При раждане на прасетата нормалната концентрация на кръвната захар (глюкозата) е от 90-110 мг/% и съдържанието на гликогена е от 2 до 3% от масата им. Когато са налице действията на неблагоприятните стресови фактори върху организма на прасенцата, тогава се нарушават адаптационните механизми и саморегулацията им.
Същевременно настъпва нарушаване във въглехидратната обмяна (недостиг на глюкоза) поради недостатъчно постъпване на енергия с храната и големия й разход за нормалното функциониране на жизнените процеси в организма на прасетата.
При лабораторните изследвания на кръвта се установява рязко снижаване на концентрацията на глюкозата (под 30мг/%) и повишаване на количеството на азотния остатък в кръвния серум (до 150 мг/% при норма 40-50 мг/%), на пикочната киселина и на нейните фракции. В същото време се изчерпват глюкогенните запаси в черния дроб и мускулите и се появяват клиничните признаци на хипогликемията.
Клинични признаци
В началото на заболяването се наблюдава, че енергичното бозаене и игривостта на заболелите прасета рязко намалява. Те се заделят настрана и се заравят в сламата. По-късно трудно се изправят на краката си, движенията им са некоординирани, не могат да се задържат прави. Залитайки с разкрачени крака, те използват муцуната си, опряна на пода, за да поддържат равновесие на тялото. Продължително се залежават. Наблюдава се тремор (треперенe на мускулатурата), притъпена чувствителност и анорексия (загуба на апетит), често е и типично слабо квичене. Характерна находка е поднормалната ректална температура на хипогликемичните прасета и студена кожа, която е бледа и лепкава. В резултат на венозна стаза се появява цианоза (посиняване) по ушите, върха на опашката и в долните части на краката. Пулсът става мек, слаб и брадикардичен (забавен) – до 80 удара в минута. По-късно в развитието на хипогликемията се явяват конвулсии, причинени от въглехидратен глад на главния мозък. Конвулсиите варират от безцелни движения на главата и предните крака до тежки тетанични гърчове, галопиращи движения със задните крака, опистотонус (извръщане на главата нагоре към гърба), скърцане с челюстите и слюноотделяне. Болните прасета са отпаднали, дехидратирани (обезводнени) и отслабнали и изпадат в хипогликемична кома.
Смъртта настъпва от 24-42 часа от появата на първите клинични признаци.
Развитие и прогноза на болестта
В началния стадий на заболяването прогнозата е благоприятна. Според проф. М. Шефер, ако болестта се открие, когато нейните признаци са ясно проявени, а причината й не се отстрани веднага, прогнозата е лоша и прасетата умират в първите 24-36 часа.
Диагностициране
Основава се на анамнестичните данни, клиничните признаци и анализът на храненето на свинете-майки в последователните стадии на бременността им. Но докато не се определи концентрацията на кръвната захар чрез лабораторно изследване, доминирането на нервните признаци може да доведе до грешки в диагнозата.
Диференциална диагноза
Тя трябва да изключва други заболявания на новородените прасета, които протичат със сходна клинична картина. Това са диспепсията, анаеробната дизентерия, енцефалит.
Със сходни признаци са вирусният енцефалит и болестта на Ауески, но ветеринарният лекар трябва да има предвид, че те не се срещат при прасета под едноседмична възраст. До 3-дневна възраст прасетата може да заболеят от бактериален менингоенцефалит и стрептококова септицемия.
Лечение
Абсолютно необходимо е лекуването на болните прасета да се извършва в помещения с температура на въздуха в границите на 28-32°C. То трябва да се проведе, преди да е настъпила хипогликемичната кома. За тази цел се прилага глюкозотерапия (венозно интраперитонеално и перорално). Много добър лечебен ефект се получава при интраперитонеално инжектиране на 15-20 куб./см с 5-10%-ова глюкоза при спадане на кръвната захар под 40 мг.
Много практикуващи ветеринарни лекари прилагат глюкозотерапия с различни лечебни схеми с добър лечебен ефект: 2-3 мл 10-20%-ов глюкозен разтвор венозно; 40-80 мл 5% разтвор на глюкоза подкожно, подгрети предварително до 36-40°C; 3-5 мл 20% глюкозов разтвор интраперитонеално или по 5-10 мл 40% разтвор на глюкоза подкожно на всеки 4-6 часа, също така подгрят до 37-39° C. Този разтвор може също така да се дава вътрешно чрез бутилка с биберон. Прилагането на посочените лечебни схеми продължава, докато изчезнат нервните признаци и се възстанови бозаенето на засегнатите прасета.
Профилактика
Каквито и системи да се употребяват за отглеждане на прасетата в началния период след раждането, те трябва да отговарят на основните хигиенни изисквания: да се поддържа чистота, оптимална температура, добра вентилация в свинарника. Най-важни са профилактичните мерки, които осигуряват балансирано хранене на бременните и кърмещи свине-майки. Особено важно е във фуражните дажби да се спазва захаро-протеиновото съотношение, осигуряващо енергия за нормално протичане на метаболитните процеси в тях. Профилактичните действия от страна на ветеринарния лекар, фермера и свиневъда срещу предпазване от мастит, хипогалаксия, агалаксия и възпалителни процеси на половия апарат на свинете-майки да им бъдат ежедневна задача.
Ролята на свинегледача
Тя е особено важна в първите дни от живота на новородените. Прасенцата, които не са бозали (при голям брой на прасилото спрямо цицките), родените слаби прасета се настаняват от гледача на предните цицки на кърмещата майка, които отделят повече мляко. През първите часове от живота на новородените прасета трябва да се наблюдават за ранните признаци на болестта и да се лекуват своевременно. Поддържането на постоянна външна температура от 30-32°C в зоната на отглеждането им може да ги предпази от появата на хипогликемията, защото тогава е възможно да се осигурява равновесие между топлопродукцията и топлоотдаването. Това се постига с използването на инфрачервени лампи, ако няма други източници на топлина в помещенията. С тяхното действие се създава по-благоприятен климат в зоната на отглеждането на прасетата и се осъществява най-правилното биологично дозиране на топлината. Но те не изключват и не заменят всички изисквания на зоохигиената при отглеждането на новородените прасета в критичния период, които предотвратяват заболяването.
