loader image

Безорните технологии и промените в климата носят заплаха от микотоксини в европейската пшеница

Пшеницата, най-масово отглежданата култура в света, е под все по-голяма атака от вредни токсини в Европейския съюз. Освен това някои от токсините не могат да бъдат установени от тестовете на зърното.

Според проучване на биолога д-р Нийл Браун от университета в Бат в Обединеното кралство, в сътрудничество с колеги от университета в Ексетър, в Европа, почти половината от пшеничните култури са засегнати от гъбична инфекция, която причинява фузариозно гниене и води до образуването на опасни микотоксини. Консумацията на храни, заразени с микотоксини, причинява стомашно-чревни проблеми при хората и добитъка.

Микотоксините също са лоша новина за фермерите и икономиката, тъй като намаляват стойността на зърното.

В своята статия, публикувана в Nature Food, изследователският екип изследва най-големите масиви от данни, налични от правителствата и агробизнеса, които проследяват микотоксините в пшеничните зърна за храна на хора и селскостопански животни.

Използвайки данни от цяла Европа (включително Обединеното кралство) през последните 10 години, екипът анализира „микотоксичната заплаха“.

Микотоксини от Fusarium са открити във всички европейски страни. Половината от пшеницата, предназначена за човешка консумация в Европа, съдържа микотоксина „DON“ (наричан още вомитоксин), докато в Обединеното кралство 70% от пшеницата е замърсена с този токсин.

Правителствата определят законови ограничения за нивата на замърсяване с DON в пшеницата, която хората могат да консумират. В същото време 95% от европейската пшеница, предназначена за човешка консумация, отговаря на безопасните граници на концентрация на DON.

Въпреки това заключението, че микотоксините са повсеместно разпространени, е тревожно, тъй като ефектът от хроничното излагане на ниски нива на микотоксини в човешката диета през целия живот не е известен. „Има сериозни опасения, че хроничното излагане на тези микотоксини в диетата засяга човешкото здраве“, каза д-р Браун.

Когато микотоксините достигнат определено ниво, замърсеното зърно се пренасочва от храна за хора към храна за животни. „Това е скъпо за производителите на зърно, влияе върху пазарните цени на зърното и прехвърля здравословния проблем върху добитъка ни“, казва д-р Браун.

„Изчисляваме, че в Европа 75 милиона тона пшеница (5% от хранителната пшеница) са надвишили лимита, разрешен за консумация от човека между 2010 и 2019 г. Пренасочването на това количество за фураж означава загуба от около 3 милиарда евро през последните десет години,” добави д-р Луиз Джоунс от групата на Браун.

Учените откриха, че 25% от хранителната пшеница, съдържаща микотоксина DON, съдържа и други токсини, за които пшеницата не се тества рутинно.

„Възможно е тези токсини да взаимодействат синергично с DON, причинявайки неблагоприятни последици за здравето, които са по-силни от токсина сам по себе си. Въпреки че все още не знаем пълните последици за здравето от излагането на множество токсини едновременно, особено хронично, ние сме загрижени за нарастващите нива на съвместно замърсяване и възможен синергизъм между токсините“, каза Браун.

Фузариомнуто гниене на класа се разпространява в Средиземноморието от 2010 г., като най-високите нива на микотоксини върху пшеницата в ЕС са регистрирани през 2018 г. и 2019 г.

„Подозираме, че промените в селското стопанство (като практиките за опазване на почвата, които осигуряват дом за гъбата Fusarium) и изменението на климата (като по-топло, по-влажно време, което благоприятства патогена) играят важна роля“, каза Джоунс.

Професор Сара Гър, катедра по безопасност на храните в Университета на Ексетър, каза: „Трябва да бъдем бдителни, когато тестваме зърното за микотоксини. Всеки от нас изяжда около 66 кг пшенично брашно годишно, например в паста и хляб, и е важно да предпазим пшеницата от инфекция с фузариоза, за да намалим този риск.

Д-р Браун вярва, че са необходими нови средства за защита на пшеницата срещу гъбични патогени, тъй като огнищата на микотоксини стават по-тежки в бъдеще поради изменението на климата.

Източник: Университет на Бат.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X