Зърнопроизводството е водещо за страната ни и това ни позволява да стоим убедително като производители и износители на Балканите. Отглеждането на качествена продукция е приоритет, но също така стремежът към богат добив е водещ.
През последните няколко години, пред фермерите стоят редица въпроси, свързани с изхранването при техническите култури. Кризата с покачилите се цени на торовете, забавянето в доставките, не са единственият проблем – климатичните промени и недостига на дъжд в критични фази, не позволяват на растенията да усвоят нужните им хранителните вещества внесени с торовете. Дори при внесена оптималната торова норма, при липсата на дъждове и влага в почвата, хранителните вещества остават недостъпни за културите. Стандартните практики и предпочитани торове на пазара са с определен процент на усвояване, заради различното количество активно вещество от Азот, Фосфор, Калий и други така важни хранителни елементи. По-неприятното е, че дори при идеални условия нямаме 100% усвояване, или поне не и извън маркетинговата стратегия на търговските представители.
Познатите торове на пазара са с до 50 – 60% усвояем потенциал. Агрономите са категорични, че рисковете пред храненето на посевите се увеличават и е все по-належащо да се изграждат устойчиви практики. Европейските нормативи за намаляване торенето с 20%, поставят пред земеделците въпросът: “Как да изхраня културите си с по-ниска доза торове при условие, че и при стандартна, те не получават нужното им количество хранителни вещества?”.
Да отправим поглед към съседите:
Проблемите с неблагоприятните условия за развитие и изхранване на полските култури, не се наблюдават само при нас. Ние имаме възможност да погледнем към другите държави и техните практики, за да почерпим от практическия им опит.
Знаете ли, че в Полша например, почвата е в толкова лошо състояние, че без химично третиране, културите не биха могли да се развият? Поради лошите земеделски практики в годините, съставът на почвата е изключително беден на хранителни вещества, а структурата й напомня асфалт – изключително твърда, без въздух, сякаш изгорена. Възстановяването би отнело години, за да се добие добра реколта без държавата да изпадне в колапс. Това е причината, стратегията им за отглеждане на технически култури да се свързва със стриктен календар на третирания и въвеждането на листни торове при всеки от ключовите развитийни стадии на културата. Благодарение на “коктейла”, растенията получават своят “допинг ефект” директно във фазата при която им е нужен!
Алтернативата с листните торове, било то от химичен или биологичен характер е отлично решение в съвременното земеделие, категорични са специалистите, защото могат да се комбинират с хербицидни пръскания. Така без нужда от допълнителни мероприятия, земеделците могат да оптимизират качествените показатели на последващия добив. Внасянето на листни торове във фазата Вретенене, спомага за директна стимулация върху растежа на растението и снабдяването му с нужните хранителни вещества директно през листата в момента на най-бурното им развитие.
Практиката в друга наша съседка – Украйна, показва положително приложение на Микробиални листни торове, които представляват азот и фосфор фиксиращи бактерии, улавящи свободно съществуващите елементи във въздуха, като ги подават директно към растенията. Проучванията показват, че бактериите, впръскани листно дават отлични резултати, но при добра и цялостна стратегия за растителна защита. Добавянето на листни торове не замества стандартното торене, а подпомага усвояването на нужното количество активно хранително вещество като се спазват изискванията от Европейския съюз за намаляване на вредните емисии. И все пак… при наличието на суша, какви са алтернативите?
Изследователи от Варненския университет и Аграрния университет в Пловдив, от години следят новостите и полезните практики. Категорични са, че коренът на решението на проблема се намира именно в почвата. България притежава изключително плодородни почви, които при правилно третиране са способни да задържат чудесни нива на влага въпреки дългите периоди на суша. Те препоръчват да се сведе до минимум дълбоката оран и да се обърне внимание на богати на микроорганизми почвени подобрители, които могат да се интегрират заедно с основните земеделски интервенции.
Ето и няколко варианта за въвеждане на полезни практики, които ще подобрят производството:
- Използването на микробиални почвени подобрители към стандартното торене;
- Те имат свойството да създават по-добро усвояване на хранителните елементи, съдържащи се в почвата от културите. Някои микроелементи като Микоризата, имат свойството да защитават растенията от почвените патогени, а по този начин културата израства по-устойчива на неблагоприятни условия. Наличието на микроорганизми спомага за синтеза на хранителни вещества, така при растежа на новите растения, хранителните елементи биват по-достъпни и активират максималният им зародишен потенциал.
- Използване на растителни деструктори след събиране на реколтата;
- Третирането на растителните остатъци с деструктори, богати на азотфиксиращи бактерии, позволява да се запазят хранителните вещества от предходната култура в почвата, обогатяват я, стават по-достъпни за следващата култура и подпомагат унищожението на патогените. Освен това се наблюдава повишаване на способността на почвата да задържа влага и кислород. Почвата “диша”.
- Разпределение на подхранването между почвено и листно торене;
- Тази практика позволява да се внесе нужното количество активни вещества в оптималните за растенията развитийни стадии. Тук можем да отбележим, че използването на някои видове адюванти, биха спомогнали и за устойчивостта на растенията при стресови фактори, като суша.
Агрономите от години говорят за ползата и от покривните култури, но практиката все още не е масова у нас. Все пак това са потенциални възможности, които биха улеснили производството в бъдеще, защото с изменението на климата, трудностите пред фермерите няма да намалеят. За щастие, науката дава множество алтернативи, които дори частично ползвани биха създали условия за устойчиво земеделие с грижа към наследниците ни. Земята е жив организъм, дълго време е третиран като враг, който трябва да бъде стерилизиран. Стратегиите в земеделието до момента са били силно инвазивни и това ни е донесло обедняване на почвите и силно ерозиране. В допълнение те стават развъдник на силно адаптивните неприятели и плевели. Какво би станало ако погледнем от друг ъгъл и можем да използваме природните потенциали в полза на посевите ни?
В съвремието нуждата от разумни похвати е повече от належаща, не заради идеалистични трендове, а заради реални рискове, с които фермерите се сблъскват. Отглеждането на технически култури е специфично, поради големите си мащаби и условия за земеделски мероприятия. Тук грешната стъпка, непредвиден риск, нашествие на неприятели, болести и прочие, биха довели до загуби с икономическа значимост и затова агрономите апелират към обмислени ходове, съобразно обновените методики в зърнопроизводството.
Моника Господинова
