Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата
През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Тогава е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.
В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.
Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот
Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.
В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.
Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.
Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата
Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.
Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълно бял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.
Поради високия вредоносен потенциал на фузариумните гъби от тях не трябва в никакъв случай да се допускат епидемии. Особено важни за намаляване количеството на епифитотиите са агротехническите мерки като: избор на сорт, предшественик, вид обработки, а също и своевременна обработка на пшеницата с фунгициди в началото на цъфтеж. При необходимост, в години, които са благоприятни за развитие на причинителите на болести, се прилага и повторна обработка във фаза млечна зрелост на зърното. Ефективни срещу гъби от род Fusarium са фунгициди от групата на триазолите, съдържащи активни вещества от най-новата група – SDHI, и комбинации между тях.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
