Ерозията на почвата може да доведе до загуба на 10% от световното производство на култури до 2050 г.
В прашния царевичен пояс на Америка тази пролет земята се давеше. В басейна на река Яндзъ в Китай е сухо. Фермерите и на двете места водят почти загубена битка за спасяване на почвата, която произвежда храната, която консумираме. От Съединените щати и Китай до Кения, човешките усилия за запазване на почвата се оказват несъвместими с все по-екстремните метеорологични условия, които увреждат живата система и изчерпват способността ѝ да произвежда храна, пише Ройтерс след интервюта с десетки фермери, учени и други специалисти по почвите.
Ерозията на почвата може да доведе до загуба на 10% в световното производство на култури до 2050 г., според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). Предвид прогнозата световното население да нарасне с една пета до близо 10 млрд. души дотогава, недохранването и гладът ще засегнат все повече хора.
Малко места са в по-дълбока криза от пасищата в Северна Кения, където непрекъснато задълбочаващата се суша е оголила земята от растителност, излагайки почвата на щети и обърквайки усилията за адаптиране на земеделските практики.
„Почвата, останала там, е много уязвима, като кожата на Земята, която не носи дрехи, докато слънцето пече“, каза Лий Ан Виновиецки, почвен учен в Найроби в CIFOR-ICRAF, изследователски център на ползите от дърветата за хората и ландшафта.
Учени от ООН казват, че може да отнеме до 1000 години на природата да произведе 2-3 см почва, което прави опазването ѝ критично.
Растенията растат чрез абсорбиране на слънчева светлина и въглероден диоксид. Те пренасят въглерода в почвата, захранвайки микроорганизми, които на свой ред създават условия за растеж на повече растения.
Екстремните метеорологични условия, някои от които причинени от изменението на климата, не само увреждат културите, но също така ерозират почвата и изчерпват хранителни вещества като въглерод, азот и фосфор от сложната екосистема.
Това води до деградация на земята – намаляване на способността ѝ да поддържа живота на растенията, а оттам и живота на животните и хората.
Една трета от общата земна площ в света вече е деградирала от ерозия, изчерпване на хранителни вещества или по други начини, според ООН.
Ученият Роналд Варгас, специализирал почвознание и секретар на Глобалното партньорство за почвата на ФАО, каза, че екстремните метеорологични условия ускоряват деградацията на почвата, която вече е започнала чрез обезлесяване, прекомерна паша от добитък и неправилно използване на торове.
„Деградацията на земята е порочен кръг. След като сте деградирали почвите и се случат лоши метеорологични събития, тогава се стига до много лоши вторични последствия“, обясни Варгас.
Относно прогнозираните от ФАО загуби в световното растениевъдство той добави, че тези 10% представляват реален проблем за продоволствената сигурност.
Инженеринг на дъжда
Американският Среден Запад, пресъхнал за дъжд това лято, всъщност става все по-влажен.
Рейчъл Шатман, асистент по устойчиво земеделие в Университета на Мейн, казва, че Средният Запад и Североизток на САЩ са особено уязвими от ерозия на земята, защото получават повече екстремни количества дъжд от нормалното – тенденция, която се очаква да продължи до края на века.
В басейна на река Яндзъ в Китай по-влажното време би било добре дошло. Селскостопанските пояси в региона, простиращи се от Съчуан на югозапад до Шанхай на източното крайбрежие, получиха с 40% по-малко валежи от нормалното през лятото и бяха изпечени при рекордно високи температури.
Лю Зию, служител в китайското министерство на водите, каза през август, че една трета от почвата в шест ключови селскостопански провинции по горното и средното течение на Яндзъ е по-суха от оптималното в резултат на сушата. В около една десета от селските окръзи в тези провинции, почвата страда от „сериозно изчерпване на водата“.
Програмата за „засяване“ на облаци в Китай предложи известно облекчение, като само през август стартираха 211 операции, за да предизвикат валежи над 1,45 млн. квадратни километра изсъхнали земеделски земи, но експертите казват, че това не е дългосрочно решение.
По същия начин други мерки, като изкопаването на хиляди нови кладенци и насърчаването на фермерите да сменят културите, за да увеличат добивите, имат ограничено въздействие.
Фермерите около свилото се езеро Поянг в провинция Дзянси казаха пред Ройтерс, че всички видове култури са силно недоразвити в резултат на липсата на валежи. Ху Баолин от село Синяо сподели, че неговата рапица дори не е цъфнала, а плодът му помело е една трета от обичайния си размер.
Жители на земеделския район Хукоу в Дзянси казаха, че много плантации със сусам, царевица, сладки картофи и памук са изсъхнали.
Някои експерти са оптимисти, че светът може да се отдръпне от опасността, поне на някои места.
ФАО изготви план за действие тази година, който се стреми да подобри и поддържа здравето на 50 процента от глобалните почви до 2030 г., възприемайки практики като сеитбооборот и агролесовъдство, система за използване на земята, която засажда дървета във и около култури и пасища.
Кристин Морган, главен научен директор в базирания в Северна Каролина Институт за здраве на почвата, каза, че почвите могат да се регенерират, ако фермерите прилагат по-добри методи по-широко. „Винаги мислим, че нещо ново ще ни спаси, но наистина трябва да променим поведението си“, коментира Морган.
Опциите включват необработка на почвата за намаляване на ерозията и засаждане на покривни култури извън сезона за предотвратяване на ерозия и загуба на хранителни вещества. Практиките се използват съответно само на 25 и 4 процента от земеделските площи в САЩ, според оценки на „Би Ем Оу Капитал маркетс“ (BMO Capital Markets), според които основното преразглеждане на системите за отглеждане е създало предварителни разходи за фермерите, със загуби на добив в първите години.
В Кения обаче щетите са ужасни
„Почвата никога не е била толкова песъчлива, когато бях млад“, казва 50-годишният Малиян Лекопир, отглеждащ говеда и кози в района на Самбуру. Той си спомня времената, в които мястото е било населено с животни, но сега всички те са изчезнали, а потоците са пресъхнали.
Наистина земята е изсъхнала в страната, където продължителните суши са станали по-чести от 2000 г. насам, като сегашната е най-лошата от четири десетилетия.
Повече от 60% от общата земя в страната се счита за силно деградирала, а повече от 27% – много силно деградирала, според министерството на околната среда на Кения, като се вземат предвид фактори като растителната покривка и нейната способност да устои на ерозия. Това се случва въпреки усилията на зелените групи да насърчават фермерите да използват селско стопанство без обработка или с минимална обработка, както и агролесовъдство.
Нито едно от децата, играещи в селото на Лекопир в Северна Кения, не си спомня истински дъждовен сезон. Те са свикнали да отглеждат камили и да избягват растящата мрежа от прашни дерета, нито едно от които не е съществувало по време на младостта на фермера.
Сушата направи водоизточниците, на които това село разчита, все по-застояли, а децата – по-болни, каза Лекопир. За да запазят останалите говеда и кози живи, пастирите често трябва да извървят стотици мили в търсене на вода или паша.
Тревата е изчезнала от голяма част от обширните пасища в Кения, оставяйки земята податлива на бъдещо уплътняване или ерозия, обясни почвоведът Виновиецки от CIFOR-ICRAF.
Толкова много почва е ерозирала в Кения, Индия и много други места по света, че земната банка със семена – тревни семена, готови да покълнат, след като завали дъжд – също е изчерпана, което означава, че възстановяването на някои площи ще изисква ръчно повторно засяване, коментира Тор-Гунар Ваген, главен учен на CIFOR-ICRAF.
„Цялата система е в повратна точка. Изменението на климата само ускорява всичко това“, заключи той.
