Заместник министър Джиков, наскоро казахте, че на служебното правителство се е паднала ролята на „пожарна команда“, която трябва да гаси „пожари“, запалени през годините. Иронично или не – в последните дни водата се оказа пожар. По-точно водата за напояване и повишената й цена за новия поливен сезон, утвърдена от „Напоителни системи“ АД, която разбуни духовете сред земеделците. Вие се срещнахте с производителите и обещахте мерки. Кажете повече за читателите на „Гласът на земеделеца“, какво ще направи Министерството на земеделието, за да се справи и с този „пожар“?
„Напоителни системи“ АД не са директно мой ресор, но като заместник министър с ресор „Растениевъдство“, министърът на земеделието Явор Гечев ме помоли да се включа активно в решаването на проблема с повишената цена на водата за напояване. От няколко дни обследвам сериозно държавното дружество Напоителни системи АД. Изучих цялата счетоводна информация за последните години, както и Методологията, по която се определят цените на поливната вода. Картината, като цяло е ясна.
„Напоителни системи“ АД в миналото е било едно уникално дружество, каквото съм сигурен, че не съществува другаде по света. Когато дружеството е обособено като самостоятелно в началото на демокрацията, на него са му прехвърлени изцяло всички хидромелиоративни съоръжения в България за пренос на вода, които дават възможност да се полива в земеделието. Направи ми силно впечатление, че България е била втората държава в света след Израел по достъпна вода като процент от обработваемите площи. Дружеството е имало 40 ВЕЦ-а, от които част не са работели през лятото, когато се доставя вода за земеделците. А през зимата са произвеждали електроенергия. Други са произвеждали електроенергия и след това водата е подавана към земеделците. На практика това е било едно напълно автономно дружество, което се е издържало самостоятелно и е било на печалба от енергията. Аз съм сигурен, че ако то беше продължило да работи по този начин, днес водата за напояване за земеделците щеше да е безплатна.
Но през годините огромна част от оперативните и неоперативните активи на дружеството са разпродадени или направо – разграбени. На практика това дружество е разграбено през годините. Оставено е с една огромна мелиоративна система, за чиято поддръжка обаче не е имало пари, а камо ли да се правят нови трасета, и тя се е амортизирала през годините. „Капакът“ е през 2013 г, когато над половината от тръбите се извадиха. Всичко това ограничи възможността на „Напоителни системи“ за подаване на вода към нови площи, инвестирайки европейски пари в земеделието, като по този начин и възможността да намали себестойността на поливната вода, особено при постоянните разходи.
Когато имаш една хидромелиоративна система за 50 000 декара, подаваш вода за напояване на 50 000 декара и събираш пари за 50 000 декара, то се образува една цена на себестойността, а когато подаваш вода за 1000 декара, но имаш постоянни разходи за 50 000 декара, цената на водата става непосилна. Ще дам един пример. Само за миналата година в област Разград „Напоителни системи“ е подало вода за напояване към площи, немалка част от които са на малинопроизводителите, за 161 000 лв. Тоест по цените, които са били определени за миналата година и количеството на подаваната вода, „Напоителни системи“ е получило приходи от 161 000 лв за 2022 година там. Електроенергията за миналата година на помпите, с които се качва вода на първо и второ стъпало, за да поливат земеделците, е на фактурирана стойност от енергодружествата за 626 000 лв. Енергийните субсидии от държавата в тази сметка са 204 000 лв. Сметката, която „Напоителни системи“ е платило за електроенергия за качване на вода чисто е 382 000 лв. На практика е абсолютно невъзможно дружеството да си покрива разходите от приходите. В момента приходите от няколко клона, като Пазарджик, Пловдив, Сливен, компенсират донякъде загубите в останалите клонове. Но това не е достатъчно. Разходите за вода за напояване за миналата година общо на дружеството във всички клонове са били за 18 млн. лв, а събраните приходи от водата за напояване са 12 млн. лв. Дефицитът е 6 милиона лева.
Цената на водата от „Напоителни системи“ за водните сдружения се определя по методика, която е определена с постановление на Министерски съвет от 2017 г. Водните сдружения някога са били 107. „Напоителни системи“ АД им е предоставило съоръженията за напояване на техните територии. В момента нито едно водно сдружение не работи. Всичко е разграбено и унищожено, което означава, че „Напоителни системи“ не е контролирало собствеността си, която е отдала за ползване.
Останалата вода, подавана за предприятия, ВЕЦ-ове и земеделски производители, се ценообразува по Методика, определена от Борда на директорите на „Напоителни системи“ АД, със заповед от 2018 г. на министъра на земеделието. С тази заповед министърът определя Методиката, по която се определя цената на водата за земеделските производители. Тази Методика има няколко компонента, които формират цената на водата. Това са постоянни и променливи разходи. Основните пера, които имат тежест при определянето на цената на водата за напояване са електроенергия, която представлява около 20% от разходите, горива, амортизация, работни заплати и поддръжка по време на поливния сезон с обичайните аварии, които се налага да се отстраняват и да се рехабилитира мрежата, за да се подава водата нормално.
Заради всичко, което се е случило през годините – продажба на оперативни и неоперативни активи, продажбата на ВЕЦ-овете, неефективно управление на финансовия ресурс, доставка на вода под себестойност на определени субекти, амортизиране на водопреносната мрежа с огромни загуби на вода по трасето, енергоемки помпи с изключително ниско КПД, както и липсата на възможност за инвестиции в подмяната на хидромелиоративните системи, днес ситуацията с „Напоителни системи“ е такава, каквато е. Вместо земеделските производители да имат възможност да поливат безплатно, те имат все по-високи цени на поливната вода.
Какво направихме ние? Аз, като заместник министър, докладвах на Министъра на земеделието Явор Гечев за състоянието на нещата, взехме решение и вчера в 10 часа, Министърът като принципал, поиска повторно събиране на Борда на директорите на „Напоителни системи“ АД. Целта е да преразгледат Методиката, с която се определя цената на водата за напояване. Изключително важно – да преразгледат събираемостта по клонове, ефективността на управлението, разходите, свързани с управлението и поддържането на мрежата. Да видим каква е възможността да прецизираме и или да променим цената, или да търсим възможност за промяна на Методиката.
Решението, което Политическият кабинет твърдо взе е, за да запази земеделските производители и те да бъдат конкурентноспособни през тази стопанска година, да намерим начин да компенсираме разходите на един от участниците във веригата – или на „Напоителни системи“ или на земеделските производители, с разликата, която се получава тази година с миналогодишните цени.
Говорите за държавна помощ?
Следващата седмица ще обследвам какви са възможностите , с които разполагаме за подпомагане – през „Напоителни системи“, или през земеделските производители. Но гарантираме на 100%, че няма да допуснем земеделските производители да платят сметката за некомпетентното и неефективно управление на това дружество и липсата на държавническа мисъл в миналото.
Проблемите несъмнено са трупани от години, обаче избухват по време на управлението на Служебния кабинет и вие трябва да намерите някакво решение…
Така е. Ние за момента проблемите ще ги решим. Мога да кажа, че събираемостта на вземанията на дружеството през 2022 г. е най-висока за цялата му история – 12 млн. лв., което означава, че контролът се повишава. Но основният въпрос е – какво ще правим от догодина? В момента политическото ръководство на МЗм ще извади някакви пари и ще компенсира разликата. Но това е еднократна мярка. Трябва да се изготви една цялостна сериозна стратегия за развитието на „Напоителни системи“ от тук нататък, защото не бива да се изпада в такива неприятни за земеделците ситуации всяка година.
Интервю на Ася Василева
