Независимо от политическите пристрастия, в Плана за възстановяване и устойчивост, изготвен по време на редовното правителство на ГЕРБ през 2020 г., имаше проект, който беше стратегически важен за България и земеделието й – рехабилитацията на Напоителни системи за 847 млн. лв. Рехабилитацията на Напоителни системи щеше да доведе освен друго и до намаляване на загубите на вода и съответно – нейното поевтиняване. Сумата изглежда голяма само на пръв поглед. За цялостното възстановяване на Напоителни системи и 2 млрд. лв няма да стигнат. Наскоро Италия обяви пакет за рехабилитиране на напоителните си системи на стойност 7 млрд. евро, а съседна Турция всяка година инвестира 2-3 млрд. долара в нови напоителни мрежи. Но сумата се стори апетитна на браншови лидери, които се оказа че нямат нужда от напояване.
Датата е 21 април 2020 г. Нека припомним точно как се развиха нещата тогава, цитирайки статия, публикувана в земеделски сайт тук :
„Представители на браншови организации в земеделието поискаха вчера в Народното събрание да се промени Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) преди да бъде внесен в Европейската комисия. Промените, които се дискутираха, касаят средствата за селско стопанство.
Повечето от браншовиците са категорично против 847,5 милиона лева (по компонент 2.Б.3. „Устойчиво селско стопанство“ от ПВУ) да се насочат към „Напоителни системи“ ЕАД, които трябва да ги усвояват в периода 2021-2025 г.
Срещу държавното дружество бяха отправени много критики, които могат да се обобщят с думите, че „това ще е като да налеем вода в пясъка“заради съмненията от източване на средствата.
Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите информира, че според проекта на държавното еднолично дружество, парите ще бъдат използвани единствено за възстановяване на съществуващи от десетилетия напоителни канали. „Където е нямало вода, пак няма да има, и обратното“, внесе допълнителна яснота той.
Петков даде пример с яз. Ястребино, откъдето за миналата година са насочени за поливане 17 милиона кубика литра вода, от които са фактурирани накрая 800 000 кубика. С примера той илюстрира огромните загуби на „Напоителни системи“, които се заплащат от малкото техни клиенти чрез високата стойност на поливната вода. Тъй като земеделската карта на България е променена от времето, когато са създадени напоителните канали и тъй като няма да се създават нови трасета, според Петков трябва да се пуснат тръби с напорна вода, така че производителите на плодове и зеленчуци да черпят от тях количествата, които са им необходими при уреди за отчитане на потреблението.
Браншовици цитираха водната стратегия, разработена срещу високо заплащане от Световната банка, но неприложена и до момента. В стратегията „Напоителни системи“ ЕАД не съществува като дружество.“ Никъде в Стратегията не е записано, че е необходимо възстановяването на държавното предприятие“, посочи председателят на Националната биологична асоциация Слави Трифонов. Той зададе въпросът какво ще правят земеделците с водата във възстановените канали, ако тя не стига до полетата им. В същото време овощарите и зеленчукопроизводителите имат огромна необходимост от достъп до вода. Още повече, че в периода 2014-2020 г. едва 1% от проектите по инвестиционните мерки на ПРСР са били за създаване на напоителни съоръжения.
Представителят на асоциация „Български пипер“ Върбанов припомни, че някога „Напоителни системи“ са снабдявали зеленчукопроизводителите в неговото землище с поливна вода, дори и когато имотите им са били на високи полета. Според него „Напоителни системи“ днес са в трагично състояние, тъй като в последните десетилетия липсват инвестиции в предприятието.
Темата със средствата за напояване, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, в крайна сметка се насочи към предложението на Божидар Петков сумата, определена за земеделие, да се раздели по равно на две части. От тях половината да се вложат в напояване, а другата половина в „Устойчиво земеделие и борба с климатичните промени“. Това бе прието критично от присъстващите.
Те припомниха, че в първоначалния вариант по Плана са били предвидени още 200 милиона лева, от които 170 милиона лева за модернизиране на земеделските стопанства, а 30 милиона за създаване на единна електронна система към земеделското министерство. В последния вариант тези пари са изчезнали, като са останали само 23 милиона за електронната система на МЗХГ. Това повдигна искането да се предвидят повече средства към селскостопанския отрасъл в Плана при коригирането му.
Надежда Рангелова от Асоциацията за месодайно говедовъдство заяви, че са необходими инвестиции в модернизирането на ВетИС към БАБХ, която в момента е изключително тромава и не дава достъп на животновъдите, така че те да могат да отграничат стопанствата с виртуални животни, които имат достъп и до незаслужени субсидии, и до пасища“.
И тук
„Депутатът и биофермер Албена Симеонова инициира среща с представители на т.нар. чувствителни сектори, за да обсъдят какви промени биха могли да предложат в Плана. Причината за недоволството от сега заложените мерки е сумата от 847,5 млн. лв. (от общата сума за земеделие), която е планиран ресурс за реформата, свързана с напояването.
“Хората, които осигуряват храната ни и непрекъснато се сблъскват с различни проблеми при работата си не са съгласни тези средства да бъдат налети в една държавна компания, която да лее бетон и гори дизел. Опасността тези средства да бъдат източени е реална”, посочва Симеонова.
От своя страна Божидар Петков – председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), посочи: “Оказва се, че този план е едно наливане на вода в пясъка. Това, което е най-смущаващо е, че самото възстановяване означава, че там, където е текло, пак ще тече““.
Както браншовиците на тази среща пожелаха, така и се случи. Напоителни системи и рехабилитацията им бяха извадени от НПВУ. Единственият въпрос е защо тогава протестират днес срещу високата цена на водата? Как очакваха те тя да поевтинее? Не може само винаги и всичко да искаш от държавата. Тя не е безкрайна. И от моралната позиция на какво Божидар Петков от БАМ-Я задава днес тези въпроси към МЗм:
– Коя европейска директива забранява на България да поддържа своето най-прогресивно поливно земеделие?
– Коя европейска директива позволява на държавно предприятие да прави 300% надценка, която ще изяде субсидиите на фермерите?
Самият Божидар Петков беше против възстановяването на напояването. А надценката на водата тази година е максимум 30%, не 300%. Не че 30% е малко, но все пак важно е да сме коректни и да не хвърляме празни приказки в пространството за вадене на някакви съмнителни дивиденти без реална необходимост от това. МЗм обяви, че търси решение на проблема и ще отговори в съвсем кратък срок. Заиграването със страховете на хората в тези трудни времена, не е от полза за стабилизирането на сектора.
Напояването е от първостепенна важност за българското земеделие, а и за националната сигурност. По това изобщо няма никакъв спор. От МЗм вече се ангажираха да търсят решения в дългосрочен план. При следващите избори, които са след седмици, вече не е ясно какво ще стане. Как да правиш стратегия и дългосрочна политика, особено в такива проекти, изискващи огромни капиталови инвестиции, когато не можеш да планираш дори кой ще управлява след месец?
И да, обикновено където е текло, пак ще тече. Но не и в случая с Напоителни системи.
Ася Василева
Снимка: БТА
