Зам. министър Джиков, приключва информационната кампания на МЗм за новия Стратегически план. Започва очертаването за Кампания 2023. Земеделските производители са притеснени, че още не са им ясно много детайлите, а нямат време. Имат ли основание да се притесняват?
В края на февруари МЗм приключи информационната си кампания по области. След това веднага застъпи информационната кампания на Службата за съвети в земеделието вече по общини. Във всяка една по-голяма община ще се презентират възможностите на новия Стратегически план. Прави ми впечатление, че изглежда говорим малко по-академично и земеделските производители не могат да вникнат в дълбочина. И заради това се получава неразбиране на материята и им се струва, че едва ли не е нещо много страшно.
А страшно ли е? Каква е Вашата оценка за Стратегическия план?
В момента няма да говоря за това колко е справедлив Стратегическия план, дали е логичен, дали преследва целите, които ние искаме, дали всичките интервенции, екосхеми и политики ще доведат до това да възстановим българското земеделие до етап, в който да можем изцяло да се изхранваме сами. Говоря за възстановяване на някакво поносимо ниво на производството на плодове и зеленчуци и на тревопасното животновъдство. И то да се направи така, че да не отрежем главата на зърнопроизводството. Защото обикновено разваляме едно, за да направим друго. Напротив, България постигна едно много добро ниво на зърнопроизводството и трябва да го задържим, като паралелно с това развиваме и другите сектори и отрасли.
Ясен е какъв е Стратегическия план. Няма доволни от него. Той ще се отваря и ще се ревизира. Желанието на служебния кабинет, което ние няколко пъти заявихме, е че тази ревизия ще бъде по правилния, професионален начин – с участието на браншовите организации и земеделците, на науката, на институтите. На базата на технологични карти – и в животновъдството, и в растениевъдството. Забележете – на принципа на разходите и на приходите. Не само на разходите. Със заложени стандартни добиви, на нормална пазарна цена, обследвана 5 години назад. Иска ми се да обощим повече информацията, която предоставяме на земеделските производители, така че тя да бъде в по-достъпен за тях вид.
Първо – едно хубаво нещо, а именно, че и ДЗЕС6 и ДЗЕС7 ще започнат да се прилагат от 2024 г.
Но нека да говоря на „земеделски“ език. ЕС ни дава 6 млрд. евро за програмния период. Европа ни казва обаче – „за да вземете тези пари вие трябва да „позеленеете“. Тоест, трябва да спазвате сеитбообръщение, например. В рамките на 4-годишен период трябва по веднъж да сте извъртяли всичките блокове. Вече не само на ниво стопанство, но и на ниво „географски характеристики“. След това ни казва – „за да вземете тези пари, вие трябва да оставите 4% непроизводствени площи“. Говоря за задължителните неща. Тези, които трябва да правят стопанствата, за да вземат подпомаганията, които досега бяха познати като „зелени плащания“ – около 15 лв/дка. Сега те са малко повече като пари. Но трябва да се спазят всички тези задължителни елементи. Плюс това трябва да поемем нови ангажименти – т. нар. Екосхеми, които са надграждане. Те вече са доброволни.
За мен проблемът, които възниква, особено в зеленчукопроизводството е следният. Ние искаме да възстановим зеленчукопроизводството. В този сектор най-уязвими са стопанствата от 100 дка нагоре. Но ние трябва да им кажем: „За да вземете тези 15 лв/дка вие трябва да си извъртите площите. И трябва да оставите 4% непроизводствени площи“. Ние изкуствено ги ограничаваме, а целта ни уж е да ги възстановим.
Разликата е, че ние бягаме на друг стадион. Това е проблемът. Не може да не спазваме тези изисквания. Ако не спазваме тези изисквания, няма да вземем тези пари. Толкова е просто. Няма смисъл да се нагнетява напрежение между земеделски производители и държавната администрация. Напротив, трябва да видим как можем да се преструктурираме, какво можем да направим, така че да се възползваме максимално от повече екосхеми, които да компенсират на практика някои от ограниченията. За съжаление, това е свързано с лишения в посока Зелена сделка. Пак казвам – ние бягаме на друг стадион и това за нас е проблем.
Нека да илюстрирам с един пример. В Германия получават по-високи ставки по СЕПП, но те имат изискване за 100% покривка. Ние трябва ясно да си отговорим – искаме ли да останем на 80% покривка и да взимаме малко по-малко пари или ще вдигнем шум, за да вземем повече на дка, но да оставим 100% покривка? Какво ще ни донесе, какво ще загубим, могат ли да се компенсират нещата? Самият земеделски стопанин трябва да си отговори.
Да, първата година ще ни бъде трудна. Както и 2007 г. ни беше трудна за първи път, както и 2015 г. ни беше трудна като за втори програмен период. Така че искам да се обърна към земеделските производители – Няма нищо страшно! И в момента продължават да се обучават общинските служители и Държавен фонд Земеделие. Няма да спираме. И след като стартира процесът по очертаване, ще продължим с обученията на служителите. Много е важно служителите по места да са изключително добре запознати. Те са на фронтовата линия.
Технологичните карти – разходи, но и приходи
Технологичните карти в животновъдството, доколкото знам от колегата, вече са готови. В растениевъдството, което е и мой ресор, са на финалната права. 52 карти вече са готови. Остава да се доуточнят някои технически параметри и финализираме процесът на изготвянето, за да можем да го предоставим за диалог и с бранша, и с представители на научните институти. Първо направихме технологичните карти за културите, които участват по обвързаното подпомагане. На практика това са културите, които са най-уязвими. Те са готови.
Изготвени са стандартни конвенционални технологични карти. Всички необходими агротехнически мероприятия са включени, плюс водата за напояване, плюс поливните системи, плюс разходите за горива, плюс осигуровките, плюс амортизацията на овощното насаждение за 10-годишен период. Парите, които са необходими за създаването на декар овощно насаждение са разнесени на базата на 10 години възвръщаемост. Отделно са надниците и горивото. Актуализирали сме разходните норми. Всичко е остойностено по цени на НСИ.
На самата технологична карта има препратки към разрешените препарати с техните цени към момента. Остойностяване на насажданието на практика е винаги почти реално. Но най-важното е, че в тези технологични карти вече са влезли и приходите. Това, което стопанинът би трябвало да получи, ако отгледа по правилния начин насаждението за 1 дка. До момента ние говорехме само за разходи и всеки получаваше компесаторни плащания на базата на това колко са му големи разходите. Никой не говореше за приходи. А трябва да се вземе предвид реалното съотношение. Трябва културите да се гледат заради реална продукция, а не заради субсидиите.
Цените ще се актуализират всяка година на базата на цени на НСИ. Това е единствената организация, която по Регламент е призната като база данни. Ще има възможност цените да се актуализират и на 3 месеца, колкото е минималният отчетен период на НСИ. Това ще даде възможност на политическите кабинети да реагират при ценови турболенции, каквито имахме миналата година.
Целта на Служебния кабинет е компенсации да се дават на база на актуална икономическа характеристика на дадена култура за годината. Целта ни е да имаме и реално производство, а не само субсидии.
Интервю на Ася Василева
