Големи опасности крие предложението розовото масло да попадне в категория “опасни химикали”, сподели българският евродепутат от ДПС/Обнови Европа Атидже Алиева-Вели.
Според новото предложение на ЕК, етеричните масла вместо да се разглеждат, както досега, като “вещества”, се предлага да бъдат категоризирани като ‘смеси’. Това застрашава емблематичното за България розово масло да попадне в клас “опасни”.
Освен това, предложението налага инвестиции в голям размер за земеделците и предприятията. Това означава, че малките производители, каквито са по-голямата част от розопроизводителите, ще изпитат големи затруднения, за да се справят.
В България засегнати ще бъдат хиляди земеделци, отглеждащи етерично-маслени култури. По последни данни регистрирани са над 2800 земеделски стопани, отглеждащи маслодайни рози с обща площ от 45 000 дка и производство на 14-15 000 тона розов цвят годишно. С площи от 70 000 дка България добива 155 тона лавандулово масло.
„Делегацията на ДПС в ЕП предприехме конкретни стъпки с цел да защитим нашите производители, отглеждащи етерично маслени култури и преработвателите. Още септември месец, група Обнови Европа изпрати запитване до Комисията по този въпрос. В отговора си ЕК информира, че не възнамерява промени по отношение на етеричните масла и обследването на компонентите в тях по отделно. Само 3 месеца след отговора на ЕК беше публикувано Предложението, което беше в противоречие с отговора.
Разочароващо е в такава тежка икономическа ситуация, ЕК да изпраща разнопосочни сигнали към засегнатите страни и да въвежда допълнителни изисквания без задълбочена оценка.
Проведох срещи с Европейската Федерация на етерични масла, както и с колеги евродепутати.
Споделям притесненията на българските производители и ще настоявам за:
1. Запазване на сега действащата класификация по отношение на етеричните масла без третирането на съставните части. Класификацията въз основа на съставките да се извършва само когато няма данни за самото вещество като цяло.
2. Определянето на нови класове да се извършва въз основа на солидни научни доказателства и критерии.
3. Извършване на нова оценка на въздействието, особено по отношение на социално-икономическото въздействие“.
