Внасянето на азота при поливни и неполивни площи е различно, а фосфорът и калият задължително се заравят в почвата
Щата Небраска заема 5-о място в САЩ по отглеждане на слънчоглед. Посевите с културата са концентрирани в западните части на щата, които се смятат за зони на рисковано земеделие както на неполивни, така и на поливни площи. Средният добив на културата там е малко над 1 т/ха (100 кг/дка).
Слънчогледът е растение с дълбоки корени, което реагира много добре на внасянето на торове, когато нивото на хранителни вещества в почвата е ниско. Печелившото отглеждане на маслодайната култура изисква съответстващо плодородие на почвата, което не може да се управлява без агрохимически анализ. Азотът е основното вещество, което ограничава добивите, ако в почвата отсъстват високи остатъчни запаси от нитрати. Следващият най-лимитиращ фактор е фосфорът.
Производителят на слънчоглед трябва да определи реално очакваните добиви, за да покрие потребностите на растенията от азот. В щата Небраска слънчогледът на неполивни площи обикновено дава добиви от 1130 – 1700 кг/ха, а на поливни – 2040 – 2830 кг/ха.
Азот
Производителят трябва да установи нивото на азот за слънчогледа, основавайки се на очаквания добив за всяко поле. Ако няма големи остатъчни запаси от нитрати, културата изисква торене с азот. За да се повиши точността по препоръките за количеството азот, който трябва да се внесе, земеделецът трябва да направи агрохимичен анализ: задължително от дълбочина 90 см и желателно до дълбочина 120 – 150 см, тъй като слънчогледът получава нитрати и от такава дълбочина. Показателите за реалното съдържание на азот следва да се извадят от стойностите, посочени в Таблица 1. Източниците на азот са оборският тор и бобовите култури като предшественици, а също нитратите в поливната вода. Препоръките по внасянето на азотните минерални торове, основани на тестовете на почвата, подхождат за повечето почви със съдържание на органично вещество 1 – 1,5%.
За почви, съдържащи по-малко от 1% органично вещество, производителят трябва да увеличи нормата на внасяния азот с 11 – 17 кг/ха акт. в-во в сравнение с препоръчаните норми, а ако съдържанието на органичното вещество превишава 2% – да се намали с 11 кг/ха акт. вещество.
Производителят на слънчоглед може да прилага азотното торене преди или след сеитбата между редовете. Ако определеното количество азот се внася във вид на стартерни торове, е необходимо то да се прави на разстояние от семената в реда не по-малко от 5 см. Тъй като семената на слънчогледа са чувствителни към солите на минералните торове, непосредственото внасяне на торове върху тях може да доведе до фитотоксичност. Ако нанасянето върху семената е единственият начин за прилагане на стартерните торове, производителят трябва да използва не повече то 4,5 кг/ха акт. в-во азот и калий. При неполивни условия внасянето на азота в зоната на корените преди сеитбата е най-ефективният начин на торене с този елемент, поради ниската вероятност от загуби от излитане. Внасянето на азотните торове в междуредията и на части (няколко пъти) е подходящ начин за торене на слънчогледа на поливни площи. Корените на слънчогледа растат бързо и заемат почвата и в междуредията. За да се избегне прерязването им при почвено внасяне на азотния тор в междуредията, производителят трябва да осъществява операцията на ранен етап от развитие на културата.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
