Това ще направи европейското земеделие силно неконкурентно пред земеделието на САЩ
Как ще функционира ОСП, след като интегрираме Украйна в нея, пита Чолош
ЕС трябва да спаси украинското земеделие на всяка цена, смятат евродепутати
ЕП очаква драстичен спад на селскостопанския сектор на Украйна
Комисията на ЕП по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) днес обсъди с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски въздействието на нарастващата инфлация върху общия бюджет на ЕС за селското стопанство и опасенията относно влиянието на високите цени върху достъпността на храните и фуражите в Европа. В отделен дебат евродепутатите обсъдиха и положението на украинското селскостопанско производство и износ.
Евродепутатите подчертаха, че е много важно подкрепата за Украйна да продължи с всички сили. Земеделието е изключително важна част от икономиката на страната. Важно е Украйна да продължава да снабдява с храни света, тя произвежда 10% от пшеницата и 15 % от царевицата в световен мащаб. Икономиката на Украйна зависи много от селското стопанство, разрушаването му ще разруши икономиката й. Войната вече е нанесла големи щети на украинското селско стопанство, сочат данни на Европарламента. Много трудно се работи в условия на война, нараснали са разходите, енергията е оскъдна. 70 долара се плащат на тон за събиране на царевица. Много по-евтино е да се остави на полето.
Статистиката е оскъдна. За 2023 г. се очаква намаляване наполовина на производството на пшеница и с 1/3 на производство на слънчоглед в Украйна. Украйнските производители ще се съсредоточат основно върху царевицата. Големи са промените и във вида на износа. Преди той се осъществяваше чрез Черно море, но това вече е трудно. Коридорите на солидарността трябва да функционират, твърдо убедени са евродепутатите. 3 млн. т пшеница са транспортирани през тези коридори, 1,5 млн. т по реки, 1,5 млн. т по влак и половин млн. тона по пътища. Това е голям успех, посочват от ЕП. Вижда се и негативното влияние върху съседните страни, обаче. Но според евродепутатите, трябва да се гледа общият контекст и като цяло изводът от коридорите за комисията е положителен.
Решенията да не водят до намаляване на производствения капацитет на европейските производители, призоваха някои евродепутати. Както и да се помисли за подкрепа на граничните държави членки и себестойността на изкуствените торове, по аналогия с цената на енергията.
Готови ли сме за една нова непредсказуема 2023 г., попита бившият еврокомисар по земеделие Дачиан Чолош, защото вече трудно можем да храним надежди войната да свърши скоро. Трябва да се поучим от миналата година и да бъдем готови. Очаква се премахване на митата за всички украински стоки. Как ще се отрази това на европейския пазар? ОСП няма да може да продължи да действа в сегашния си вид след 2024 г., когато ще се присъедини Украйна – мощен селскостопански производител. А това обещание е дадено и в ЕП не се съмняват, че земеделието на Украйна дългосрочно ще се интегрира в европейското, подчерта Чолош.
Не бива войната да е извинение да изоставим и екологичните амбиции, напомниха евродепутати от Зелените.
30 млн. тона изкуствени торове не достигат на Европа в момента. Това, според някои от изказалите се, означава глад и провал на ОСП, тъй като тя трябва да отдава приоритет на продоволствената сигурност. Вече има спад в производството, добивите намаляват заради влагането на по-малко торове, сочат техните данни.
Даниел Буда, евродепутат от Румъния направи следното изказване: “ Получих писмо от румънски зърнопроизводител. То казваше – идете в Брюксел и направете нещо за украинското зърно, което убива румънските зърнопроизводители. 200 ха зърно имам, не съм го прибрал, защото изкупната цена не ми покрива разходите за прибиране на реколтата. Не мога да изхраня децата си! Какво ще кажете на тези земеделски производители от Румъния и България, гоподин еврокомисар? Не само куршумите убиват, гладът също е смъртоносен враг“, попита той.
И един друг въпрос се чу в пленарната зала – какво ще прави ЕС ако Путин внезапно реши да наводни пазарите с 10 млн. тона пшеница? И той, както и предишните, не намери отговор.
Никой не говори за производствен суверенитет на Европа, както за енергиен суверенитет. Защо? Испания е била житницата на Римската империя, и сега трябва отново да стане такава, за да сме независими от вноса, каза евродепутат от Испания. Друг евродепутат също призова за връщане на зърнопроизводството в Европа.
Има нарушаване на местните пазари, търговията се измести към нетрадиционни пазари и това трябва да бъде наблюдава внимателно, йезуитски заключи представителят на ЕК. И още каза, че намаляването на използването на изкуствени торове от европейските производители е добро за климата.
По отношение на другата разисквана тема – инфлацията, конкретни решения също не бяха взети. Бюджетът на ОСП ще се намали с 37% или 85 млрд. евро през 2027 г. в сравнение с 2020 г. вследствие на инфлацията, която не е предвидена в него. Заложени са 2,5% инфлация.
Войчеховски призна, че инфлацията оказва въздействие върху всички програми. В ОСП няма механизъм за корекция на инфлацията, защото е ориентиран към пазара инструмент. Трябва да се видят производствените разходи и продажната стойност, за да се направи оценка на приходите. Според Евростат продажните цени на земеделската стока компенсират увеличените разходи на земеделците – 19% срещу 25%. Увеличението на суровините е по-високо от увеличението на крайните цени обаче.В Румъния и България, според Войчеховски, цените на земеделската продукция компенсират увеличените производствени разходи. Вероятно през 2023 г. ще има средносрочен преглед на МФР, но това е само добро намерение. „Искаме устойчивост на разходите, трябва да има подкрепа за всички приоритети“, каза еврокомисарят. През 2023 г. ЕК ще оцени всички Стратегически планове, но по принцип подкрепяме по-силна ОСП, подчерта той.
Първи стълб предлага помощ за доходите, но ако фермерът получи по-малко с 20% помощ, това намалява разходите за производство. По Втори стълб също ще намалеят инвестициите. Има оскъпяване на всички нива, което ще продължи и следващите години. Не може непрекъснато да вменяваме нови задължения на фермерите и да им даваме все по-малко пари, каза евродепутат от Полша. Това няма да работи. И за това говори все по-големият брой отказващи се земеделци през последните години. Инфлацията се увеличава непрекъснато и води до несигурност на стопаните какви бизнес модели да прилагат. Масово в ЕС биопроизводители се връщат към конвенционално производство поради промяна на потребителските предпочитания, посочиха говорещи.
Евродепутати посочиха също, че картината е мрачна, но Комисията не предлага никакви конкретни решения, а говори само за някакви евентуални преоценки в края на 2023 г.
Обаче германски депутат попита как ще обясни на данъкоплатците увеличаването на парите за фермерите при положение, че цените на храните се вдигат? От гръцката левица предложиха нулево облагане на енергийните източници и хранителните продукти, произведени в ЕС.
„Бюджетът на ОСП вече е само 10% от производствената стойност на храни в ЕС. Това означава, че подпомагането на доходите на фермерите в ЕС е изключително неконкурентноспособно на фона на това в САЩ и други части на света. Достигнали сме прагът, в който фермерите вече ще трябва да избират дали да оцеляват и да произвеждат храна или да спазват екоизискванията, да оставят голяма част от земята на угар и да получават субсидии. Бюджетът вече не е достатъчен, за да мотивира фермерите да се справят с предизвикателствата и те все по-често искат да се откажат от субсидии. Но увеличаване на парите е възможно само с единодушие от страните членки, а някои от тях не са съгласни. Вероятен път е увеличаване на подкрепата за екологизиране на земеделието“, заключи все пак Войчеховски.
Според данните на Еврокомисията, повишените цени на растениевъдната продукция компенсират разходите на зърнопроизводителите в България и Румъния, проблем има само в животновъдството. „За разлика от растениевъдството, където увеличението на разходите се компенсира малко или много с продажните цени и дори се наблюдават свръхизлишъци в някои страни, животновъдството по последни данни в ЕС трайно намалява и към момента от 130 млн. глави е намаляло на 113 млн. глави. Цената за производство на животни на входа се увеличила с 50%,а цените за реализация на изхода само с 25% и това остава в полето на производителите“, каза Войчеховски.
