Тази култура с ценни стопански качества и непретенциозност към почвените и климатичните условия не се ползва с достатъчно внимание у нас. А при определена технология и в съотношение 75:25 тритикалевото брашно не се отличава от пшеничното. Какво (не) знаете за първия зърнен хибрид. Тритикалето може да се отглежда във всички райони и на всички типове почви в страната. Добивите от него са от 700 –1200 кг/дка. Студоустойчивостта, сухоустойчивостта и устойчивостта му към болести са много по-високи от тези на пшеницата. По съдържание на протеин и фуражна стойност зърното на тритикалето превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата, добре се усвоява от животните. За последните 20 години посевите с тритикале в Германия са нараснали 300 пъти!
Новата икономическа ситуация налага фермерите както по света, така и у нас да търсят не високи добиви, а да залагат на ефективност и доходност от културите, които отглеждат. Така че повече продукция на всяка цена не е печелившата формула за земеделските производители. Важна за тях е ниската себестойност на произведеното и добрата реализационна цена, която носи печалба. Изключително важна роля има изборът на културата и размерът на разходите, които трябва да се направят за нея. В тази връзка културата тритикале е доста перспективна, защото съчетава качества, които в момента са актуални – висока доходност, непретенциозност, високо качество на зърното и зелената маса, ниски разходи за производство. (Бел. на редактора)
Тритикалето е първата изкуствено създадена зърнена култура, която е получена от кръстосването на пшеница (Triticumsp.) с ръж (Secalesp.) още преди 135 години. Целта на създаване на хибрида е била комбинирането в нова култура на високата зърнена продуктивност и хлебопекарните качества на пшеницата с непретенциозността и високата устойчивост на ръжта към абиотичните фактори на средата. Настоящите площи с тритикале в света превишават 30 млн. декара. За съжаление, в нашата страна културата не се ползва с достатъчно внимание и площите са незначителни – в границите от 50 до 100 хил. декара.
Фуражни предимства
Първите сортове тритикале са били далеч от идеалните. Културата не е могла да се конкурира с пшеницата и ръжта в продоволствено направление и в началото на създаването е била ориентирана главно като фуражна, предназначена за отглеждане на нископлодородни и с ограничено овлажняване площи. За повече от век история, благодарение на усилията на селекционери от такива водещи страни като САЩ, Канада, Мексико, Австралия, Полша, Германия и др., тритикалето получи статут на конкурентоспособна и перспективна култура.
По данни на Международния център CIMMYT, който и днес остава световен лидер в селекцията на тритикале, в средата на 70-те години на миналия век са създадени
над 300 сорта тритикале в 30 страни по света
и количеството им стабилно расте. Това означава, че тритикалето придобива популярност като фуражна, продоволствена и техническа култура. От 1985 година добивът от зърно от културата ежегодно расте средно с 10 кг/дка, като в същото време добивът от царевица, ориз, пшеница и ечемик за този период расте съответно само с 4,5; 3,9; 2,8 и 2,1 кг/дка.
Днес, както и преди тритикалето остава основно фуражна култура. Растението се характеризира с интензивно натрупване на листно-стъблена маса, поради което може да се използва за фураж във вид на зелена маса, силаж или сенаж, а така също и във вид на зърно. За получаване на зелена маса са създадени специални безосилести сортове тритикале. Зърното на тази култура по индекс на твърдост принадлежи към меките зърнени категории. То има много по-малка твърдост, отколкото хлебопекарната пшеница и ечемика, поради което се изисква много по-малко енергиен разход за преработката му за храна на животните. Както по съдържание на протеин, така и по неговата хранителна стойност, зърното от тритикале превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата. Съдържанието на незаменимите аминокиселини лизин и треонин в протеина на тритикалето също са по-високи от тези, съдържащи се в протеините на пшеницата и царевицата.
Съдържанието на минерали в зърното на тритикалето като цяло не се отличава от тяхното съдържание в зърното на пшеницата, но е по-високо, отколкото в зърното на царевицата. В типичния случай 40 – 50% от фосфора, съдържащ се в зърното на тритикалето и пшеницата, е достъпен за усвояване от животните, докато фосфорът в зърното на царевицата се усвоява само на 20 – 30%. Това означава, че при съставяне дажбата за хранене на животните, когато един от компонентите е тритикале, е необходимо да се добавят по-малко премикси, съдържащи фосфор. Така може напълно да се икономисат 2,5 кг/т дикалциев фосфат в сравнение с дажбата на основата на царевицата.
Макар че птиците са чувствителни към съдържанието в зърното на тритикалето на полизахарида пентазон, то е прекрасен балансиран фураж и за тях. Антихранителният ефект на пентазона в тритикалето за птиците лесно се отстранява с добавката към фуража на ензимен препарат.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
