Безспорно широкоспектърният хербицид глифозат решава кардинално много проблеми на земеделците. Дългосрочното бъдеще обаче е несигурно и подтиква селскостопанската индустрия да помисли как би се справила със заплевеляването без тази активна съставка.
Откакто се заговори за това дали препаратът е безопасен, ЕС е подложен на натиск да забави 15-годишното повторно разрешаване на най-широко използвания в света хербицид.
Повечето от ограниченията или забраните за прилагане на глифозат в целия свят бяха въведени след доклад на IARC (International Agency for Research on Cancer, World Health Organization, в превод Международна агенция за изследвания на рака, Световна здравна организация) от 2015г. В доклада се посочва, че глифозат е „вероятен канцероген за човека“.
Според доклада употребата на активното вещество причинява рак, ДНК и хромозомни увреждания в човешките клетки, както и генотоксични, хормонални и ензимни ефекти при бозайници. Други проучвания свързват пестицида с редица здравословни проблеми, включително, но не само Алцхаймер, аутизъм, дефекти при раждане, различни форми на рак, сърдечни, бъбречни, чернодробни и др. заболявания, Паркинсон и т.н.
Държавите, които вземат мерки да ограничат или забранят употребата на глифозат по един или друг начин са: Аржентина, Австралия, Австрия, Бахрейн, Белгия, Бразилия, Канада, Колумбия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Индия, Италия, Кувейт, Малта, Португалия, Катар, Саудитска Арабия, Шотландия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Тайланд, Обединените Арабски Емирства, Обединеното Кралство и др.)
Глифозат е основен компонент в много земеделски системи. Използва се за почистване на стърнището между културите, за унищожаване на покривни култури и други растителни организми, за подготовка на културите за прибиране, за ускоряване на зреенето и т.н.
Според прогнозите на някои експерти, без него ще се увеличат разходите, а производството ще намалее, ще се увеличи разходът на гориво, а от там и вредните емисии, дивата природа и биологичното разнообрзие ще пострадат.
Експерти херболози смятат, че производителите няма да могат да продължат текущите си стратегии за борба с плевелите, ако глифозат бъде забранен, защото голяма част от плевелите са устойчиви на други хербициди. А без възможност за ефективна борба с конкурентите на културните растения трябва да се търсят други ефективни мерки за контрол, например ротациите. Ако плевели и друга растителност навлязат в обработваемите площи, производителите ще са принудени да преосмислят цялата си стратегия, включително и културите, които отглеждат. За съжаление, практики като механични обработки на почвата с цел борба с плевелите, често дават променливи и незадоволителни резултати.
Самите земеделци реагират по различен начин на ограниченията или тоталната забрана за употреба на хербицида. Това ще ги принуди да направят значителни промени в досегашните си методи на земеделие. Някой казват, че за да не губят време биха засяли пролетен ечемик или друга подобна култура, докато измислят какво да правят. Други смятат да сеят в по-късни срокове. Трети- да обогатят сеитбооборотите си с нови култури. Всички искат да постъпят разумно, правилно. Но кое е правилно и кое би било грешка е много относително. Всеки фермер е изправен пред предизвикателства, свързани най-вече с почвената характеристика, фитосанитарния фон и особеностите на района, а с глифозат се работи по-лесно.
Вече са сформирани групи от иновативни фермери, които разглеждат и проучват алтернативни методи за борба с плевелите, за унищожаване на покрови и т.н.
В някои стопанства се провеждат опити и се тестват различни техники, като резултатите се сравняват с глифозат, голи стърнища и съвременни методи за култивиране. За унищожаване на покривните култури се прилагат валиране, косене, валиране по време на слана, плитки обработки, употреба на покривната култура като мулч, чиято функция би трябвало да предотврати развитието на плевели, а в същото време да изиграе ролята на хранителна среда за културата.
Три години без глифозат
Джон Милър, фермер от Нотингамшир, ще „отреже“ парче от 10 ха от стопанството си, на което няма да използва дори капка от хербицида в продължение на 3 години. Той планира да проследи експериментално състоянието на полето за този период с помощта на експерти от индустрията и земеделци на фермерски срещи.
След прибиране на реколтата от зимна пшеница, полето е обработено и валирано, като мярка за борба с плевелите. Планирано е засяване на фасул, който в последствие ще се разоре или директно ще се извърши сеитба в зависимост от конкретните условия. Полето е третирано с дикват късно през есента с цел да се унищожат наличните плевели, въпреки рискът този хербицид също да бъде забранен в бъдеще. След фасула отново ще бъде засята зимна пшеница, последвана от захарно цвекло. Разнообразната ротация би трябвало да помогне, а и е сравнително лесна за приложение. Според Джон Милър плугове ще се използват максимално, но не се очаква значително повишаване на разходите.
Има ли зелена алтернатива на глифозат?
Химично вещество получено от Geranium и открито естествено в животни и растения може да се използва като хербицид.
Пеларгониевата киселина действа, като унищожава листната кутикула и убива зелените части на растенията, с които е в контакт. За разлика от глифозата обаче тя не се придвижва в растителните тъкани, затова третираните плевели и особено многогодишните такива биха били способни да се възстановяват.
Приложена, киселината няма остатъчна активност в почвата, следователно не би могла да контролира вторично заплевеляване. Третирането с нея трябва да се извършва върху млади растения преди образуването на същински листа и разклонения, иначе те ще са в състояние да се възстановят.
В крайна сметка се заражда доста сериозна дилема пред производителите- да минимизират обработките, за да щадят почвата като „жив организъм“ или да наблягат на тях, за да минимизират употребата на пестициди.
Farmers Weekly
