Въвеждането на интегрирано управление на вредителите (IPM) беше съпътствано от неуспехи в Гърция през последното десетилетие, въпреки някои положителни резултати, като фермерите се обидиха на „рестриктивните“ цели на ЕС, които те смятат за причина за забавяне на напредъка.
IPM е базирана на екосистемата стратегия, която се фокусира върху дългосрочната превенция на вредителите или тяхното увреждане чрез комбинация от техники, прилагани в йерархичен ред, за да се сведе до минимум употребата на химически продукти за растителна защита до възможно най-голяма степен.
Системата е основна част от Националния план за действие на Гърция за 2020 г. за пестицидите, който подчертава, че тя играе жизненоважна роля в действията на страната в областта на околната среда и климата.
Като такива, редица действия са изпълнени с инициативата на Министерството на развитието на селските райони и храните, за да се насърчи приемането на IPM, включително насоки за специфични култури, изготвяни ежегодно, за да предоставят на професионалните потребители на пестициди персонализирани съвети.
Според представител на земеделската асоциация Paggaio, която работи в района на Кавала в Северна Гърция, мерките са допринесли значително за успеха на интегрираното управление на вредителите в Гърция.
„Интегрираното управление на вредителите реши много проблеми в културите и имаше много задоволителни резултати“, каза представителят пред EURACTIV Гърция, обяснявайки, че фермерите говорят за много задоволителни резултати, стига да се системата прилага според нуждите на гръцките почви.
Биологичните пестициди бързо привличат вниманието като устойчива и жизнеспособна екологична алтернатива на химическите пестициди. В момента обаче те са възпрепятствани от неадаптирана регулация.
Въпреки някои положителни сигнали обаче, през последните няколко години се появиха значителни трудности при прилагането на интегрирано управление на вредителите.
Според регионалния представител на земеделието това се дължи до голяма степен на „целите и новото законодателство на ЕС“, които представляват пречка за прилагането на IPM.
Министърът на развитието на селските райони и храните, Георгиос Георгантас, даде да се разбере в неотдавнашен парламентарен дебат, че целите на страната в областта на климата са неразривно преплетени с целите на Европейския зелен пакт, като подчерта, че националната цел е да се намали употребата на пестициди и торове с 50 % до 2030 г.
Въпреки това, поради националното включване на европейски цели, списъкът на разрешените за употреба пестициди непрекъснато се актуализира.
Това означава, че набор от конвенционални пестициди, които са от съществено значение за прилагането на IPM, са или в процес на замяна с биологични пестициди, или са напълно премахнати.
Много надежди се крепят на потенциала на биологичните пестициди, вид пестицид, произведен от естествени материали като животни, растения, бактерии и определени минерали, които играят все по-голяма роля в селското стопанство.
Според скорошен блог от CropLife Europe, асоциацията-чадър, представляваща индустрията за растителна защита на ЕС, глобалният пазар на биопестициди е бил на стойност 3,5 милиарда евро през 2020 г. и се прогнозира да нарасне до 17,1 милиарда евро до 2031 г.
Използването на биологични пестициди обаче продължава да е измъчвано от технически и регулаторни проблеми, като например по-ниска ефикасност.
За представителя на гръцкото земеделие това означава, че в момента е невъзможно ефективното управление на вредителите с предлаганите в момента биологични инструменти, което често води до загуба на добив.
Представителят добави, че високата цена за закупуване на конкретни продукти също е пречка за прилагането на интегрираната растителна защита.
Цените на правилните пестициди са се увеличили с поне 50% през последните три години, с допълнително увеличение от 20% тази година, което драстично увеличава разходите и обезкуражава фермерите от правилното и пълно прилагане на този метод, каза представителят.
