Сярата е едно от трите хранителни вещества, които циркулират между почвата, растителната материя и атмосферата
Цикълът на сярата описва движението на сярата през атмосферата, минерални и органични форми и през живите същества. Въпреки че сярата се намира предимно в седиментните скали, тя е особено важна за живите същества, тъй като е компонент на много протеини. Сярата се отделя при изветряне на скали и минерали. Водата, температурата и химичните реакции разграждат минералите, освобождавайки съставните им елементи. При окисляването на сярата поради въздействието на въздуха, тя се свързва с кислорода и се превръща в сулфат (SO4). Растенията и микробите поемат сулфат и го превръщат в органични съединения. Тъй като животните консумират растения, сярата се премества през хранителната верига и се освобождава, когато организмите и растенията умират и се разлагат.
Сярата е и в атмосферата. Тя навлиза в атмосферата чрез природни и човешки процеси, като промишлени емисии и емисии от превозни средства. Естествените източници включват вулканични изригвания, бактериални процеси, изпарение от водата или разлагащи се организми. Когато сярата от емисиите навлезе в атмосферата, тя се появява като газове серен диоксид (SO2) и сероводород (H2S).
В атмосферата серният диоксид реагира с кислорода, за да произведе газ серен триоксид (SO3) и серни соли или реагира с вода, за да произведе сярна киселина. Тези частици се утаяват обратно на земята или реагират с дъжда и падат обратно на земята като киселинно отлагане, навлизат в почвата и могат да бъдат поети от растения или микроорганизми или се освобождават обратно в атмосферата като серни оксиди.
Някои бактерии могат да извличат енергия чрез редуциране на сулфат и използване на кислород и производство на сулфид. Други анаеробни бактерии получават енергията си чрез редуциране на елементарната сяра до сероводород. Много бактерии редуцират малки количества сулфати, за да синтезират съдържащи сяра съединения и аминокиселини.
Сулфатът в почвата е отрицателно зареден анион, който се намира в почвената вода или е свързан с положително зареден колоиден хумус. Като анион, той не се прикрепя към отрицателно заредения обменен комплекс на почвата и като такъв е уязвим на загуба при излугване точно като нитратите.
Суровите органични материали и хумусът са складът на сяра в почвата. Има още един фактор, който увеличи недостигъ на елемента през последните две десетилетия. Сярата се доставяше с валежи в продължение на много десетилетия, тъй като серен диоксид се изхвърляше от промишлени комини и падаше обратно на земята като киселинен дъжд. Но емисиите на сяра са значително намалени и фермерите осъзнават, че дефицитът на сяра е по-често срещано явление днес.
