Ако има животновъдна приказка в България, то тя е в стопанството на семейство Куртеви в с. Златовръх, близо до Асеновград. Там, в стопанство, за каквото може да мечтае всеки животновъд по света, създадено и развивано през годините с много труд и любов, семейството отглежда 800 крави – 700 черно-шарени и 100 са порода Монбелиард.
За животновъдството се грижи очарователната Пламена Куртева. За земеделието в бизнеса отговаря братът на Пламена Георги Куртев. Баща им Йордан Куртев започва в далечната 1993 г. с мандрата „Забърдо“ в едноименното родопско село. По думите им, за да бъдат млечните продукти качествени, и суровината трябва да бъде такава.
Семейство Куртеви са постигнали един затворен цикъл на производство – обработват над 6 хил.декара земя в землищата на селата Златовръх, Нови извор, Козаново и Патриарх Евтимово. Отскоро стопанството е част от въглеродната програма на българската компания AGviser – Carbonsafe. За това, но и за още много важни неща, говорим с Георги Куртев.
Разкажи ни за вашето стопанство, толкова е хубаво… Похвали се.
Имаме много неща, с които да се похвалим. Но основното, с което държим да се похвалим са нашите млечни продукти с марка „Забърдо“, които се произвеждат вече 30 години на едно от най-хубавите места в България – в близост до Чудните мостове. Имаме една от най-старите работещи мандри в България.
Поради разпада на животновъдството след промените и липсата на достатъчно суровина за преработка на мляко, моят баща, който по професия е машинен инженер, решава да започне да се занимава и с животновъдство.
Едно животновъдство няма как да е успешно и да произвежда качествена суровина без да може само да си набавя храната за животните. Така, че по неволя станахме освен животновъди и земеделци. Работим цялото семейство. Аз се занимавам приоритетно със земеделието. Моята сестра Пламена Куртева, се занимава с животновъдството. Майка ми се занимава с търговията с млечни продукти. А думата на баща ми тежи навсякъде.
Към настоящия момент отглеждаме стадо от 800 животни. От тях около 420 са дойните. Преди 3 години извършихме реконструкция на вече съществуващо стопанство. В момента имаме претенции, че то е може би най-модерното в България. По италиански проект, с най-висока степен на комфорт за животните. Към момента имаме средна млечност от 30-32 литра. Тази година работим около 8000 дка земя, имаме намерение да я увеличаваме. На този етап може да кажем, че суровините, които можем да произведем от нашата земя покриват изцяло нуждите на кравите.
Къде реализирате млечните продукти?
На този етап сме избрали по-консервативен подход в маркетинга. Не сме толкова агресивни в завземането на пазари. По-скоро сме локално популярни около Пловдив, Асеновград, Смолян и Хасково.
Никога не сме правили компромис с качеството. Твърдя, че сме от много малкото, които изпълват със съдържание формулировката “от земята до трапезата”. Възприемаме като пазители на една българска традиция каквито са българското сирене и българският кашкавал.
За съжаление, това да бъдат направени както трябва и да не се прави никакъв компромис с тяхното качество, поставя нашите продукти в по-високия ценови клас и вероятно не могат да достигнат до всички българи, които биха искали да сложат на масата си и да дадат на децата си истинска българска храна – вкусна и качествена. За съжаление, хората, които ядат евтина храна после си купуват скъпи лекарства.
На този етап преработваме малка част от нашето мляко, защото не бихме могли да реализираме готовите продукти, ако преработваме всичките 10-11 тона, които произвеждаме на ден. По-голямата част от млякото продаваме на млекопреработващи предприятия.
Животновъдите са недоволни от цената на млякото
Рядко съм чувал човек да е доволен от цената на това, което продава. Цената на млякото в момента не е съществено важна. Ние имахме изключително тежки 2015-2016 г., в които работехме буквално на загуба, през 2017-2019 г. едва закрепихме да компенсираме загубите. През 2020-2021 г. цената на зърното тръгна да се вдига, но цената на млякото не тръгна да ги гони. И почти през цялата 2021 г. бяхме в пикови цени на фуражите и цена на млякото около 0,74 ст. 74 ст и при цена на царевицата от 35 ст и при 65 ст. В последните месеци на 2021 г. цената на млякото тръгна да се покачва. Тогава скочиха и цените на горивата и електроенергията. Покачването на цената на млякото едва покри тези увеличени разходи. През 2022 г. имахме доста сериозен темп на покачване на цената на млякото като при големите ферми достигнаха 1,20-1,30 лв/л. От началото на годината отново почна старата песен – тези, които изкупуват мляко да казват, че няма търсене, че заводите в Германия за сушене на мляко са спрели, че има унгарско мляко под 90 ст, доставено до рампа, и тръгна да се натиска цената надолу. Още един прекрасен позитив от членството ни в ЕС.
Има и още един позитив – приравняването на животновъдните ферми към индустриалните замърсители
Това е много тежка демагогия. Хубаво е, че европейците се смятаме за цивилизования свят. Европа наистина е била моторът на прогреса през последните 400-500 години. Но ние всъщност не сме чак толкова голяма част от този свят. И на фона на неспазване на големи международни споразумения за замърсяване, когато имаме такива развиващи се икономики като Индия, в сравнение с които на Европа няма да й стигнат и 1000 години да произведат техния въглероден отпечатък. Не казвам, че не трябва да вземаме мерки. Но ние свръхреагираме.
Вие определяте ли се като успели?
Човек може да се определи като успял само ако има здраво семейство. Бизнесът е нещо преходно. Вярно – заема голяма част от живота, но не е най-важното в него. Голямото животновъдство в България е на високо европейско ниво. Проблемите в животновъдството са същите каквито са във всеки един друг сектор на българската икономика. Голям е бюрократичният и административен натиск, който не че се оказва, но се създава.
Какво имаш предвид със създава?
Ние като част от един по-голям съюз, възприемаме или сме принудени да възприемем мерки и модели, които може и да може да са приложими отчасти в Германия, Франция или Холандия, но не и у нас.
Говорейки за ЕС и България като част от новата политика за земеделие, вашето стопанство вече е част от програма за въглеродно земеделие. Защо?
Ще го обясня леко метофорично. Човек може да вижда мъдростта навсякъде в живота си, в абсолютно всичко, стига да има очи и мозък, за да анализира. Много мъдрост има в детските приказки. Понеже имам две малки деца и често ми се налага да чета приказки. Мисля, че приказката за трите прасенца е много подходяща за случая. Нямаме никакви съмнения, че в гората има вълк. Нашият вълк е чиновник бюрократ, който иска да увреди нашето щастливо съществуване.
Капитализмът като цяло обещава, че в гората няма вълци, или че вълците са вегани, и цари свински рай. Всъщност не е точно така. Вълк има. Една част от прасенцата си мислят, че то вълк има, ама защо точно мен да изяде и си правят къщички от слама. Друга част казват – да, вълк има, опасничко е, ама няма нужда да правим нещо сериозно. Ще направим някоя барачка, да не духа и вали много.
Третите сме ние, които обичаме да строим масивно. Затова избрахме програмата на Carbonsafe. Ние искаме да имаме устойчив бизнес. А устойчив бизнес не е този, който прави еднократни печалби, а този, който е успешен дългосрочно и който стъпва на здрави основи.
Всяко едно решение, което ние взимаме се основава на проверка, на информация, на анализ на информацията, подбор на различни варианти. В случая на въглеродното земеделие и доказване и търговия с емисии има условно два модела.
Единият е този, който устройва условно прасенцата с къщичките от дъски. Аз съм възпитаник на математическа гимназия и имам понятие какво представляват алгоритмите и протоколите. Това, което се предлага от останалите участници на пазара в тази сфера стъпва на един абсолютно бутафорен алгоритъм, който е пожелателен. Една от големите български банки качи на сайта си калкулатор, който работи на принципа на този алгоритъм. И всеки може сам за себе си да провери замърсител ли или е неутрален, или секвестира въглерод. Ако на въпросния алгоритъм зададем няколко различни сценария, виждаме, че в определени моменти той се държи доста неадекватно.
Това нещо няма как да е устойчиво. И щом няма как да е устойчиво може да дойде момент, в който големият лош вълк чиновник с големите зъби да намери как да ни духне къщичката.
Другият модел, този на Carbonsafe, е стъпващ на емпирични данни – измерими и реални. Всичко това е една буря, която смятаме с голяма степен на вероятност, че предстои и предпочитаме да се скрием от тази буря в масивна къща.
Буря?
Историята се повтаря. Хората, които твърдят, че историята не се повтаря са исторически неграмотни и не разполагащи с достатъчно данни. Тя не може да се повтори в точно събитие, но се повтарят принципни положения. Това е като математически модел. Когато имаш една принципна ситуация и доказана теорема, след това всички просто ползват тази теорема без да я подлагат на съмнение.
Защо казвам, че историята се повтаря? Когато имаш някакви определени геополитически интереси, а цялата ситуация със зеленото земеделие, ако някой не разбира, че е плод на геополитически интереси, значи не е гледал достатъчно надълбоко. Когато имаш някакъв интерес, ти трябват 2 неща. Трябва да го облечеш в идея и трябва да му намериш враг. Когато го облечеш в идея, в тази идея може да включиш неща, които да се харесват на хората, за да намериш привърженици. Част от тези привърженици стават леко по-фанатични. За да браниш една идея, която е нова, трябва в някаква степен да си фанатик, да си готов да воюваш за нея. Но за да обединим тази група, разбира се на нея трябва да й намерим враг. Врагът в случая са тези, които не правят като теб.
Всички, които в момента са фанатични привърженици на безорното земеделие, но-тил, стрип-тил и всичкото консервационно земеделие. Допускам, че ако някой им даде повече власт, тука имам един 7-корпусен плуг може и да бъда разпънат на кръст на него. Всички тези хора, независимо под знамената на коя кауза се изявяват, функционират на еднакъв принцип и служат за прокарването на интересите на лоби, което в момента взима превес, и ние трябва да намерим нашето място под това слънце.
Аз нямам нищо против тези технологии. Смятам, че са страхотни. Смятам, че могат да доведат до оптимизация на стопанствата, смятам че водят до подобряване на почвеното здраве и имат много позитиви. Като намаляването на амортизационните разходи. Това са неща, които са без съмнение. Но когато налагаш нещо насила, реакцията на хората е обратна. Смятам, че този тип технологии, особено в животновъдните стопанства, трябва да бъдат включени в сеитбооборота и да бъдат част от технологичното решение. Не от тактиката, а от стратегията на едно стопанство.
Но в животновъдните стопанства имаме някои принципни положения, които са в контраст с технологията. При всички тези технологии основен проблем е примачкването на почвата. Когато правим едно чисто земеделие като зърнопроизводство, това може да се избегне, с използването на верижни машини, сдвояване на гуми, намаляване на налягането в гумите. Но в животновъдството основното е силажа. А силажът е нещо, което, за да стане качествено, трябва да бъде направено много бързо и при него буквално много тежки машини минават в една леко влажна земя на 85% от площта. И тук имаме пълен конфликт с възможността за минимални обработки. Някой трябва да го разбере това нещо, да го осмисли и очакваме това да е човек, седящ на бюро някъде в офис в Брюксел.
Какво е мнението ти за новия Стратегически план?
Когато се срещнахме с администрацията на МЗм на семинара на НАЗ, за да ни го разяснят, на мен ми стана притеснено, защото изглеждаше, че си гледаме на кафе. Според мен, никой не е напълно наясно какво точно представлява новият план. Работата на земеделците не би трябвало да е да сме администратори,нито би трябвало да сме гадатели. Законите и правилата трябва да бъдат разписани така, че да позволяват минимум тълкувания, а ние да имаме малко време и за семействата си.
Какво е това, което задържа млад човек в земеделието?
Имам болезнено чувство за справедливост. В живота си аз по-справедливо нещо от земята не съм виждал. На земята, когато й дадеш, тя ти връща.
