Би трябвало. Факт е Наредба №9 на МЗХГ, приета още през 2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство. Член 1 на тази наредба казва, че с нея се уреждат редът и начинът за:
1. интегрирано производство на растения и растителни продукти чрез прилагане на специфичните принципи за интегрирано управление на вредителите;
2. осъществяване на контрол върху интегрираното производство на растения и растителни продукти;
3. предоставяне на консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите и контрола върху тях;
4. регистрация на земеделски стопани, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти.
Наредбата е издадена на основание чл.9, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита на растенията. Алинея 4 гласи, че при опазване на растенията от вредители могат да се приложат и специфични принципи за интегрирано управление на вредителите, определени в наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
Дотук добре, наредбата е факт, само че никъде в нея няма точно определение какво точно означава интегрирано производство. Парадоксалното е, че дори самите автори на тази Наредба не могат да отговорят на този въпрос!
От наредбата става ясно, че всъщност интегрирано производство се основава на т. нар. добри земеделски практики, които всеки земеделски производител трябва да прилага. Наредбата, разбира се, е издадена и във връзка със Зелената сделка на Европа. Само че, нека се замислим, кой точно ще прилага тези добри практики? Може ли някой да си представи болници без лекари, училища без учители, заводи и мащабни строежи без инженери? Естествено че не! А може ли да произвеждаш храна за нацията, без в стопанството да имаш агроном? В тази връзка не е ли време най-после законотворците да върнат агрономите в производството. С кой точно закон ще го направят, те сами да решат.
Как в едно земеделско стопанство ще се води мониторинг на вредителите, как популацията им ще се поддържа под ПИВ с разрешени за прилагане средства, как ще се тори, без да се замърсяват почвата и водите, ако няма назначен агроном, който е компетентен да реализира точно тези специфични принципи за интегрирано управление на вредителите. Освен това тук не става въпрос само за стопанствата с интегрирано производство (към момента няма нито едно такова регистрирано), а за всички земеделски производители. Защото изисквания в тази наредба са рутинните задължения на всеки агроном, който в близкото минало е работил в производството. Водените дневници „История на полето“ съдържаха цялата тази информация, която сега се вменява като специално изискване. Само че това не може да се прави от всеки производител, който няма специфичното образование. Без да омаловажаваме и подценяваме добрите намерения и усилията, които полагат всички земеделски производители, но голяма част от тях не са специалисти. По тази причина те няма как да познават в детайли производството на всяка една земеделска култура. Тук не става въпрос за малките зеленчуко- и плодопроизводители, а за тези, които отглеждат големи количества основни хранителни продукти.
А що се касае за интегрираното производство, то не е от днес, а има традиции в нашата страна. Още през 80-те години на миналия век бяха разработени специални ръководства за интегрирана растителна защита, в които периодично се публикуваха всички методи и средства за наблюдение и контрол на вредителите и препаратите, които могат да се използват за това. С новите регулации в ЕС по отношение на активните вещества на препаратите за растителна защита процесът на употребата и контролът им е доста динамичен и става все по-сложен – тези промени трябва непрекъснато да се следят, което не е никак лесен процес. И пак ще кажем – това не може да става от всеки, изисква се компетентност!
Контролът по всички залегнали в Наредба 9 изисквания е предоставен на специалистите от БАБХ, които са шепа хора и нямат достатъчно експертен ресурс. Затова много по-лесно ще се осъществява контрол на компетентни лица, а не на хора, които просто са земеделски производители. Нека не поставяме каруцата пред коня! Производството трябва да се осъществява от компетентни хора, които да носят отговорност при допуснати пропуски.
Ако това не се направи, Наредба 9 ще е поредният нормативен документ, който не е приложим на практика.
