След изпълнената с екшън 2022 г., в която секторът на хранително-вкусовата промишленост на ЕС беше разрушен от войната в Украйна, какво можем да очакваме от 2023 г.?
ОСП: Сега започва истинското забавление
С одобрението на холандския план за ОСП на 13 декември, след седмици дебати, новата програма на ЕС за земеделски субсидии е готова да влезе в сила на 1 януари. За първи път ще видим как тази нова реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) ще се развие в реалността и какво наистина означава това за фермерите.
Тъй като това е първият път, когато фермерите и страните от ЕС ще трябва да прилагат свой собствен план за ОСП, вероятно ще има някои проблеми – не на последно място защото Европейската комисия вече търси начини за прекрояване и подобряване на тези планове в първата от годишните актуализации на тези планове.
Украйна
Руското нахлуване в Украйна предизвика сътресения в световните пазари на селскостопански стоки – и това вероятно ще продължи през 2023 г.
„В близко бъдеще ситуацията е изпълнена с множество предизвикателства, пред които са изправени фермерите през идващата пролет“, се казва в декемврийски доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.
Той предупреждава, че „спадът на рентабилността и намалените перспективи за генериране на доходи сред производителите на зърно ще повлияят значително на способността им да отглеждат критично важни зърнени култури и други основни хранителни стоки през 2023 г.“.
Междувременно притокът на зърно през пътищата за солидарност на ЕС причинява нарастващо напрежение на границата на Украйна и ЕС.
Фермерите в ЕС бият тревога за наводнението от украинска продукция, а именно зърнени и маслодайни култури, което нарушава пазарите в съседни страни, включително Полша, Румъния и България.
„Трябва да имаме пълно описание на ситуацията, преди да вземем каквито и да е политически решения“, каза комисарят по земеделието Януш Войчеховски, добавяйки, че изпълнителната власт на ЕС наблюдава много внимателно ситуацията в чувствителните сектори, за да види дали тази ситуация на свободна търговия ще бъде удължена
Шведски приоритети
Швеция ще поеме председателството на ЕС от 1 януари. Според наскоро публикуваните приоритети по отношение на селското стопанство, шведското председателство ще се съсредоточи върху пазарната ситуация в светлината на руската инвазия в Украйна и тенденциите в цените на селскостопанските суровини, за да „поддържа готовност за справяне с всякакви криза или други сътресения на пазара“.
Швеция също така обещава да настоява за укрепване на европейското производство на храни, да се занимава със свързаните с търговията селскостопански проблеми и да даде приоритет на работата по ролята и потенциала на биоикономиката.
Шведското председателство също така ще наблюдава редица ключови досиета в хранително-вкусовата промишленост, подробности за които можете да намерите по-долу.
Етикетиране на лицевата страна на опаковката
Европейската комисия и законодателите на ЕС ще продължат да подреждат всички части от сложния пъзел за етикетиране на храните на предната част на опаковката по време на предстоящото шведско председателство на Съвета на ЕС, след като по време на чешкото председателство беше постигнат малък напредък.
Първоначално набелязано за края на 2022 г., решението за хармонизиран етикет за хранителна стойност на предната част на опаковката в целия ЕС беше отложено за 2023 г. – и напредъкът по спорното досие ще бъде ключов приоритет на шведското председателство.
Очаква се интензивно лобиране в навечерието на това предложение с огнени разговори от всички страни.
Пестицидите: ключова тема
Пестицидите ще продължат да бъдат ключова тема през 2023 г. Още през юни изпълнителната власт на ЕС разкри своя план за преразглеждане на рамката на блока за продукти за растителна защита, регламента за устойчиво използване на пестициди (SUR), основното средство за превръщане в реалност на амбициите за намаляване наполовина на употребата и риска от пестициди до 2030 г.
Но тези планове не се оказаха популярни сред държавите-членки, които официално поискаха допълнителна оценка на въздействието от изпълнителната власт на ЕС на 19 декември относно въздействието на плановете върху продоволствената сигурност.
Това може да „забави или дерайлира“ напредъка с амбициите, според зелените групи. Сега Комисията ще трябва да предостави повече информация най-късно шест месеца след влизането му в сила.
Нови геномни техники
Второто тримесечие на 2023 г. ще донесе дългоочакваната присъда на Комисията дали да разхлаби или не правилата на ЕС относно новите генетични техники (или NGT).
Комисията вече даде няколко указания, че ще подкрепи дерегулацията на NGT, включително като подсладител за някои от другите си екологични планове.
Междувременно Комисията също ще представи своята инициатива за защита, устойчиво управление и възстановяване на почвите в ЕС приблизително по същото време.
Изпълнителният орган на ЕС също се очаква да представи ревизия на аспектите на рамковата директива на ЕС относно хранителните отпадъци и текстила.
Хуманно отношение към животните, закон за хранителните системи
През септември ще бъде преработено законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните. Въпреки че повечето от 27-те министри на земеделието са съгласни, че законодателството, което не е актуализирано от 2009 г., трябва да бъде преработено, мнозина изразиха опасения за това как по-строгите стандарти в ЕС биха повлияли на конкурентоспособността на европейския животновъден сектор. Очаква се и дискусия за степента, в която тези нови правила ще се прилагат за вносни продукти.
Новият рамков закон на Комисията за устойчиви хранителни системи също се очаква през третото тримесечие на 2023 г.
Законът има за цел да създаде интегриран подход на ЕС към храните за „насърчаване на съгласуваността на политиките на европейско и национално ниво, интегриране на устойчивостта във всички политики, свързани с храните, и укрепване на устойчивостта на хранителните системи“.
Ново регулиране на химическите вещества
След редица закъснения преразглеждането на регламента за оценка и разрешаване на химикали (REACH), обявено като част от стратегията на Комисията за химикали за устойчивост, е официално насрочено за края на 2023 г.
Но според източници, запознати с въпроса, Комисията планира да продължи с представянето на предложението, когато е готово – което означава, че може да стане по-рано.
Новата рамка ще засегне широка гама от химикали- от пестициди до полимери, използвани за създаване на пластмасови материали.
Със закъснение се очаква Комисията също да представи своя план за действие за интегрирано управление на хранителните вещества (INMAP) към края на 2023 г.
INMAP има за цел да постигне целите на Зелената сделка на ЕС за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50% и намаляване на използването на торове с поне 20% до 2030 г. в Европа и ще допълни Плана за действие за нулево замърсяване.
Синя сделка.
Тази инициатива тръгва от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и вече е възприета от ЕП. Темата е интересна за фермерите, тъй като утайката, която се отделя при пречистването на водата, може да се използва за наторяване. Въпросът е в какви параметри се изисква тази утайка да бъде пречистена и до каква степен трябва да бъдат извадени потенциално вредните компоненти, за да може тя да бъде използвана.
Има няколко степени на пречистване на отпадъчните води. При изгаряне накрая може да се добие най-чистият фосфор, който сега ЕС внася от Русия. Това е начин Съюзът да засили своята стратегическа автономност. Освен това в тези отпадъчни води има много потенциална енергия и в тази ревизия се акцентира върху това, как тя може да бъде използвана.
Ревизия на Директивата за индустриалните емисии
Предложението на ЕК за промяна на тази 30-годишна директива нарежда говедовъдните ферми до най-големите замърсители като циментови заводи, атомни електроцентрали, минна индустрия. Ако то бъде прието в първоначалния си вид, ще засегне нови 184 000 ферми в ЕС, включително всички говедовъдни ферми с над 150 ЖЕ.
В хода на обсъжданията са постъпили становища прагът да бъде увеличен на 300 ЖЕ, както и ферми, насочени към биологично производство и към екстензивно животновъдство, да бъдат изключени от обхвата на Директивата. В началото на януари започват обсъжданията в ЕП, когато ще стане ясно в каква посока ще се върви.
Въглеродни сертификати в земеделието
За да може ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., трябва не само да намали парниковите емисии, но и да улови въглерода, който е вече в атмосферата. За целта трябва да се направи достатъчно ясна правна рамка, за да може земеделието и горите да бъдат стимулирани да участват в тези процеси. Това е една от главните точки в програмата на идващото Шведско председателство на Съвета на ЕС.
Потенциалът на земеделието за улавянето на въглерода е огромен, но той трябва да бъде балансиран с устойчивото производство на храни. В момента се обсъжда формулирането на специална директива, така че системата да заработи в европейски мащаб.
Инструмент за защита на единния пазар при кризи
През септември 2022 г. ЕК представи рамка за управление при кризи, която цели да запази свободното движение на стоки и услуги и тяхното наличие на пазара в случай на бъдещи извънредни ситуации.
Важно е да се подчертае, че вече не се говори само за борба с климатичните промени, а и за устойчиво производство на храна. Това е едно от заключенията на последната Конференция на ООН по изменението на климата (COP27), която се проведе в Египет през ноември. Ако преди това бяхме фокусирани върху целите на Зелената сделка, развитията от последните две години ни показват красноречиво как да произвеждаме устойчиво храна, за да имаме какво да сложим на трапезата.
