Готови ли са земеделците за Зелената сделка? Изключително важен въпрос, за намирането на отговора на който се е наел да работи заместник министър Тодор Джиков, който е и реален фермер. По време на международната конференция на тема „Да изхраним Европа по време на криза – предизвикателства и възможности на стратегията „От фермата до трапезата“, организирана от Сергей Станишев и делегацията на българските социалисти в ЕП, заместник министър Тодор Джиков увери всички земеделци, че ще работи за каузата да се постигне една справедлива за всички и не ощетяваща земеделците зелена сделка. Изказването му беше подкрепено с важни факти, изискващи съответни реакции от отговорни политици. Точно поради тази причина зам.министър Джиков подчерта, че на първо място има крещяща нужда от сериозен диалог между производители, потребители, политици и научна общност.
“ Обществото на ЕС трябва ясно да знае накъде сме тръгнали и най-важното – какво ще ни струва и кой ще плати сметката.
Ще цитирам няколко данни от едно много сериозно изследване на водещия изследователски институт в световен мащаб с безупречна репутация – Вагенинген, Нидерландия. Изследването е обхванало 25 стопанства, при които е изучавано какъв ще бъде ефекът на цялостното прилагане на двете стратегии – “От фермата до трапезата” и “Стратегията за биологичното разнообразие”. Изводите са категорични и не са добри за земеделците. До 30% на добивите при различните култури. И не само намаляване на добивите, но влошаване на качеството, на външния вид, на размерите на предлаганата продукция и т.н.
Искам да спомена няколко фрази, които прозвучаха по време на дискусията – „чиста храна“, „опазване на природата“, „социален ангажимент и гарантиране на справедливи доходи на земеделските производители“, „продоволствен суверенитет на Европейския Съюз“.
Аз искам да използвам обаче думата „баланс“. Изключително важна дума.
От 10 до 30% спад на добивите означава и съответния спад на приходите на земеделските производители на различните култури. Което автоматично говори, че трябва да има различен подход към различните сектори и култури при прилагането на всичко, което е заложено в стратегията „От фермата до трапезата“.
Второто изключително важно нещо са справедливите условия при конкуренцията с производители от трети страни. На пазара няма празно пространство. Тези 30% по-малко произведена храна от европейския производител ще се запълнят с храна, произведена от трети страни, които няма да имат нашите ангажименти, ще имат по-ниска себестойност на продукцията и които влязат ли веднъж на Общия европейски пазар и след като заемат нишата, освободена от европейските производители, едва ли вече ще излязат.
Изключително важно е да има реципрочност при стандартите за производство на храни. Всички видяхме, че фермерите във Франция стачкуваха, преди това фермерски стачки имаше в Нидерландия и Белгия. Какво казаха тези фермери? Казаха на европейските политици следното: „Та нима с това, което ни ограничават като препарати за растителна защита, като количества използвани торове и т.н. е същият подход, които използват земеделците от трети страни, произвеждайки същата храна? Тоест това, което тук ще ни го забраните, защото евентуално е вредно за здравето или опасно за природата, не е вредно в продукцията, произведена в трети страни?”
Това са неща, за които е необходим много сериозен диалог. Трябва много сериозен подход. Социалдемокрацията е идеологията на младите хора. Това е идеология на справедливостта, на честният и коректен подход. Трябва много внимателно да се обследва от всички гледни точки до какво ще доведе това, към което сме се запътили. Още повече че бушуващата война в Европа промени изключително много и пазара, и търговските взаимоотношения и търговските потоци. Имаме нужда от срещи, говорене, убеждаване. Имаме нужда от компромиси. И фермерите, и политиците и потребителите.
Вярвам, че ще постигнем една справедлива за всички зелена политика на Европа. Ще работя за тази кауза”.
