Госпожо Жекова, очевидно е, че ЕК ще отвори Кризисния фонд, за да реагира на проблема с прекомерния внос на зърно от Украйна. Сумата обаче не е никак голяма. Ще ви помогне ли с нещо това?
Хвърлят пясък в очите на хората. Нищо няма да вземем. Но ние не сме и искали точно това подпомагане. Да дадат парите от Кризисния фонд на държавата. Каквото иска да ги прави. Да прави силози, халета, пристанища. 2 лв на декар какво да ги направя? 2 лева струва 1 литър нафта.
Ваши колеги започнаха стачка. Подкрепяте ли ги?
Разбирам колегите. Подкрепям ги. Но какво искаме? Да спрат вноса от Украйна? Това няма как да стане. Нека стачкуваме за нещо смислено. Ние искаме ЕС да преосмисли политиката си спрямо сектор Земеделие. Вносът от Украйна няма да го спрем. И на мен ми се иска да го няма. Но MATIF не се определя от украинския внос. MATIF отразява ситуацията на пазара в световен мащаб. И факта, че там падат цените, означава, че има проблем в целия свят.
Но лошото е, че има и друга новина. Засега не знаем дали е вярна, но ако е вярна, ще ни създаде още по-големи проблеми. Застрахователите в момента отказват да застраховат кораби в Черно море. Ако това се окаже вярно, означава, че няма мултинационал, който да поеме риск да влезе в Черно море. Докато се разберат кой кой е, ще има ли коридор, няма ли, кой ще плаща… Ще стане лошо.
Политиката на ЕС изглежда тотално сбъркана…
Нещата, който се случват в ЕС са извън логиката. Чета изказване на Войчеховски, че почвали да мислят за ОСП след 2030 г.! Те този период оправиха, за следващия вече мислят! Не искам да излизаме от Европа. Аз твърдо вярвам в пазарната икономика. Но ЕС вече не е пазарна икономика. Както написа колегата Кирил Жендов: „АПК Европейски Съюз взе решение за следващата петилетка“. Отварят програми, с които купуваме техните машини и подпомагаме техните производствА. Ние тук производство нямаме. Едно зърнопроизводство остана и него ще унижават. И ни дават едни смешни субсидии от 30 лв/дка, с които да покриваме огромните разходи. А всичко влиза от там – семена, машини, листни торове. Тези субсидии пак се връщат в европейската икономика. Нямаме политици с визия. Но това вече е навсякъде. В цяла Европа не останаха силни политици.
Всички български политици в момента се заиграват със земеделието и обещават за пореден път да го оправят…
Пак се почна с мантрите: „Да помогнем на овощарите и животновъдите, защото зърнопроизводителите взимат най-високи субсидии“. Не може икономисти да говорят така! Българските зърнопроизводители изплатиха едни от най-високите ренти в ЕС. В нашата малка България има изплатени ренти за 2022 г., между 2.5-3 милиарда лева. Само данъкът върху субсидията, която получават зърнопроизводителите и влиза в хазната е около 140 милиона лв. Субсидията, която ще получат зърнопроизводителите през 2023 г. е около 1 милиард лева, една от най-ниските в ЕС.
Около 5 милиарда ще е паричният поток между фирмите доставчици, без закупуване на дълготрайни активи. Средно 1 човек обработва 2000 дка, т.е. 18 000 семейства очакват доход от “зърнарите”. Регионалната икономика в голяма част на страната ни се движи от паричният поток, който генерират “ зърнарите”.
Ние с нашите данъци издържаме администрацията. Правим оборот от 9 млрд. лв на година. Около 3 млрд. лв остават в населението под формата на рента.
Желанието на политиците, което декларират, като че ли е да унищожат зърнопроизводството …
Не могат да го унищожат. В най-лошия случай могат да ни принудят да работим само собствената си земя. И да влязат големите чуждестранни фондове, за да изкупят останалата земя, към която няма да има интерес, защото няма да можем да си позволим да я гледаме.
Всичко, което се случва е ненормално. Мислейки логически, няма как да разбереш какво се случва и какво води до това, което се случва. За мен падането на цените не е реално. На база на всички прогнози през 2022 г., реалностите, които бяха тогава, и сега прогнозите за 2023 г. няма никаква логика в цените. За мен това е политика.
Темата за въглеродното земеделие е гореща напоследък. Започвате работа с българската компания за въглеродно земеделие AGviser и въглеродната й програма Carbonsafe. В тази сфера нещата се случиха бързо…
За мен това е начинът ние земеделците да получим допълнителен доход към производството си, предвид огромните рестрикции, които ЕС налага в новите програмни периоди. Това е начин да добавиш към дохода си. Като добавим и че Европа буквално се е фиксирала в опазването на почви, в намаляването на отпечатъка, който оставяме и като производители, и като консуматори. На практика AGviser и неговата въглеродна програма Carbonsafe комбинира точно тези две неща. Да оставиш здрава почва за поколенията, които идват и да намалиш въглеродния отпечатък, който оставяш и това да ти носи доходи. Това е една изключителна възможност за земеделието. Досега не го бяхме виждали по този начин. Всяка смяна на технологията носи след себе си единствено и само разходи. Ще пробваме да видим доколко биха се компенсирали усилията, които полагаме за да променим технологиите.
Има голям интерес сред земеделците по отношение на въглеродното земеделие. Колегите са заинтригувани защото всички осъзнаваме, че това е бъдещето и е неизбежно. ЕК ударно приема нови правила и цели за намаляване на въглеродния отпечатък. Явно това ще е политиката. Харесва ли ни или не, ще трябва да се наместим в нея. Земеделците вече сме принудени да правим всичко в името на стабилни доходи с тези цени на земя, машини, горива, торове.
Колегите бяха доста заинтригувани от представянето, което направи AGviser по време на семинара на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Управителите на компанията – Христо Николов и Чавдар Маринов, са изключителни професионалисти. Христо Николов е колега полеви агроном и това скъсява доста дистанцията. Наясно е с нещата, които говори и прави. Познава бизнеса, познава земята, познава технологиите. Доста причини има когато говорим защо AGviser.
Пак идват избори. Партиите пак започнаха да обещават как ще възродят българското производство, малките, младите …
Как точно ще оцелеят малките? Имам малки колеги около мен, съхранявам им стоката, на края на силите си са. Тези лозунги, които ги говорят са за лаиците. Който е в сектора, знае, че чете пълни небивалици.
Да завършим с нещо позитивно. Как върви подготовката за Дните на полето в Добруджа през юли?
Подготовката върви с пълна пара и се получава добре. Вече стигнахме на етап забавна част. Водим преговори с изпълнителите, които ще участват. Последната вечер ще мине под мотото „Полето търси таланти“. Ще има караоке и наистина ще търсим таланти. Разбира се, забавна програма ще има и през първите два дни и със сигурност ще е интересно и весело. Идеята на Дните на полето е да е място за среща и забавление на колегите. Имаме и още участници, които се присъединиха – Балеа Груп, АСМ, Рапул.
Ася Василева
