loader image

Как ще се отрази глобалното затопляне на световния пазар на зърното

Средната температура на въздуха в близост до повърхността на земята действително се повишава навсякъде по света

Сп. New Agriculturist
Вследствие на това, в атмосферата се променят глобалните процеси на пренасянето на топлината и влагата на всички континенти, съпроводени от силно зачестяване на природните катаклизми – засухи и наводнения, тайфуни и смерчове, градушки, свлачища и т.н.
Съществува, обаче, мнение, че това затопляне ще бъде сменено от застудяване, но това ще разберем със сигурност едва след 30-тина години.
Твърде научните дискусии навлязоха в обикновения живот поради зачестилите природни катаклизми, които доведоха до огромни икономически загуби и човешки жертви. Днес, икономическите загуби от тези бедствия са 8 пъти по-големи отколкото през 60-те години. Освен директните загуби, нанасяни от природните катаклизми, съществуват и загуби в отделните икономически отрасли, в това число и в селското стопанство, за промяната на производствените цикли във връзка с промяната на обичайните климатични условия.
Според изследванията на метеоролозите, през последните две хиляди години са се наблюдавали три периода на затопляне, последният от които е завършил през първата половина на XIX век.
През втората половина на XIX век температурата се стабилизира, а от края на ХХ-ти век започва затопляне, което досега е с 0,7-0,8 С
Смята се, че главният виновник за глобалното затопляне е парниковият ефект, поради съдържанието на СО2, което е съпроводено с повишаването на средната температура на въздуха в близост до повърхността на земята. Никога по-рано не е наблюдавана толкова скоростна промяна в средната температура на въздуха – повишаването с 0,7-0,8 С в природата става за хиляда години, а сега за няма и сто. През последните 15 години тези процеси протичат с още по-бързи темпове. Световните експерти по въпросите на климатичните промени смятат, че средно на земното кълбо, температурата на въздуха в близост до повърхността на земята до края на XXI-ни нек ще се повиши с 2-4,5 С.
В доклада на ООН за 2005 г. за пръв път е публикуван възможния критичен показател на глобалното затопляне, при достигането на който, в света ще започнат необратими промени. Това е повишаване на средната температура на земята с 2 градуса в сравнение 1750 г. когато е започнала промишлената революция. След този праг климатът няма да може да се върне в нормалното си състояние. След преминаването на критичната черта от 2 С, се събуждат физични механизми, които ще доведат до рязко засилване на парниковия ефект. Ще започнат необратими промени в състоянието на атмосферата на земята и свързани с това климатични катаклизми.
По този начин, само да се престъпи тази черта, и ще започне верижна реакция и климатичната системи никога вече няма да е същата. От средата на XVIII век средната температура вече се е повишила с 1,2 С, така че до фаталната черта не остава много. Сценариите за промяната на климата се различават само по интензивността и дълбочината на тези промени. Тук ще представим само един, който се отнася за Европа.
Северна Европа я очаква застудяване, много силни дъждове, зачестяване на циклоните. В Централна Европа времето ще е силно променливо. Западна Европа ще се лиши от Голфстрима, което ще доведе до значително застудяване във Великобритания, Ирландия, Исландия, Холандия, Белгия, скандинавските страни и европейския север на Русия. Южните райони на Източна Европа и Средиземноморието ги чакат продължителни суши и горещи периоди. В Северна Европа и на западния бряг на САЩ ще се увеличат циклоните. Вследствие на топенето на вечните ледове огромни територии от Сибир и северна Канада ще се превърнат в блато.
През зимните месеци ще пада по-малко влага, ще възникнат проблеми със запасите от питейна вода. Сняг няма да има дори в Алпите, където ще зачестят свлачищата. Свързаната с глобалното затопляне промяна в глобалната атмосферна циркулация ще доведе до увеличаване на площите, подложени на засуха, от 2 на сто от сушата до 10 на сто през 2050 г. Нивото на световния окен ще се повиши с 30-50 см, частично или напълно ще бъдат заляти много крайбрежни региони.
Промененият воден и топлинен режим ще изискат
СЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В СТРУКТУРАТА НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
В частност сеитбеният материал, условията за борба с вредителите, прибирането и съхраняването на земеделската продукция и т.н.
Глобалното затопляне се проявява най-вече през студените периоди на годината. Стабилната снежна покривка, например , от ноември до март, става все по-рядка. В сравнение с 1961 г. продължителността на зимния период е намаляла почти с един месец. Обичайно явление са станали януарските и февруарските дъждове. Някои зими, обаче, са прекалено студени и безснежни и тогава се наблюдава измръзване на зимните посеви на значителни площи.
Най-много средната температура на въздуха се е повишила през януари и февруари – средна с 1,5-2,5 С. Януари през последните години съвсем не е най-студеният месец през годината. Промените в летните температури за стогодишния период не са толкова значителни, но тяхното повишаване заплашва с увеличаване на засушливите периоди. Вече е фиксирано
УДЪЛЖАВАНЕ НА ПЕРИОДА НА АКТИВНАТА ВЕГЕТАЦИЯ
Със 7-10 дни, възобновяването на пролетните процеси през последните години се случва средно с 1-2 седмици по-рано. Топлозапасеността на вегетационния период се е повишила със 70-100 С.
През последните години навсякъде се наблюдава намаляване на зимната влага, което е отрицателен фактор за формирането на достачна влага за пролетта. Но засега няма явна тенденция за намаляване на годишното ниво на валежите. Освен това, сумата на валежите не е толкова важна, колкото тяхното разпределение, където се наблюдава тенденция за увеличаването на количеството на нискоефективните продължителни дъждоне и пороите. Ако месечната норма на валежите пада за 1-2 дни, то селскостопанското производство няма да бъде спасено от тази влага. Тече намаляване на зоната на достатъчно овлажняване на почвата. Нейната граница се измества все по на север. В следствие на това възникна предположение за възможното превръщане в пустиня на част от Европа.
Процесът на превръщането в пустиня включва цял комплекс от фактори, сред които е намаляването на количеството на влагата – един от най-важните. Има цели области в Европа, където вече много години през лятото не е валяло нито веднъж. Един от факторите за това е нарушаването на екологичното равновесие на реките. Липсата на достатъчна снежна покривка води до това, че през последните години на пролет не се формира нормално пълноводие, което да напълни реките и да овлажни полята. Това предизвиква промени в микроклимата, което на свой ред влияе върху климата като цяло.
Много важен за селското стопанство аспект, свързан с глобалното затопляне е
УВЕЛИЧАВАНЕТО 1,5-2 ПЪТИ НА БРОЯТ НА ОСНОВНИТЕ НАСЕКОМИ-ВРЕДИТЕЛИ
И дестабилизирането на фитосанитарното състояние на посевите. Причина за това е излизащата от обработка земя, която се превръща в широка екологична ниша за много насекоми-вредители. На този фон затоплянето на климата е много благоприятно за размножението и разространението на насекомите. При продължаване на затоплянето съществува опасност от намаляване на екологичната стабилност, влошаване на фитосанитарното състояние във връзка с промяната на на зоните на вредоносност на насекомите, промяна във видовата структура на насекомите, увеличаване на геренацията и числеността на доминиращите вредители, а също и на броя на извънредните ситуации в земеделието, свързани с масовото размножаване на всеядните вредители.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X