Сабиха Ахмед e управител на ЕВРОПРОЕКТИ ЕООД. Фирмата е създадена през 2011 г. и се намира в град Кърджали. Основната дейност на дружеството е разработване и управление на проекти по европейски програми от ПРСР 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Екипът се състои от 4 човека.
Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 -2027 г. е сътворен от нас, но пак при прилагането му ще обвиним за неуспехите Европейската комисия. Деликатно биха ни казали (както им приляга): „мерките, които предвиждате са неефективни и биха въздействали негативно в дългосрочен план на стопанствата на територията ви“. Но не, няма да го кажат, защото те знаят, че ще ни осигуряват готов продукт, който произвеждат. Ние, които „не умеем“ да запазим родното си производство, ще сме потребители. И поради още една причина няма да ни го кажат – не е тяхна работа как ние се самоунищожаваме.
От друга страна, тези, които полагат усилия да измислят и да напишат нормативните актове, прибирайки се от работа не се интересуват чие производство ще купят, а само от финансовата възможност за това и дали то ще бъде налично в хранителните вериги. Лятото, на отиване и на връщане от морето и като пътува в провинцията да си отпочине от многото напрежение от работа, ще си купи от бабата на пътя нещо полезно и българско и ще бъде доволен от покупката си – българско производство. Има пък и алтернативи, някой „ще му донесе“ био продукти със зелено листенце на етикета (обозначението за био), за да си осигури дълголетие.
В тази връзка ще направя едно уточнение за био продукцията, това не е продукция, която не е пръскана изобщо, а такава, която е пръскана с разрешени препарати. Какъв е ефектът на всеки един разрешен препарат, нека кажат експерти. Казаха ни зелени мерки и ние разбрахме био, тучни пасища без животни. Предвидено е намаляване на емисиите на амоняк от селското стопанство. България е задължена да намали емисиите от амоняк с 3 % всяка година (за периода от 2020 – 2029 г.) и с 12 % след 2030 г. Разработена е национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г. като в нея са залегнали отделни секторни мерки, в т.ч. и за земеделието. Част от мерките за земеделието са свързани с утвърждаване на правила за добра земеделска практика за контролиране на емисиите от амоняк във въздуха, отделени от селскостопански източници. (Стр. 236 от плана).
Да помислим кои са селскостопанските източници отделящи амоняк във въздуха: Животновъдни обекти, оборски тор.
Предлагат се схеми за животни от месодайни породи за угояване, които няма как в нашите планински региони да се отглеждат пашувайки, а по–скоро във ферми. Същевременно ще има мерки за пасища. Кой ще пашува …иска ми се да кажа фермерът ли!? Впоследствие, най-вероятно ще се наложи да са „лошите“ фермери, които получават субсидия, а животните не пашували и отново ще се създаде впечатление в обществото за наличие на злоупотреба с европейски средства. Създават се обстоятелствата и после се чудим защо има обстоятелства и консуматори съответно на тези обстоятелства.
Не се набляга на производство, но пасища – много. Пасища, затревяване и пак пасища. Ето отпада обвързаното производство за трапезни картофи, ще се подпомага производство на картофи за нишесте. Има ли предприятие в България, което да ги преработва и с което евентуалните производители да сключат договор за изкупуване на произведената продукция? Ще се унищожи още едно традиционно за планинските райони /в Родопите/ производство. Как точно тези мерки водят до подпомагане и намаляване на обезлюдяването в планинските райони?
За привличане и запазване на млади земеделски стопани и други нови земеделски стопани, като слаби страни са посочени: „най – слабо присъствие на млади фермери има в секторите свине, птици и зайци; смесено животновъдните и зеленчуците“. Ние не създадохме ли тези слаби страни, нали изключихме зайците като приоритет, пъдпъдъците – също. Никога не е имало по – слаб интерес към мерките 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „ Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ и това се случи вследствие наужасната административна тежест и изкуствено създадените проблеми от определени служители в администрацията. Проблемът от ниво служител, ето, че се превърна в национален, защото отказаха желаещите за малките стопанства. Допълнително повлия и повишаването на осигурителните вноски, както беше очаквано.
Малките стопанства принудително влезнаха в сивия сектор, каквото произвеждат, се опитват да го продадат от познат на познат. Средните стопанства също намаляват, защото и там не се вижда да има взети поуки от стари грешки. Пак не са съобразени животните, подходящи за определения район, пак не е съобразено зеленчукопроизводство, овощарство.
Смятам, че има нужда от промяна в изискванията за регистрация на животновъден обект и хуманно отношение. В момента се набляга на материалната база и площ на имота, както и площ за пасища, а не на начина, по който се отглежда животното. Тоест, ако има просторен обор, но не се грижи добре за животните си един фермер, няма проблем да си набави документа и да получава субсидии и обратно – ако няма документ за сградата, но кравите са добре обгрижвани не получава нищо, а даже трябва да закрие дейността.
Също така възстановяване на цялата напоителна мрежа и съоръжения с цел ефективност и по – малко загуби на вода, която и без това липсва. Оползотворяване на дъждовната вода, за да се осигури резерв за месеците, в които има засушаване. Има нужда от стимулиране на фермерски пазари, залесяване около речните корита с подходящи дървесни видове и категорично преразглеждане на начина на разпределяне на площи и споразумения. Създаване на феодали по места с така наречените „бели петна“ не е никак в полза на хората, а само на определен кръг от тях.
Общо взето ще спасим флората, фауната, ландшафта и биологичните видове на Европа. После ще му мислим какво всъщност сме спасили и Стратегическият план какъв план е.
