През новия програмен период зърнопроизводителите ще получават по-малко пари, но ще изпълняват повече изисквания

Зърнопроизводителите няма да могат да получат субсидиите, които досега са взимали през следващия програмен период.

Важно е обаче да се доближим до досегашните нива на подпомагане възможно по-близо. По време на семинар, организиран от Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив с тема „Пролет 2023 – с послание за мир“, изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Шукадарова представи полезни практически примери какви са вариантите пред земеделските производители.

За да илюстрира възможностите за финансиране и сумата от субсидиите, Наталия Шукадарова разигра хипотетичен вариант за стопанство с обработваема площ от 5000 декара. Обясни, че се е спряла на такъв размер на стопанство, който позволява получаване и на преразпределително плащане. Ако стопанството е 10 000 дка, то попада в хипотезата да надхвърли тавана от 100 000 евро.

(Ако едно стопанство е с размер от 10 000 дка или повече, през декември земеделецът ще получи 100 000 евро директно плащане. На следващата година, след като ДФЗ и НАП приспаднат всички разходи за заплати и осигуровки, платени от фермера за служителите, които са назначени в стопанството му, и в случай, че субсидията тогава падне под 100 хил. евро, стопанинът ще си получи цялата сума, за която е кандидатствал, обясни Наталия Шукадарова.)

В този случай директорът сумира плащането по СЕПП при ставка 100,33 евро/ха (50 165 евро за 500 ха) плюс преразпределителното плащане, което е със ставка 123,05 евро/ха (3 691,5 евро), и евентуално – плащането за млад фермер, ако производителят отговаря на дефиницията. Млад фермер е този, който не е навършил 40 години, регистрирал е стопанството си преди по-малко от 5 години, преминал е през обучителен курс. Привилегията на младите фермери е, че за тях няма ограничения в размера на стопанството. Ставката за допълнително подпомагане на млади земеделци е 100 евро/ха, което в примера означава още 50 000 евро.

Така производителят ще получи сумарно от плащането на площ и преразпределителните субсидии 53 856,5 евро за стопанството си от 5000 декара. Ако е млад фермер, сумата ще стане 103 856,5 евро за 500 ха.

Доброволните еко схеми, по които зърнопроизводителите могат да получат дофинансиране, и които Наталия Шукадарова бе избрала като по-атрактивни и възможни, бяха:

Еко-схема за разнообразяване на отглежданите култури (I.B.8). Въпреки че субсидирането по нея изглежда достъпно, директорът поясни, че има някои моменти, които изискват специално внимание. За стопанството от 5000 ха ставката на хектар ще е 20 евро (или 4 лева на декар). Хубавото е, че ставката ще се получи за всички площи. Производителят ще трябва да отглежда 4 култури, като трите основни не могат да надхвърлят 90% от площите. Угарите се считат за култура.

Друга еко схема е за намаляване използването на пестициди. Ставката е 65 евро на хектар. Повечето земеделци обаче няма да приложат еко схемата върху цялото стопанство, а примерно върху 200 ха. Изискванията тук са стопанинът да не ползва тотални хербициди, в това число и глифозат. Да не използва също пестициди от първа професионална категория. Да използва феромонови уловки. За да получи подпомагане, производителят трябва задължително да се откаже от тоталните хербициди и глифозата и още да избере едно от двете – или феромонови уловки или неупотреба на пестициди от първа категория.

Третата възможна еко схема е за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване.

При нея ставката е 66,80 евро/ха. „Тук съм сложила 50 хектара“, каза изпълнителният директор на НАЗ. Схемата изисква отглеждане на подходящи видове междинни непроизводствени култури с последващо зелено торене. Или внасяне на външна органична материя обект на продукти от кръговата икономика (третирана органична материя от отпадъчна биомаса).

Четвърта еко схема е за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Тя е с две ставки – 286,33 евро/ха и 696 евро/ха. По-ниската ставка е свързана със запазване на ландшафтни елементи в стопанството – живи плетове, синори, дървета, влажни зони и други и поддържането им. По-високата ставка е при надхвърляне на задължителния минимален дял от 4% от обработваемата земя, която трябва да остане непроизводствена, може и под угар (по ДЗЕС 8) и поддържане на ландшафните елементи чрез рязане на клони, косене, изкореняване на инвазивни видове и други. По-високата ставка от 696 евро на хектар ще е само за тези площи, които надхвърлят задължителните 4% непроизводствени земи. Това стопанство хипотетично ще има 5 хектара по първата ставка.

При сумиране на подпомагането по 4-те еко-схеми се получиха допълнителни 27 827,15 евро (средно на декар 5,56 евро).

Средната разбивка на декар по основната подкрепа и преразпределителното плащане е 10,77 евро/дка. А при сбора от посочените четири еко схеми средната ставка е 5,56 евро/ха. Или общата подкрепа ще бъде 16,33 евро, което е малко над 32 лева на декар, обобщи Наталия Шукадарова.

В контекста на тези сметки – намалени плащания и повишени изисквания, както и изключително големи неясноти по основни въпроси, като например елементарно определение за понятието „парцел“, недоволството и въпросите от присъстващите на семинара зърнопроизводители бяха много. Много от тях и не получиха отговор, защото такъв засега липсва. Какво вълнуваше пловдивските зърнопроизводители по отношение на Стратегическия план и повече за дискусията, която се разгоря в залата, ще прочетете в следваща статия.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X