Подобряването на практиките за управление на пасищата може да повиши капацитета на почвите за поглъщане на въглерод и да помогне на страните да постигнат своите климатични цели, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).
След океаните почвите са вторият по големина въглероден резервоар на Земята и играят важна роля в глобалното изменение на климата поради голямото количество въглерод, който в момента се съхранява в почвената органична материя.
Първата глобална оценка на ФАО за въглерода в почвата в тревните площи измерва базовата линия на запасите от органичен въглерод в почвата (въглеродът, задържан в почвата, който е измерим, изразен като процент от теглото) както в полуестествени, така и в полууправлявани пасища, и оценява техния потенциал за улавяне на органичен въглерод в почвата.
Проучването е установило, че ако съдържанието на органичен въглерод в почвата в слоя с дълбочина 0-30 см на наличните тревни площи се увеличи с 0,3 процента след 20 години прилагане на практики за управление, които подобряват улавянето на органичен въглерод в почвата, могат да бъдат уловени 0,3 тона въглерод/ха годишно.
„Оценяването на текущото състояние на пасищните системи и техния потенциал да отделят въглерод в почвата е от ключово значение за по-доброто разбиране на ползите от пасищните услуги за продоволствена сигурност, опазване на биоразнообразието и смекчаване на изменението на климата“, казва Танават Тиенсин, директор на отдела за животновъдството и здраве на животните на ФАО.
По думите му този доклад предоставя цялостен анализ на състоянието на въглеродните запаси и потенциалните компенсации в пасищните почви в света. Може да се използва и като основа за бъдещи работи за подобряване на улавянето на въглерод в почвата чрез устойчиво управление на пашата.
Значението на пасищата
Почвите могат да действат както като източници, така и като поглъщащи въглерод и много пасища, които съдържат приблизително 20 процента от световния органичен въглерод в почвата, са претърпели загуби поради човешки дейности като интензивна паша на добитък, селскостопански дейности и други дейности за използване на земята.
Според доклада повечето от пасищата в света имат положителен въглероден баланс, което означава, че земята е стабилна или добре поддържана. Отрицателен въглероден баланс обаче е открит в Източна Азия, Централна и Южна Америка и Африка на юг от Екватора, което означава, че тези запаси вероятно ще намаляват поради антропогенни натоварвания, съчетани с климатичните условия.
Тази тенденция обаче може да бъде обърната чрез стимулиране на растежа на растенията, улавяне на въглерод в почвата и защита на въглерода в силно органични почви, като полуестествени (неуправлявани от човека) пасища.
При управлението на добитъка това може също да означава прилагане на ротационни, планирани или адаптивни мерки за паша на животните.
Казуси
Докладът също така изследва други възможни мерки за подобряване на запасите от органичен въглерод в почвата чрез казуси, като например създаването на фуражни градини в източноафриканските страни.
Повече от 40 000 дребни фермери в Кения и Уганда са създали градини с калиандрови дървета като практика за повишаване на производството на мляко и подобряване здравето на кравите.
Дърветата са постигнали забележителен успех в опазването на почвата, кръговрата и задържането на хранителни вещества, но малко се знае за потенциала им да отделят въглерод в почвата.
Според проучването създаването на тези градини има потенциално увеличение на въглерода в почвата с 0,03 тона въглерод/ха годишно.
Докладът също така изследва варианти за интензифициране на системите за паша в отговор на нарастващото търсене на животински продукти и конкуренцията върху земята.
Те включват повишаване на въглеродния внос от корените на растенията и остатъците чрез управление на отстраняването на растителна биомаса от паша или увеличаване на производството на фураж чрез подобрени видове, напояване и торене.
Ограниченията
Проучването посочва, че липсата на стимули за фермерите да подобрят практиките на управление и настоящата трудност при точното наблюдение на запасите и промените на органичен въглерод в почвата са основните причини, поради които той не е включен в националните планове за климата, които са в основата на Парижкото споразумение. Резултатите от доклада биха могли да подкрепят включването им, подобрявайки тяхната прозрачност за проследяване и сравняване на напредъка на политиките, свързани с почвите.
Авторите също така подчертават, че оценката на глобалния въглероден запас в почвата все още е доста несигурна и спешно са необходими подобрени геостатистически методи и точност на данните, свързани със свойствата на почвата, животните и растителността и техния въглероден обмен.
„Изключително важно е да се генерират местни масиви от данни, особено от слабо представени региони (например Африка) и да се изследват разликите между съществуващите набори от данни“, предупреждават те.
Запасите от органичен въглерод в почвата, представени в доклада, могат да се използват като основа за бъдеща работа за изследване на въздействието на управлението на добитъка върху въглерода в почвата на ниво държава и ферма. Все още обаче има силна необходимост от допълнителни данни за настоящите почвени условия, особено от слабо представените региони
Изследването
ФАО подчертава, че е необходимо да се балансират ползите от храните от животински произход и отглеждането на добитък за хранене, здраве, поминък и благополучие, със спешната необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове за справяне с климатичната криза, която също застрашава хранителната сигурност.
Партньорството за екологична оценка и ефективност на добитъка (FAO LEAP) финансира това проучване, за да илюстрира състоянието на почвените въглеродни запаси в пасищните системи и техния потенциал да отделят въглерод в почвата.
FAO LEAP е инициатива на множество заинтересовани страни, която се стреми да подобри екологичната устойчивост на животновъдния сектор чрез хармонизирани методи, показатели и данни. Партньорството ръководи координирана глобална инициатива за ускоряване на устойчивото развитие на веригата за доставка на добитък и за подкрепа на последователни действия за климата, като същевременно допринася за постигането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение.
