Когато пчеларят познава явлението, може успешно да предпазва пчелите си
По материали в руския печат
Мановата токсикоза (отравяне с манов мед) е незаразна болест на пчелните семейства, възникваща при хранене на пчелите с мед, примесен с маната от листата на дърветата. Тя се характеризира с появата на разстройства на храносмилателната система, загуби на пчели и личинки и в крайна сметка загиване на целите пчелни семейства. Причина за смъртта се явяват намиращите се в мановия мед отровни съставки – токсини, минералните вещества и микроорганизми, които оказват неблагоприятно въздействие на личинки и пчели. Те предизвикват натравяния и разстройства на стомашно-чревния тракт.
Какво представлява маната, която привлича толкова много пчелите?
Това е сладка сиропообразна течност. Когато е с растителен произход, в топлите дни тя се образува на листата на дъба, клена, върбата, тополата, брезата и др. Маната със животински произход се формира при храненето на листни въшки, хоботници, червеи и други различни насекоми. Пчелите събират маната само, когато отсъства напълно нектарен поток от цветовете на растенията. Това се наблюдава най-вече при продължителни засушливи периоди. Насекомите и пчелите в това число събират маната най-вече сутрин или привечер, защото през деня тя става по-гъста и лепкава и трудно се поема от хоботчето на пчелата. В кошера пчелите доработват приетата мана до пчелен мед. В повечето случаи мановият мед е примесен с нектарен такъв, което в голям процент от случаите важи за цяла България. По-чист и почти без примеси на нектарен мед се получава в района на Странджа. В зависимост от състава си мановият мед има различен цвят и вкус. Медът съдържащ повече манови примеси е по-тъмен, със зеленикав оттенък, слабо горчив вкус, има привкус на метали.
В мановия мед преобладават монозахаридите (30%), захарозата е около 10-15%, декстрини около 20-40%, азотисти вещества 1-3% и разбира се значително количество минерални вещества и микроорганизми в сравнение с нектарния мед. Именно на последните се дължи многократно по-високата електропроводимост на мановия мед. Отчитането на електропроводимостта на мановия мед е един от основните показатели за сравнение на качествата на отделните партиди подобен мед. За манови медове се считат тези, които имат над 800 микросименса/см. В странджанския район се срещат медове с електропроводимост и над 1400 микросименса/см.
Признаци и протичане на заболяването
От манова токсикоза заболяват пчели и личинки в млада възраст (открито пило). При болните пчели се наблюдава нестабилност в ходенето, слабост, диарични петна, подути коремчета. При личинките се отбелязват нарушения в храносмилането. Продължителната употреба на манов мед води до заслабване и смърт на цели пчелни семейства. По стените на кошера и питите се наблюдават фекални маси, изхвърлени от болните пчели.
Вредните вещества от маната попадат в средния дял на стомахчето на пчелата и предизвикват умъртвяване на слизестата обвивка, нарушаване на дейността на стомаха, нервната система, мускулатурата, яйчниците (при майките). Средният дял на стомахчето става прегънат, лесно се прекъсва при издърпване, има тъмно сив или черен цвят. Болестта може да се наблюдава както лете, така и през зимата. Естествено през лятото първи загиват пчелите–работнички, които събират маната по листата. При кърмачките и личинките, болестта се проявява по-късно. През зимата мановата токсикоза протича по-бавно, но като се има предвид, че тогава пчелите по-рядко облитат, всъщност болестта е и най-опасна. Признаците се появяват в края на зимата, дори в началото на пролетта. При преглед на кошерите и наличие на заболяване се открива мирис на гнилостни процеси, естествено дължащи се на изпражненията в кошера и по стените му. Диарията на пчелите води до системно отслабване и гибел. При по-тежките случаи на масово заболяване могат да се загубят до 50% от пчелните семейства.
Мерки срещу заболяването
През пролетта или лятото пчеларят трябва да вземе проба от мед от различни рамки в кошера и до 30-40 пчели, ако има съмнение относно наличието на токсикоза. Медът се поставя в бурканче, а пчелите в найлонов плик, затворен добре. Изчакват се резултатите от лабораторията.
Когато лабораторията потвърди наличието на манова токсикоза се прави следното:
при отсъствие на нектар в природата на семейството се дава леко разреден захарен сироп (1:2) с цел поддържане на съществуването и развитието на пчелното семейство;
при наличие на сериозен приток от манов мед, се отделят рамките с манов мед. Разпознаването им става според опита и практиката на всеки пчелар. Впоследствие този мед се извлича и предоставя на потребителите. За разделянето на меда спомага цвета на този мед – тъмно кафяв и вкусът му, който е по-тежък и не толкова сладък. На мястото на извлечения манов мед трябва да се възстановят запасите на семейството чрез подаване на друг мед или захарен сироп. В този случай (особено есенно време) захарният сироп трябва да е гъст (съотношение 2:1), а количеството достатъчно за натрупване на зимни запаси в рамките;
неприятен случай е този на манова токсикоза през зимата – тогава не може да се дава захарен сироп, нито да се правят рокади на пити в гнездото. Ето защо се прибягва до придаване на питки с качествен мед или специално фабрично произведени храни за пчели с добавки на витамини, дезинфектанти и др. Такива има в достатъчно разнообразен вид и на българския пазар.
Заключение
Мановата токсикоза може да доведе до значителни загуби на пчелни семейства, до икономически загуби в пчелина. За да се преодолее заболяването се предприемат дълги и тежки процедури, свързани с много труд. Поради това най-важната дейност на пчеларя е да извършва профилактично подхранване с качествени храни както в летния, така и в зимния период от отглеждането на пчелите.
(ПиК)
