loader image

Технологичната надпревара и интернационализацията в селското стопанство елиминира както фермерите, така и печалбата

Гунар Рундгрен
Автор и старши консултант по земеделие, Швеция

Въпреки огромното увеличение на производителността, земеделието като цяло не е рентабилно и стратегията на международната конкурентоспособност, която доминира в земеделския сектор в много страни, е обречена да доведе до непрекъснато намаляващи печалби и все по-малък брой фермери.

Развитието на производителността в земеделието е умопомрачително. Преди 200 години времето за жътва и овършаване на един тон зърно е било около 30 работни дни. Сега работата се извършва за пет минути с модерен зърнокомбайн – и John Deere X9 всъщност може да ожъне до 100 тона за един час, ако условията са оптимални. Не само, че производителността на труда се е увеличила много, но и добивът от единица площ също се е увеличил. Световното селскостопанско производство на култури, измерено в тонове, се е увеличило с 268% от 1961 г. насам. Населението се е увеличило със 151%, т.е. производството на човек се е увеличило с 43%. Това е постигнато с увеличаване на посевната площ със „само“ 20 процента. Работната сила нараства до 2003 г. в сектора, когато възлиза на 1,06 милиарда души, но след това намалява значително и сега е около 0,84 милиарда.

В страните с висок доход работната сила в селското стопанство е спаднала от 66 милиона души през 1961 г. до едва 16 милиона през 2020 г., т.е. три от всеки четири работни места в земеделието са изчезнали, като повечето от тях са фермери. Междувременно производството се е удвоило, което означава, че производителността на един зает човек се е увеличила със 700 процента. Все още земеделието не е много печелившо начинание в повечето страни. Винаги има някои изключения от това правило или в резултат на конкретна политическа среда, или в резултат на това, че някои отделни фермери са висши мениджъри или бизнесмени, или просто се оказват в подходящо място в подходящия момент.

Ако погледнем малко по-отблизо Швеция, моята родна страна, можем да видим, че делът на БВП, идващ от селското стопанство, се е свил от над 6% до само 0,4% за седемдесет години и че общият принос към БВП (т.е. добавената стойност в производството ) е намалял значително. Стойността е спаднала въпреки факта, че общото производство в обем се е увеличило, приблизително с 10%.

Разглеждайки ситуацията от гледна точка на селскостопанския бизнес, общата картина показва забележителна промяна около 1990 г. Дотогава Швеция следваше политика на самозадоволяване чрез комбинация от тарифи и подкрепа. Това беше премахнато в края на 80-те години и беше последвано от членство в ЕС през 1995 г. Това увеличи много конкуренцията и цените паднаха. Ситуацията се е подобрила малко, но рентабилността все още е много ниска, тъй като цените на използваните суровини също са се увеличили. Нетният доход на стопанството съответства повече или по-малко на субсидиите, получавани от Общата селскостопанска политика на ЕС.

Развитието в Швеция и други страни с високи доходи потвърждава точността на земеделската „бягаща пътека“, както се наблюдава от американския селскостопански икономист Уилард У. Кокрейн.

Селскостопанската „бягаща пътека“ започва да се върти, когато нова технология е разработена и внедрена от фермери пионери. Тези ранни потребители печелят икономическо предимство от новата технология, защото могат да произвеждат при по-ниски разходи при непроменени продажни цени. Тъй като все повече и повече фермери използват новата технология, производството се увеличава, а цените падат. Икономическото предимство, придобито от ранните осиновители на технологията, изчезва, тъй като се компенсира от падащите цени. След това процест се повтаря отново, отново и отново. Първите осиновители може да са печеливши за известно време, но те трябва непрекъснато да правят нововъведения, за да останат такива. Изоставащите паркират тракторите си завинаги и голямото мнозинство от фермите живеят на ръжда и гниене (както казваме на шведски, което означава, че не могат да си позволят да инвестират отново във фермите си, просто свързват двата края година след година).

По ирония на съдбата това дори не се противопоставя на субсидиите, тъй като те водят до по-ниски цени на подукцията или по-високи цени на земята или всякаква комбинация от тях. За селскостопанския сектор като цяло всъщност няма голям смисъл от всички тези иновации и повишаване на производителността, тъй като купувачите и потребителите са тези, които ще извлекат ползите, а не фермерите като колектив.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X