Непредвидимостта на климата обуславя прилагането на разходоспестяващи технологии
В условията на все по-непредвидими климатични условия, все по-голяма популярност придобиват технологиите, които осигуряватпо-пълно и рационално използване на биологичните, техническите, химичните, материалните и трудовите ресурси на основата на научнообосновани норми. Тяхната същност се състои в оптимизиране на технологичните елементи при отглеждане на зимните житни култури, на всички етапина растеж и развитие. Основни фактори са осигуряването нахранителни елементи, като се взема предвид тяхното наличие в почвата, дозите на внасяните торове в периода на вегетацията в съответствие с изискванията на културите по етапи на органогенезата и интегрираните системиза защита.
През последните години отглеждането на зимните житни култури е много нестабилно, а причините за това са есенните суши, които все по-често се срещат във всички райони на нашата страна. При такива условия практически беше невъзможно дружно поникване на семената.
Зимните житни култури се отличават със своята специфика
Зимните житни култури имат по-дълъг вегетационен период, използват хранителните вещества по-добре от пролетниците и дават сравнително високи добиви. При продължителна топла есен те развиват силна коренова система и усвояват достатъчно количество хранителни елементи, което е залог за тяхното успешно презимуване. В своето развитие зимните житни култури преминават доста дълъг период на анабиоза (преустановяване на вегетацията), който протича през зимния период.
Предвид променящия се климат е възможно такова съвпадение на метеорологичните условия, че рискът от загиване значително се увеличава, а растенията влизат в зимата в депресивно състояние, което впоследствие води до значителна загуба на добива.Първата причина може да бъде продължително топло време през зимния период, последвано от рязко застудяване и замръзване (особено ако няма снежна покривка). Затовае целесъобразно особено внимание да се обръща на есенните мероприятия, които трябва да са насоченикъм подготовка на растенията за зимуване. Такива са:
. профилактика и борба с болестите;
. стимулиране развитието на кореновата система и повишаванена студоустойчивосттачрез осигуряванена необходимия комплекс от хранителни елементина зимните култури и борба с плевелите в посева.
С тази цел се прилагат обеззаразяване на семената преди сеитба сподходящи препарати и профилактично или лечебно пръскане след поникване на растенията с препарати за растителна защита и микроторове.
Зимните житни култури изискват балансирано хранене
Такова подхранване е целесъобразно да се приложи наесен при поникнали посеви или рано напролет в началото на възобновяване на вегетацията. То се прави с комплексни микроторове, съдържащи балансирани комбинации отхранителни вещества (макро- и микроелементи) и биологично активни вещества (аминокиселини, хуминови вещества и др.). Основна цел на тези мероприятия е стимулиране развитието на мощна коренова система, подобряване натрупването на пластични вещества (захари, аминокиселини, витамини), повишаващи студоустойчивостта на растенията.
Днес спектърът на торовете и препаратите, съдържащи в състава си жизнено необходимите за зимните култури елементи, е достатъчно широк. При избора им следва да се имат предвид аргументи, които да осигуряват повишаване ефективносттаот тяхното използване, а именно:
. степен на хелатизация– в идеалния случай тя трябва да е 94%;
. да имат ефект на прилепител, тъй като се изисква бързо и безпрепятствено проникване на елементите в растението;
. след анализ за коригиране дефицита на даден елемент,съставът им трябва да е формулиран така, че всеки един компонент да допълва и усилва действието на другите;
. високо съдържание на микроелементи (9– 12%);
. ниска разходна стойност и висока възвръщаемост.
Листното подхранване вече не е лукс, а необходимост
Въпреки безспорния факт, че основната част отхранителнитеелементи растенията получават чрез кореновата си система, листното подхранване има своето съществено място. То е целесъобразно и ефективно дори в период на суша, когато кореновата система не може да се справи с набавяне на достатъчно количествохранителни вещества. Целесъобразно е също и в случай наслабоусвояванена веществатапорадилоши климатични условия, несъответстваща стойност на рН на почвата и други подобни. Благодарение налистното подхранване могат не само да се намалят негативните проявления на дефицита отхранителни макро- или микроелементи, но и напълно да се осигурят потребностите на растенията. Несъмнено, всеки от хранителните елементи има важна роля за формиране на качествени и количествени показатели за добива.
Кои са ключовите микроелементи за зимните житни култури
- Манган
За активиране на окислително-възстановителните процеси и увеличаване съдържанието назахари, повишаващи студоустойчивостта на растенията, е нуженманган. Тозиелемент има значително влияние както за формиране надобива, така и на неговото качество.Недостигът се проявява във вид на бледожълти ивици и кафяви петнапо листата, растенията са слаби и повяхнали, а общата картина на полето е нееднородна и на хармани. Причиназа нейното проявления е високатастойност на рН (неутрална и алкална почва), а също песъчливи и високохумусни почви. За нормално развитие на пшеницата съдържанието на манган в растенията във фазабратенетрябва да бъде 50–150 мг/кг сухо вещество.
- Мед
Значително влияние върху фотосинтезата и формирането на генеративните органи на растенията има медта. При участието на тозиелемент в синтеза на лигнин в клетъчните стени се повишава устойчивостта на растенията към болести и полягане, повишават се сухоустойчивостта, устойчивостта към високи и ниски температури и това, което е не по-малко важно, – по-добрява се усвояването на азота. При недостига на мед върховете на младите листасе усукват и засъхват, а старите листа остават зелени, наблюдава се спиране на растежа. Обикновено недостигът на мед е характерен за алкални почви, при високи температури ивисоки дози на внасяне на азотниторове (над 10 кг/дка акт. в-во).
- Бор
През вегетацията на културите трябва да се избягва дефицитът на бор. Той играе важна роля в синтеза на хлорофила, влияе на формироване на генеративните органи, способства развитието на кореновата система, особено на младите корени. Борът почти не се придвижва от ниските части на растенията към точките на растеж, т. е.не се използва повторно. Обикновено недостигът на бор в растенията се появява на почви след превишени нормина азотни и калиевиторове.
- Цинк
Много физиологични процеси на всекиетап от органогенезата на житните растения протича с участието на цинк. Той способства растежа на междувъзлията, повишава устойчивостта към високи температури, сухо- и студоустойчивостта на растенията, увеличава съдържанието напротеин в зърното, повишава устойчивостта на растениятаот поражение на болести. Дефицитът на цинк в храната на растенията се проявява във вид на бледожълти ивици по листата, а самото растение придобива жълт или оранжев цвят. При недостиг на елемента в ранни фази на онтогенезата растенията сазатормозени в растежа и развитието си. Особено внимание за осигуреността на растенията с цинк трябва да се обръща при отглеждането им на почви с високо съдържание на хумус и фосфор, в случаи на прилагане на високи дози азотни и фосфорни торове и при ниски температури.
Топлите есени благоприятстват ранно заплевеляване на посевите
Още един доста интересен фактор за разходоспестяващите технологии при отглеждане на зимните житни култури е навременният контрол на числеността на плевелите. В последните години поради нестабилните температури през втората половина на есента се наблюдава значително удължаване срока наесенната вегетация на зимните култури, което способства едновременното и активно настъпление към посевите на плевели, които създават опасна конкуренцияна културните растения в началните фази на тяхното развитие.
Внасянето на хербицидие свързано с температурните показатели– при по-ниска дневна температураефективносттаот тяхното действие намалява поради забавяне на обменните процеси в плевелните растения. При такива условия хербицидите осигуряват само прекратяване на растежана надземната маса при доста слаба интоксикация на техните коренови системи, поради коетоусвояването нахранителниелементиот плевелите не се прекратява напълно. Важно епосевите да се третират в първата вегетационна фазана културите заедно с листното внасяне на хранителни елементи, за да се осигури контрол на плевелите в продължение на пролетно-лятната вегетация и за подсилване на посевите.
Посочените мерки ще помогнат за оптимизиране на разходите за хранене на растенията, за повишаване на тяхната рентабилност и възвръщаемост. Така се създават условия за ефективно използване на минералното хранене от почвата и торенето, което повишава добивите и качеството на продукцията.
