Историята на Исперих, който напуска големия град, за да живее с вятъра и гледката в най-източната точка на Делиормана
Той носи име на български хан и иска да живее сред природата, на най-високата точка на източния Делиорман с гледка към българските планини. Детството на Исперих Бурханларски преминава в далечни кътчета на света като Куба и Никарагуа. Но твърди, че най-добре се чувства сред българската природа.
Затова преди 8 години напуска големия град и се връща по родните земи на семейството си. Взима смелото решение да създаде свое стопанство сред трийсетте перки на ветрогенераторния парк до градчето Суворово, на 34 км от Варна. Там той отглежда насаждения от био сертифицирани шипки, най-старата българска порода каракачански овце, около 100 кокошки и специални колекционерски гъски, каквито са живели в дворовете на руските императори. Фермата държат зорко под око и верните му другари – 15 каракачанкски кучета и 14 котки.
Работата не го плаши, но признава, че понякога малко му тежи това, че не може да пътува и за ден заради грижите за животните. Изобщо не го плашат и 90-метровите “перки”, сред които живее. За тези осем години се е убедил от първо лице, че те не пречат нито на хората, нито на животните, нито на птиците, нито на пчелите му. От 20 кошера в началото вече има 100 и дори продава пчелни семейства. “Кокошките снасят яйца, шипките ми имат био сертификат, животните пасат спокойно между ветрогенераторите.”, разказва той. Според него ветрогенераторите помагат за задържането на влага в почвата, тъй като правят съпротивление на вятъра. Земеделци наоколо пък твърдят, че откакто има перки добивите им сякаш са се увеличили. Освен това и те, и Исперих се радват, че могат да ползват поддържаните от ВЕИ инвеститора полски пътища и вече стигат по-лесно до земите си, които допреди това често са се оказвали блокирани от кал и локви.
А Исперих Бурханларски може да потвърди, че ветрогенераторите и земеделците могат да съжителстват в пълно разбирателство, и като човек изучавал агрономство. “Знам, че има фермери, които имат притеснения. Разбирам, че е човешко, но няма обективни основания за това. Ако не вярват на официалната информация и на науката, е достатъчно да поговорят с колеги от райони, където тези паркове работят вече десетки години. Или да се разходят в чужбина. Кой ще търпи перките, ако пречат на земеделието или вредят по някакъв начин на хората?“, пита той.
Подобни са и разказите на фермери от Каварна, където е най-високата концентрация на ветрогенераторни мощности в България в момента и където земята и рентите са едни от най-високите у нас. Притеснения нямат и земеделците от шуменския регион, които живеят близо до вятърни генератори.
“Точно, защото обичам природата и обичам българската земя, съм дълбоко убеден, че ни трябва зелена енергия. Това е начинът да опазим въздуха и всичко наоколо чисто.”, категоричен е Бурханларски.
В по-дългосрочен план и в контекста на затягащите се зелени директиви на Европейския съюз, наличието на ВЕИ в близост до стопанствата може да бъде дори допълнителен плюс. Използването на сертифицирана зелена енергия за дейностите на фермерите ще им помогне да предлагат продукция с доказано по-нисък въглероден отпечатък, която ще бъде много по-конкурентна на пазара, прогнозират експерти. Много вероятно е затова те да имат и по-добър достъп до европейско финансиране.
Така скоро може да се окаже, че вятърът върти не само крилете на турбините до стопанства като това на Исперих, но ще бъде попътен и за фермерите, които се ориентират бързо в новата зелена ера.
