Антиглифозатната мания и нейните възможни последици според опита и примера от Мексико
Мексиканският федерален съд с решение от 24 май отхвърли искането на Националния съвет на фермите да замрази планираната от правителството забрана за използването на глифозат. Какви са възможните последици от това решение за науката и търговската политика разисква Марк Бразо, главен редактор на изданието GLP, специализирано в селскостопанска биотехнология.
Изглежда, че предложеният от правителството мексикански план за забрана на генетично модифицирана царевица и на широко използвания хербицид глифозат (познат и като Roundup) ще влезе в сила до 2024 г. в съответствие с първоначалната заповед.
Националният съвет на фермерите в Мексико (CNA) предупреждава, че ако забраната влезе в сила, цените на храните ще скочат и фермерите ще реализират по-слаба реколта. И най-вероятно CNA ще се окаже прав. В същото време търговски групи изчисляват, че добивите могат да паднат с 40%, а цените на храните ще се повишат с 10 – 20%, тъй като глифозатът ще бъде заместен от по-скъпи методи за борба с плевелите.
Фермерите, които отглеждат царевица в Мексико, вече са изправени пред големи икономически препятствия, тъй като споразумението NAFTA ги постави в пряка конкуренция с американските силно субсидирани и по-продуктивни фермери от царевичния бранш.
През първото десетилетие от действието на споразумението износът на царевица от САЩ за Мексико се е увеличил четири пъти, а цената на отглежданата в Мексико царевица е спаднала с близо 70 процента.
Около два милиона селскостопански работници вече не могат да издържат семействата си чрез продажба на излишъците от царевица и са напуснали мексиканската провинция, за да си намерят работа в големите градове. Когато през 2000 г. изтече патентът на Монсанто за глифозат, стойността му рязко спадна. Това постави мексиканските фермери в повече или по-малко равностойна позиция с техните конкуренти. Но сега ситуацията се промени пред очите им.
Манията за забрана на глифозата е свързана повече с политиката, отколкото с науката. Активистите, които се изказват против биотехнологиите, решиха преди няколко години да изместят фокуса на своите кампании от генетично модифицираните култури, които се считат за безопасни от научната общност и дори от скептичните природозащитници. Те тактически преориентираха своята цел към причинителя на „негативния външен ефект на интензивното селско стопанство“ (което частично зависи от използването на генномодифицирани семена), или с една дума: към използването на хербицидите.
В този тактически обрат има значителна ирония. Мексиканските активисти, подражавайки на стратегиите на колегите си по целия свят, са се насочили към един от най-екологично безвредните хербициди, улесняващи достъпа на по-опасните вещества: паракват² (Paraquat), 2,4-D, пиклор + 2,4-D и атразин.
Глифозатът представлява около 45% от мексиканския пазар на хербициди, тъй като е евтин и се използва за повече от половината реколта от царевица в страната.
Ако глифозатът бъде заменен с хербициди, които са по-токсични, не е ясно защо екологичните групи смятат това за напредък.
Въпреки че няма доказателства за сериозни неблагоприятни последици за здравето от остатъците на глифозат в храните или при селскостопанските работници, когато се спазват предписанията, 17 независими световни агенции са оценили предполагаемите опасности при неговото използване. А паракватът е известен като силно токсичен химикал.
Според метаанализ от 2013 г. редовното излагане на паракват удвоява риска от болестта на Паркинсон. Паракватът е толкова смъртоносен, че уви, често се използва от фермерите за самоубийство.
LD50 е общоприетата мярка за остра токсичност – дозата, необходима за утищожаването на 50 от 100 плъха. Колкото по-голям е броят, толкова по-ниска е токсичността.
LD50 на глифозат е 5000 мг/кг. LD50 на паракват е 125 мг/кг. С други думи, паракватът е 40 пъти по-токсичен при предозиране, отколкото глифозатът.
Референтната доза (RfD) е мярка за хронична токсичност, оценка за ежедневното въздействие върху човека, което вероятно няма забележим риск от вредни ефекти в продължение на целия му живот. RfD на глифозата е 1,75 мг/кг. RfD на параквата е 0,0045 мг/кг. С други думи, паракватът е близо 400 пъти по-опасен от глифозата.
Паракватът все още е легален в САЩ, но е ограничен пестицид, който изисква специално обучение. Употребата му се е увеличила през последните години поради устойчивостта към глифозата на плевелите. Той търпи леко увеличение в САЩ и значително в Мексико въпреки факта, че в Мексико е класифициран като изключително токсичен (червен етикет), докато глифозатът е определен като слабо токсичен (зелен етикет).
В анализ, публикуван в сп. Pest Science Management през март 2021 г. в отговор на правителственото постановление, изследователят на плевели Рикардо Алкантара де ла Крус и неговите съавтори твърдят, че забраната ще се отрази зле на всички.
Научно и в съответствие със здравия разум, забраната за глифозат в Мексико ще увеличи дела на други хербициди, включително тези, които имат сериозно въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
В допълнение, ръчното плевене все още се предлага като алтернатива. Би било странно да се предположи, че селяните, заминали по градовете за избавление от земеделския труд, внезапно ще се върнат на полето и ще започнат да плевят.
Като се има предвид, че ръчната борба с плевелите може да струва до 4000 мексикански песос на хектар (200 щатски долара), докато с глифозат тя е около 160 мексикански песос на хектар (8 щатски долара), разходите в пъти надвишават текущите.
Очевидно няма да има особено много желаещи да напуснат по-високоплатените си работни места в градовете, за да се влеят в редиците на временната и нископлатената работна сила, особено при ръчното плевене. В същото време борбата с плевелите на хиляди хектари е неосъществима от гледна точка на логистиката, защото е трудно да са получи достатъчна работна сила в кратки периоди от време.
Допълнение
- Паракват – Paraquat е произведен от американската корпорация Шеврон. Тази сол е една от най-широко използваните хербициди. Той е бързодействащ и неселективен, убиващ зелената растителна тъкан при контакт. Освен това е токсичен за хората и животните.
2. Глифозатът – Glyphosate , N-(фосфонометил)-глицин, C3H8NO5P) е неселективен системен хербицид, използван за борба с плевелите, особено с многогодишните. Сред хербицидите заема първо място в света по производство. Глифозатът е действащото вещество в средствата, произвеждани под търговските наименования Roundup (Раундъп), Glifor и др.
Около глифозата се спори оживено, защото съществува подозрение, че предизвиква рак. Ново изследване в САЩ хвърля светлина върху друг предполагаем страничен ефект на този хербицид.
