Господин Видолов, с колко ще поскъпне водата за напояване за вас?
През предходния поливен сезон 2022 г. цената на водата за напояване се повиши с 20 на сто. Сега искат да повишат цената й с още 15-16%. Средно за последните 2 години цената на водата за поливане поскъпва с 48%. Говоря за гравитачната вода, която ползваме в оризопроизводството. Гравитачната вода не иска нито ток, нито нафта.
Как аргументират пред вас това значително повишаване на цената на водата от Напоителни системи?
Аргументът на Напоителни системи е, че методиката им за изчисляване на цената на водата била такава. Повишените разходи се калкулират в цената на водата за следващата година. Само че те правят разходите си по свое усмотрение. Обикновено са преразходи в троен размер. От Напоителни системи не дават обяснение за какви разходи става дума. Те казват, че разходите им за миналата година са над 28 млн. лв. Напоителни системи имат за миналата година бюджет от 28 млн. лв и той не им е стигнал, а до 2021 г. работеха с 18 млн. лв бюджет. Сега имат 28 млн. лв бюджет от държавата и пак не им стига и пак вдигат цената на водата. А с този бюджет, който имат вече трябваше да намалят цената на водата и да я дотират.
Имахте среща с МЗм и Напоителни системи. Какво стана на нея?
Казаха, че ще работят, за да се реши този проблем. Министърът ще възложи събиране на Съвета на директорите на Напоителни системи, за да преразгледат решението си за увеличаването на цената на водата.
Ако решението за увеличаване на цената не може да се промени, какво ще се случи с оризопроизводството?
Ако кажат, че нищо не могат да направят, ние в Асоциацията на оризопроизводителите сме готови за протести. За миналата година имаме спад на площите с ориз с 20%. Има няколко фирми, които се отказаха да гледат ориз. Ако тази година вдигнат цената с още 20% какво ще правят хората? Не знам кой ще се хване да гледа ориз тогава. Вече доста фирми се отказват. Дали проблемът е, че водата ще е скъпа, дали че не се знае дали въобще ще я има, но натискът върху бранша от страна на Напоителни системи е голям.
Ние, оризопроизводителите, винаги сме искали Напоителни системи да са добре и сме гледали на тях като на партньори. Но да ни вдигнат цената на водата с 48% за 2 години без основание, не е коректно.
Моето плащане към напоителни системи на годишна база е 1 млн. и 200 хиляди лева с ДДС. Повече от 1 милион лева им плащам само аз за 17 000 дка. Започнах от 19 000 дка, сега са 17 000 дка, но сумата си остана същата, поради по-високата цена на водата. Тези пари аз едвам ги изкарвам от производството. А аз ги плащам предварително, още преди да реализирам продукцията. Във всеки пакет ориз, който е в магазина, вътре има 30 стотинки, които НС са взели предварително. Напоителни системи директно генерират инфлация с цената, която слагат на водата. Тази година генерират допълнително 25% инфлация в цената на ориза. От къде им идват тези допълнителни разходи при положение, че са съкратили 30% от администрацията. Но аз не мога да следя техните разходи, мога да следя цената на водата. Никой не ни е питал, никой не ни е уведомявал. Изведнъж виждаме решение на Съвета на директорите на Напоителни системи за драстично увеличение на цената на водата. Но на какво основание, до какво ще доведе това, никой не отговаря. Ако кажат, че ще е 5 лв, ще е 5 лв. ако кажат, че ще е 1000 лв, ще е 1000 лв. Питам на какво основание, а отговорът е само, че имат големи разходи. Добре, но цената на тока падна наполовина спрямо миналата година. През миналата година на всички ни разходите бяха по-високи отколкото са тази година. Защо на база на миналата година се вдига цената на водата за тази година? Напоителни системи за печалба ли работят или за да са в полза на земеделците?
Цялата инвестиция в пловдивския клон на Напоителни системи – клон „Марица“ в каналната инфраструктура е 150 000 лв. А само от оризопроизводителите всяка година в Напоителни системи влизат 5 млн. лв.
Аз нямам друг вариант. Моите земи са предназначени за ориз. Но и те нямат друг вариант. Ние потъваме заедно. Ако аз не им преведа парите, те нямат друг вариант. Държавата няма да ги държи живи за 100 000 дка други култури. Защото в България се поливат 300 000 дка, от които над 100 000 дка са ориз. А оризът държи поливките на другите култури. Взимат от ориза, за да могат да издържат офисите във всички други градове, където няма напояване. А ние, оризопроизводителите, трябва да калкулираме в цената на ориза суми, които се преразпеределят в райони като Смолян, където ориз няма, и дори няма поливни култури.
Но има и един друг голям проблем. И той може да се окаже дори по-фатален за оризопроизводството от повишената цена на водата. Може да провали напоителният сезон независимо от цената. Държавата е поела ангажимент да го реши, но засега решение нямаме.
За какъв проблем говорите?
Заявен е ремонт на водонапорна кула на язовир Батак за ВЕЦ „Пещера“, който е планиран по време на поливния сезон през август. Ако водата в разгара на поливния сезон спре за няколко дни, ние сме приключили. А има график за тотално спиране на поливната вода от язовир Батак през август. Ако това не се промени, нито един оризопроизводител няма да засее. Безумие е, но НЕК и Министерството на енергетиката така са решили. Спускат график за ремонт по сред поливния сезон. А точно тогава 2 дни да нямаме вода, никой няма да засее ориз. А и спиране за 2 дни означава липса на вода за поне 8. Защото водата е инертна. Трети месец не се решава този проблем, при положение, че по закон поливното земеделие е пред производството на електроенергия. Ние харчим маса пари за подготовка на площите, за семена, препарати, торове, а не сме наясно изобщо ще засеем ли. А ако не засеем по вина на НЕК, кой ще ни компенсира тези разходи? Този ремонт трябва да се изкара извън поливния сезон. Министър Гечев ни обеща, че МЗм няма да позволи този ремонт през лятото, но още нямаме нищо черно на бяло. В пълна неяснота сме. А земеделие така не се прави.
Ако ние не засеем български ориз, то не изключвам в магазина килото да стигне и до 10 лв. За момента чакаме да видим какви решения ще бъдат взети. Но и двата проблема – цената на водата и спирането на ремонта на ВЕЦ Пещера по време на напоителния сезон трябва да бъдат решени, преди оризопроизводителите в България да засеят и 1 декар ориз.
А вече 95% от ориза в търговските мрежи не е български. Нашата себестойност в момента вече е над 1,70 лв/кг. А влиза ориз от Мианмар на 1,30 лв продажна цена. Вдигат ни цените, нашата себестойност се вдига и ние губим пазари. С нашата българска стока, произведена в България, не сме конкурентни дори на българския пазар със стока, пътувала с кораби, в контейнери по морета и океани стотици хиляди километри.
Интервю на Ася Василева
