Плевелите усвояват хранителните елементи по-бързо от културните растения

Храненето на културните растения е пряко свързано с „химичното” плевене
Една от важните предпоставки за получаване на висок и стабилен добив от зимната пшеница е балансираното хранене на културата с макро- и микроелементи. Високата потребност на растенията от основните хранителни елементи настъпва в периода на интензивен растеж на вегетативната маса и формирането на репродуктивните органи. Внесените торове при основното торене, ранното пролетно подхранване и извън кореновите подхранвания дават възможност за оптимален ръст в добива.
Доста често в условията на заплевеляване на посевите, особено в ранните етапи от растежа и развитието на културата, ефективността от внесените торове се оказва недостатъчна. Конкуренцията с плевелите намалява потенциала на пшеницата в продължение на цялата вегетация, като започва от фаза поникване, чак до прибиране. Заплевелеността на посевите е един от основните фактори, пречещи за получаване на значителни добиви от зимната пшеница.
Усъвършенстването на средствата, предназначени за химична борба с плевелите в посевите, е неразделно свързано с проучването на тяхното взаимодействие с компонентите на преимущественото минерално хранене и в определена степен с органичното хранене, както на културните растения, така и на плевелите. Още през 1940 година е било известно повишението на ефективността на хербицидите от групата на феноксиалканкарбонова киселина, при съвместното им прилагане с някой азотни торове. Многогодишните изследвания в цял свят позволиха да се установи, че между храненето на растенията и химичната борба с плевелите съществува взаимодействие, което силно влияе на растежа, развитието и добивността на растениято.

Взаимното влияние на хранителния фон с хербицидите придобива особено важно значение в условията на интензификация на технологиите за отглеждане на земеделските култури. Този проблем сега е особено актуален във връзка с повишените изисквания към ефективността на използваните пестициди и агрохимикали, тяхната безопасност към околната среда при приложението им в растениевъдството. Многобройните изследвания в повечето случаи показват високо ниво на извличане от почвата на достъпните форми азот, фосфор и калий от плевелите. В същото време дълго време без внимание оставаше още един проблем: как плевелите влияят на съдържанието на другите хранителни елементи в заплевелените посеви. Не беше изяснено, как основните най-вредни плевели влияят на поглъщането на макро- и микроелементите в посевите със съвременни сортове зимна пшеница.
Плевелите поглъщат не само макроелементите
Установено е, че във флаговия лист на зимната пшеница съдържанието на микроелементите е относително ниско. Това вероятно е свързано с ниското съдържание на микроелементи в по-леките почви. За отбелязване е, че във флагов лист при зимната пшеница се наблюдава повишено съдържание на фосфор и калий, а така също и на достатъчно високо ниво на важните мезоелементи калций и магнезий. Установени са високи нива на поглъщане на макро- и микроелементи от двусемеделните видове плевелни растения, като синя метличина и паламида. Един от най-вредоносните плевели в посевите с пшеница – трирогата лепка (Galium tricorne), поглъща значителни количества калий и фосфор, много калций и магнезий, а също така и микроелементите манган, бор и желязо. Практически всички двусемеделни плевели поглъщат много по-големи количества хранителни елементи в сравнение с растенията на пшеницата. Трябва да се обърне внимание на големите нива на поглъщане на калций и манган от плевелите. Така натрупването на калций в растенията на трирогата лепка, превишава натрупването на елемента във фаза флагов лист на растенията на зимната пшеница със 6,3 пъти. При отглеждането на пшеница на леки или кисели почви тези особености на поглъщане на хранителните елементи от растенията на плевелите могат да причинят локално вкисляване на почвата в зоната, където са разположени корените на културата. Това означава, че допълнителното изнасяне на достъпните форми на хранителните елементи от плевелите ще понижи ефективността от внасянето на фосфор, сяра, азот и калий за културните растения.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!