Соланинът в зеленясалия зеленчук поразява вътрешните органи и е възможно да доведе до летален изход
Картофите са едни от най-популярните и лесно достъпни продукти, с които стопаните изхранват стоката си – прасета, крави, зайци, кокошки и др. Много често обаче забравяме, че зеленясалите картофи съдържат опасното вещество соланин, което лесно може да превърне храната в отрова за домашните питомци. Това важи в особена степен за прасетата.
Картофите са ценен източник на въглеводороди за домашните животни. Техният състав приблизително е следният: 75,9% вода, 1,66% белтъци, 0,21% мазнини, 0,64% целулоза, 20,4% безазотни вещества, 1,15% пепелни вещества.
Въпреки че картофите много добре се усвояват от организма, то техният дял в порциона на животните, например на прасетата, не трябва да надвишава 35 на сто. Разтворимите захари в зеленчука са около 20 на сто, като до 14,1% това е нишесте. Обикновено картофите се дават на животните в сварен вид, смесени с концентрати и белтъчни добавки.
При прасетата се преработват до 90% от органичното вещество. В 1 кг сварени картофи се съдържат 0,36 КЕ и 14 г усвоим белтък. Смеските с картофи трябва да са добре балансирани по отношение на протеини, фосфор, калций и каротин, които в този зеленчук са в малки количества. Картофите се използват като източник на въглехидрати, а останалите вещества се набавят чрез богати на протеини храни, минерални вещества и витамини.
Смесите на концентрирани фуражи и варени картофи трябва да се дават на прасетата в следните препоръчителни количества:
– отбити прасенца – 1 кг;
– прасета за угояване – 2,5-3,5 кг;
– нерези и свине майки – 4-6 кг.
Да храним ли домашните животни със зелени картофи?
Когато клубените не се съхраняват правилно и са изложени на светлина, те повишават производството на гликоалкалоиди, в това число и соланин, и стават зелени. Това е защитна реакция на растенията, за да предпазят оголените и почистени от пръстта клубени. Зеленият цвят е следствие от повишеното количество хлорофил, който сам по себе си не е опасен, но е индикатор и за увеличаването на концентрациите на соланин. Отровното вещество до 50-80 на сто е концентрирано в кората и тънкия слой непосредствено под нея. Ако при повечето картофи концентрацията на соланин е около 0,2 мг/г, при зелените клубени този показател може да достигне до 1 мг/г и даже повече. За да не позволите отровата да достигне до животните ви, е нужно редовно да се претърсват хранилищата и да се почистват прорасналите „мустаци“.
Най-често картофените токсикози се срещат при едрия рогат добитък и при свинете, по-рядко се открива при кози, овце и коне. Причината може да е, че животните се хранят с некачествени клубени, с листата и зелените части от стъблото на картофите.
Зелени и прораснали картофи могат да се дават на животните само след като са почистени и обелени и да се варят минимум 1 час. Водата, в която са врели тези клубени, се изхвърля.
Какво е въздействието на соланина върху организма?
Соланинът оказва локално дразнещо и резорбционно въздействие. Попадайки в организма, той предизвиква възпаление на слизестата обвивка на стомаха и чревната лигавица. След като премине в кръвта, първоначално възбужда централната нервна система, а после започва да действа потискащо има хемолитично действие върху еритроцитите. При извеждането от организма отровата поразява бъбреците и кожата. Това важи в особена степен при хроничните отравяния.
Диагнозата се поставя чрез химико-токсикологични изследвания на храната, питейната вода и биологичен материал от поразените животни.
Сред характерните микроскопски изменения в органите и тъканите на починалите животни могат да се отбележат:
– поражения на слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, стомаха и тънките черва;
– напълване на стомаха с кръв;
– множество кръвоизливи и кръвонасядания по вътрешните органи;
– дистрофични изменения на вътрешните органи, особено на черен дроб, бъбреци и далак;
– събиране на течности в гръдната и стомашната кухини.
Отравянето със соланин при животните може да протече в три форми:
– Стомашно-чревна интоксикация. Проявява се като анорексия, подтиснатост, настръхналост на космената покривка на животните, диария, воднисти зловонни изпражнения, примесени с кръв и слуз. От устата се отделят слуз и слюнка. Животните през повечето време лежат, което води до поява на рани от залежаване.
– Нервна форма на интоксикация. Възниква вследствие на резорбция на соланина в нервните тъкани и проява на токсичното въздействие. Проявява се като подтиснатост на животните, липса на реакции към външни дразнители, парези и парализи на задните части на тялото и на задните крайници. При някои животни се наблюдава повишена двигателна активност.
И при двете форми на интоксикация се наблюдава ускорен пулс и учестено дишане, телесната температура е в норма или леко понижена. При нервната форма на отравяне смъртта настъпва след 18-24 часа, а при стомашно-чревната – в зависимост от нивото на интоксикация. Някои животни могат да починат до 48 часа, но при правилно и навременно лечение могат и да се излекуват.
– Кожна форма на интоксикация. При нея е характерна хроничността й. Първите признаци на отравяне се появяват след седмица, дори месец след започването на храненето с прораснали картофи. Наблюдава се язвен стоматит, конюктивит, везикуларен и струпеоподобен дерматит по крайниците, вимето, скротума, в основата на опашката и ануса.
Лечение на отравянията
Още при първите признаци на отравяне със соланин трябва да се пристъпи незабавно към лечение. Преди всичко трябва да се прекрати храненето със съмнителни фуражи и да се освободят стомахът и червата с помощта на средства, предизвикващи повръщане.
Препоръчват се и промивки на стомаха със суспензия от активен въглен, последвано от даването на препарат, образуващ филм по стомашната кухина. Доказано най-ефективен е 0,5%-ен разтвор на пектин – по 150 мл за крава и по 20-30 мл за свиня.
Като средство за детоксикация се използва изотоничен разтвор на натриев хлорид или 20-40%-ен разтвор на глюкоза в дози, препоръчани от ветеринаря. При съмнение за сепсис се назначават антибиотици, които се прилагат инжекционно. Също така могат да се дадат натриеви препарати (натриев цитрат, тетраацитат, натриев етилен диамин), витаминни препарати (Zoovit, Forvit, никотинамид, рибофлавин, рибофлавин-мононуклеотид, тиамин хлорид, пиридоксин хидрохлорид), средства, които активират обмяната на веществата (рибоксин, метилурацил и др.), лекарства срещу аритмия (лидокаин, дифенин, при брадикардия – атропин сулфат). За възстановяване на микрофлората се препоръчва имунобактерин-Д. (По материали от чуждестранния печат)
