loader image

В Естония има 1300 млечни ферми при 12 500 през 2004 г., но една крава дава по 9500 литра мляко на година

Почти 60% от цялото производство на мляко в страната се осигурява от 60 ферми

Йозеф Малер, специално за „Гласът на земеделеца“

Балтийските страни преживяха огромни структурни промени – множество малки млечни стопанства прекратиха съществуването си, а големите привлякоха вниманието на чуждестранните инвеститори. Но стана ли от това дейността им по-успешна?
Естония, Латвия и Литва, взети заедно, заемат площ два пъти по-малка от Германия. През 2004 г. те влязоха в състава на Европейския Съюз, но финансова поддръжка  от Съюза прибалтийските страни започнаха да получават едва през 2015 г. и то основно в машиностроенето. Субсидиите в този сектор достигат 40 на сто. Директните субсидии на площ в тези страни възлизат на 150 евро на хектар.
Както и в повечето страни от бившия Източен блок, селското стопанство на тези държави беше в упадък, много от площите въобще не се обработваха. Незначителна част от земеделската земя се ползваше от малки стопанства, основно за лични нужди. Броят на едрият рогат добитък стремително намаляваше.


Трудностите на ембаргото
От 2014 г. върху аграрната индустрия на Прибалтийските държави започна да оказва влияние руското ембарго, което срина цените на млякото под 20 евроцента за килограм. По тази причина това, че в Прибалтика изобщо се произвежда мляко, е чудо. Отдалечеността на доставките на мляко често превишана 100 км, договорите с преработвателите често са краткосрочни, поради което и двете страни могат достатъчно бързо да прекъснат договорните си отношения. Много от фермерите са принудени да се обединяват в производствени съюзи, за да доставят в млекозаводите определено количество мляко. Удивително е, но никой не се оплаква от ниските цени. По-скоро е обратното – повечето фермери се гордеят, че се противопоставят на кризата.
По примера на Естония
Във времената  на Съветския Съюз Естония се смяташе за един от най-големите производители на мляко, обемът на нейното производство достигаше 1,3 млн. тона годишно. Днес страната произвежда около 880 хиляди тона мляко на година. Промените в отрасъла бяха сериозни. През 2004 г. в Естония е имало 12 500 млечни ферми. Днес те са 1300 с общ брой отглеждани животни от 85 000. Но естонските  фермери са успели да постигнат впечатляваща млечна продуктивност – 9500 литра на крава годишно. Почти 60% от цялото производство в страната се осигурява от 60 ферми. 
Инвестиции в мляко
Една от най-големите ферми в страната е Vaasa, разположена на 100 км югоизточно  от Талин. Дойното стадо наброява 2250 глави, а общият брой на отглежданите животни – 3600.

Стопанството разполага с 80 000 дка земя, на която отглежда фуражи, от тях половината са собственост на компанията, а другата – под аренда. Стопанството принадлежи на компанията Trigon Dairy Farming Estonia, която на свой  ред е собственост на пет инвеститора от Финландия, Швеция и Естония.
На 1 януари 2011 г. Естония прие еврото, и още през следващата година Vaatsa инвестира в развитие 11 млн. евро. Средствата са използвани за построяването на нов животновъден комплекс по американски образец с доилна установка тип „карусел“ за 80 крави, два шестредови  обора за свободно отглеждане, всеки с дължина 250 м, за 1100 животни, както и лагуни за тор и фуражен цех. Три сепаратора пресират и компостират оборската тор до достигане на сухо вещество от 32 %, след което тя се използва за постелка на животните. Това намалява разходите, кравите изглеждат чисти, а броят на соматичните клетки не превишава 100 000 клетки на 1 литър мляко.

В стопанството работят 90 души, от които 55 непосредствено са заети в производството на мляко. Средната работна заплата е 1400 евро (нето). Както и в останалите прибалтийски държави, в Естония има остър проблем с кадрите. Често се налага на работа да се вземат украинци, които до преди войната можеха да се намират в страната само до 9 месеца, след което трябваше да се връщат в родината си.
Ръководителят на компанията Ленно Линк посочва като най-важни фактори за успеха размерът на стопанството и продуктивността. Той се опитва да намалява производствените разходи до 5 евроцента на кг мляко (през 2021 г.) Печалба стопанството получава при себестойност на млякото от 30 евроцента на литър. В плановете му влиза строителството на още един обор за 1000 животни, като за целта ще му е необходимо да привлече още инвеститори. А чуждестранните инвеститори определено имат интерес към естонския млечен бизнес.

От колхоз в акционерното дружество
Литовската компания Padovino  ZUB има трима собственика. Освен това много от работещите в нея имат дялове в стопанството, което отглежда 27 000 дка земя, 1200 дойни крави с продуктивност от 12 000 литра годишно, и 2700 юници и телета. В стопанството има 110 сътрудника. То се намира на 30 км от границата с Полша и в съветско време е било водещ колхоз в страната. 
Ренесансът на стопанството е през 1984 г., когато повечето от членовете на кооператива изкупуват дяловете си. Те са си запазили и работните места. Дяловете на работниците, които са излезли от кооператива, са закупени от настоящите акционери. Като съсобственици сътрудниците са заинтересовани от успешното развитие на предприятието. Управителят Алгис Булевичус е убеден, че трябва да се върви напред, но не бива да се забравя и за хората. Изглежда, че 110 души са достатъчни за обслужването на 27000 дка и 4000 глави добитък, но в техните задължения влизат не само селскостопанските работи, но и строителството на нови помещения и ремонтните дейности. Наскоро със собствени сили е построено помещение  за телетата. А със строителството на обор за 1000 глави добитък кооперативът се занимава през последните 10 години. 
Въпреки големите дивиденти на акционерите, предприятието успява да формира паричен резерв, и натрупаните 4,5 млн. евро отиват за строителството на обора. Не станало нужда да се търси банков кредит или европейско финансиране. За късмет, в момента на влизането на обора в експлоатация, цените на млякото се повишиха.


Доход при ниски разходи
До преди инфлацията себестойността на литър мляко в литовското стопанство е била 27 евроцента без да се включва 21% ДДС. За качество над средното стопанството получава допълнително по 2 евроцента на литър. Но тъй като през последните години, цената на млякото се е задържала висока, стопанството успява да бъде рентабилно. Фермата се възползва и от близостта си с Полша. В трудни времена млякото се реализира в съседната държава. През първата трета от лактацията кравите се доят по три пъти на ден, а през останалото време – по 2 пъти. Ежемесечният нетен доход на персонала е 1000 евро.
Фуражите се отглеждат в стопанството, но поради лошите почви добивите са ниски. Като основни проблеми управителят посочва ужесточаването на екологичните изисквания и контролът за тяхното изпълнение. „На всеки две седмици идва нова проверка“, казва той. Дори в малко населената  Прибалтика внасянето на торове се контролира жестоко. Тъй като стопанството е разположено в близост до населено място, стриктно се следи дейността му да не причинява неудобства на живущите там.

Заключение
След трудния период на преструктуриране от момента на влизането на Прибалтийските страни в ЕС и въвеждането на еврото, в тях навлязоха компаниите лидери в преработката на мляко. Огромни инвестиции бяха направени в закупуването на земя, техника и строителство на нови помещения. Но там, където управляват само парите, често се забелязват проблеми в организацията на производствения процес. Както и навсякъде, остър проблем е дефицитът на кадри.
Технологичното ниво на прибалтийските стопанства съответства на западноевропейското. Но и строгите екологични норми – също.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X