loader image

Христо Николов, председател на ПАРБ:  България изнася розово масло като суровина на ниска цена, вместо краен продукт на висока

Пазарът на розово масло започна да се възстановява, търсенето се активизира, а изкупните цени на маслото нараснаха с 60-70%. Вътрешния пазар вече се освободи от голяма част от преходния остатък от предишни кампании. Ниските добиви на цвят от единица площ и слабите производствени рандемани може да доведат до недостатъчно предлагане. Това се казва в анализ, направен наскоро от Интелиагро, за пазара на розово масло в България. За коментар потърсихме Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.

Господин Николов, каква е реалната ситуация в сектора?

В розовата кампания 2022 се наблюдаваше покачване на цената, което обаче беше илюзорно. Процентният ръст спрямо 2021 г. не беше достатъчен, за да покрие разликата от увеличението на цените на торове, горива и работна ръка.

Фермерите получиха една прилична, дори бих казал – справедлива цена, но нормата на печалба, която те регистрираха е далеч от това, което се полага на хората, практикуващи земеделие. Създаването на трайни насаждения е една доста сериозна инвестиция, при която рискът е голям и аз смятам, че норма на печалба по-малка от 25-30 на сто е неудовлетворителна за хората, които се занимават с розопроизводство. А все още заради стагнацията на пазара и проблемите с работната ръка, ние сме далеч от постигането на такава доходност.

Положителното в изминалата кампания беше това, че преработвателите възвърнаха интереса си и имаше сериозно търсене на розов цвят. Което говори, че залежалите от предходните 2 години по време на Ковид пандемията количества розово масло са намерили своята реализация, складовете са на нормални нива за обемите на българското производство и желанието на всички преработватели е да натоварят напълно производствените си мощности.

Проблемът по-скоро идва от сериозната конкуренция от страна на Турция и други страни производители. На нас все още ни се налага да се съобразяваме с цената, на която предлагаме розовото масло на външните пазари. Близо 99% от производството на розово масло в България е експортно ориентирана суровина. И точно в тази посока целият сектор и държавата трябва да мобилизират силите си и да работим за това да придадем добавена стойност на българската роза.

Трябва да работим в посока вкарването на розовото масло в крайни форми. Високата норма на печалба и добавената стойност са в парфюмерията, козметиката и висок клас продукти, които предполагат използването на розово масло. Все още неразработена ниша са хранителните добавки, където розата би могла да има широко приложение.

Но ние традиционно  сме доставчик на една бутикова суровина за световната парфюмерийна индустрия. Съответно голямата печалба отива във върха на веригата, както при всяко едно производство. За да можем ние да стимулираме фермерите да продължават да се занимават с розопроизводство, да инвестират в това и да се грижат за насажденията си, трябва държавата да мисли в тази посока.

Конкурирайки се с трети страни на пазара на суровини, ние винаги ще изоставаме, защото регулациите, на които сме подложени като членове на Европейския Съюз, предполагат едно значително по-скъпо производство от това на Турция и други трети страни, които все по-агресивно навлизат на пазара на розов цвят и розово масло. Това е по отношение на тенденцията и посоката, в която трябва да вървим.

По отношение на състоянието на розопроизводството, смятам, че през последните 4-5 години търпим сериозни загуби и тенденцията не е добра. Създаването на Регистъра на розопроизводителите на база на Закона за розата през 2021 г. изкара наяве всички площи в България. Към момента имаме близо 55 000 дка розови насаждения, като около 45 000 дка от тях попадат под обхвата на Закона за розата и са регистрирани като маслодайни рози. Останалите 10 000 дка са насаждения от Rosa Centifolia и роза сорт Радуга, които Законът за розата не третира като маслодайни рози, но те все пак са част от обработваемите площи и влизат в производството основно на флорални води. В производството на розово масло се използват само Казанлъшка маслодайна роза, позната като Rosa Damascena, и бялата Rosa Alba. 

Годините на криза в сектора, ниската изкупна цена, липсата на интерес от преработвателите да изкупуват рози, пандемията и сривът на пазарите в козметичната индустрия като цяло, доведоха до това голяма част от тези 45 000 дка не точно да бъдат изоставени, но грижата за тях беше рязко намалена. Насажденията бяха занемарени. В момента насажденията се намират в изключително лошо състояние. Заразният фон с всяка изминала година се увеличава. Свидетели сме на все по-висока заболеваемост при насажденията от маслодайна роза. Борба с плевелите и неприятелите повсеместно не се води. Ако един регион има дори и 10% стопанства, в които грижите са занемарени, те оказват негативно влияние и върху най-добре обгрижваните площи, просто защото по естествен начин се увеличава заразния фон. 

Въпреки сериозните финансови стимули и компенсации, които розопроизводителите в България получиха през последните 2-3 години, както за преодоляване на последиците от Ковид пандемията, така и за вредите от конфликта в Украйна, производителите не инвестираха тези пари в поддържане на насажденията или подобряване на технологиите за отглеждането им, а масово попълниха пробойни в бюджетите си. Това в крайна сметка се отразява на състоянието на насажденията и рязкото намаляване на средните добиви.

За съжаление, през последните 4-5 години бележим един устойчив тренд за спад на средния добив. Ако през 2018-2019 г. сме говорили за 350-400 кг среден добив от декар, то към днешна дата вече гоним нива от 250 кг/дка. През изминалата кампания 2022 средният добив на розовите насаждения в България беше под 300 кг/дка. за първи път от близо 20 години.

Тенденцията и моите, за съжаление, не добри прогнози за 2023 г., са че средният добив ще падне под 250 кг/дка. Това се дължи на много фактори. Основните са лошата грижа и липсата на качествено хранене на растенията. Те са провокирани и от ниската изкупна цена. Но по-плашещата причина е страхът на фермерите, че няма да могат да осигурят достатъчна като количество и качество работна ръка на цена, която да си струва прибирането на суровината. Ръководени от страха, че няма да можем да намерим работна сила или че няма да можем да платим цената, която работниците очакват, ние съкращаваме сериозно разходите за растителна защита и за хранене на растенията. Не е рентабилно да работим в посока добив от 400-450 кг/дка, когато не можем да осигурим работниците за прибирането и на 300 кг/дка.

Основната причина за спад в средните добиви са липсата на количество и на качествена работна ръка, както и намалените инвестиции и грижи в насажденията. Традиционни практики като ръчно окопаване на насажденията са почти изчезнали. Единици са стопанствата, където това се практикува. В някои от големите стопанства, с по-високо ниво на механизация, тези обработки се заместват от специализирани култиватори. В средните стопанства – от 20 до 100 дка, които са гръбнакът на сектора, в продължение на вече 4-5 години се прескачат основни агротехнически мероприятия. Все по-често ставаме свидетели на дълбоко изрязване на храстите и дори мулчиране с цел прочистване на насажденията, премахване на изсъхналите клонки. Това е една компромисна мярка за подмладяване на насажденията, която в практиката се е прилагала веднъж на 7-8 години. В момента има стопанства, които буквално през 2-3 години прибягват до този тип агротехническо мероприятие с цел оптимизиране на разходите.

Основните неща в сектора са две. Първо, илюзорното увеличение на цената на розовия цвят в предходната кампания. То беше с около 30%, а скокът в цените на горива, торове и препарати беше на периоди и с 200%. Второто съществено нещо, е че ние като сектор трябва да работим за стимулирането на производството на крайни форми и оставане на добавената стойност в България. Ако можем тези 99% износ на суровина да сведем дори до 80% суровина и 20% като крайни форми, икономическият ефект за България ще бъде огромен. Необходим е контрол и стимулиране на възстановяване на нормалните грижи за насажденията.  Държавата даде достатъчно пари под най-различни форми на подпомагане. Но въпреки това грижите за насажденията с всяка следваща година намаляват и средните добиви спадат.

Как може да стане това?

Това може да стане чрез разработване и приемане на една сериозна стратегия за развитие на сектора. Спиране на безусловното подпомагане. И сериозно стимулиране на добри земеделски практики и насърчаване на висока производителност, ако искаме секторът да го бъде.

Да, розопроизводството има огромен социален ефект. Осигурява допълнителни доходи на много малки семейни стопанства, за които това не е основен поминък. Освен това, дава сезонни доходи на много работници от социално чувствителните групи. Но не бива да забравяме, че земеделието е професия и тя е за професионалисти. И ако ние искаме да имаме продуктивно и печелившо земеделие, трябва да инвестираме в стопанствата и да работим за повишаване на резултатите на полето. Това става само през инвестиции.

Да, необходимо е подпомагане от държавата, но със сериозни условия. Безусловното раздаване на пари в който и да е отрасъл на българската икономика е пагубно за него. Не може да даваш по равно на всички и само 10-20% от получилите този ресурс да го насочат реално към подобряване на производството си и оптимизиране на процесите. 

Средните розопроизводителни стопанства в България получихме за последните 2-3 години сумарно над 1000 лв/дка подкрепа. Създаването на 1 дка насаждения от маслодайна роза с грижите по него до влиза в третата година, която е първа продуктивна, е горе-долу в рамките на 1000 лв/дка. И въпреки това не полагаме достатъчно грижи, резултатите ни ежегодно се влошават.

Не се ли работеше по Стратегия за розата?

През 2019 г. по инициатива на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България беше започнат процес по изработването на такава стратегия и тази Стратегия трябваше да бъде включена в големия Стратегически план за земеделие на България по ОСП. Узряхме, че ако ние сами не си разработим стратегията за развитие, няма кой да го направи. Работим активно от 2 години по въпроса. По времето, когато Явор Гечев беше заместник министър, работата напредна значително. След това имаше доста дълъг период на застой. След като Явор Гечев стана министър на земеделието работата се възобнови, забърза се, взехме решение, че трябва да се мине през законови промени в Закона за розата. Направиха се постъпки за промяна в закона, бяха внесени в Комисия по земеделие. В момента даже не съм сигурен на какъв етап се намира. Но така или иначе към днешна дата нямаме приета стратегия.

За да има реална и работеща стратегия, в нейното изпълнение трябва да бъдат ангажирани още 3-4 министерства. Пряко отношение към нашата работа имат Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи и Министерство на труда и социалната политика. 

Министерството на вътрешните работи е ресорното министерство, което трябва да се грижи за сигурността и контрола със злоупотреби в сектора по отношение на незаконно придвижване на работници и рекет от страна на т.нар. бригадири, на който са подложени всички фермери в България. Министерството на труда и социалната политика трябва да осигури програми и възможност на фермерите да наемат трайно безработни хора, които трябва да бъдат стимулирани. Това, което ние им предлагаме като работа и доходи за тях е неатрактивно защото социалните привилегии, които ползват като трайно безработни са им достатъчни и те не са мотивирани да работят на полето. Това е проблем и на други сектори. Министерството на икономиката трябва да бъде въвлечено в тази стратегия и да стимулира създаването на предприятия във фармацевтичната, хранително-вкусовата и козметичната промишленост, които да използват суровини от произведени в България етерично-маслени култури. Защото те имат свойствата и качествата да бъдат внедрени в такива продукти, няма достатъчно стимули за това. По този начин голяма част от суровината, произвеждана в България, може да стигне на външните пазари като крайни форми.

Защо изгубихме и затворихме огромните пазари в Русия, където имахме на практика монополно положение? В момента Русия се опитва да си създаде собствена парфюмерийна и козметична индустрия на основата на суровини от етерично-маслени култури начело с розата и лавандулата. Има разработена и работеща стратегия за развитие на този отрасъл, включително със сериозни държавни помощи за инвестиции в преработвателни и козметични предприятия. От там тръгват – осигуряват голямото търсене, за да стимулират създаването на стопанства. Ние затваряме съществуващи пазари на крайни форми, за да се бутаме на европейския и американския пазар като суровина и да се конкурираме с производители, които не подлежат на същите регулации като нас и имат значително по-ниска себестойност на производството.

Министерството на финансите от своя страна може да гарантира много облекчения на сектора. Например, отстъпка от акциза на газьола, каквато земеделците ползват, може да бъде разрешена и за розопреработвателите. 

Причината да няма готова и работеща Стратегия за розата е мълчаливият отказ на изброените министерства да влязат и да участват в този процес. Ние, като сектор, не искаме да има един разписан пожелателен документ, който да се нарича стратегия и с който няколко политика да си направят еднократен ПР. Нас ни интересува изпълнението на Стратегията. А тя няма как да бъде изпълнявана, ако всички изброени министерства и институции активно не участват в този процес.

Каква е прогнозата ви за сектора?

Държавата сериозно работи в посока да унищожи един бутиков сектор. От 52 съществуващи и регистрирани розопреработвателни предприятия в България, мисля, че не повече от 5-6 от тях работят близо до реалния си пълен работен капацитет, като 3 от тях са на чужди компании.

Най-големите клиенти на българско розово масло дойдоха в България, създадоха собствени фабрики и в момента сами си произвеждат суровината, която преди това купуваха от нас. Това говори за лоша организация в сектора и липса на визия за развитие и опазване на този сектор.

Липсата на прогнозируемост от наша страна е проблемът, който смущава най-големите клиенти на Запад. Там всичко се планира с десетилетия напред. Рецептурите се правят за 10 години напред. Българското розово масло е извадено от много рецептури на най-висок клас парфюмерия и козметика, точно поради това, че то е с много нестабилни цена и качество. В рамките на 4 години имахме цени от 3000 до 12000 евро за килограм розово масло. Четири пъти разлика в цената на такава суровина веднага отказва основните и консуматори да я внедряват в нови рецептури.

Трябва да си говорим много повече за икономика и социална отговорност в сектора, много повече отколкото за агрономия. Агрономията на хората, които се занимават с розопроизводство в България им е ясна, за разлика от икономиката.

Подкрепата, която получаваме от държавата, трябва да се инвестира в техника и технологии. Да, подкрепата от държавата е за намалели доходи, каквито са факт. Но виждайки, че този спад в доходите е една сериозна дългосрочна тенденция, е наша отговорност да направим необходимите промени и инвестиции, за да можем да отговорим на новите предизвикателства. Ако не оптимизираш техниката и технологиите в стопанството, рано или късно ще излезеш от пазара и с помощи и без помощи. 

Интервю на Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X