Влияние на обработката върху структурата на почвата

Едва ли вече има земеделец, който да не знае за предимствата и недостатъците на обработката на почвата със и без обръщане на пласта. И все пак какви са те? В Германия представиха резултатите от 20-годишен опит

Д-р Инес Бул, Институт по земеделие в Мекленбург-Предна Померания
Д-р Петра Кале, Университет на Рощок, Германия

Ако преди време европейските фермери предпочитаха минималната почвообработка, то днес те все повече се замислят за връщане към работа с обръщане на пласта. Причините са известни: забраната на все повече хербициди, появата на резистентни към тях плевели, ограниченията за внасяне на азотни торове. При тези обстоятелства като най-просто решение на настоящите фитосанитарни проблеми се препоръчва плугът. Но по някаква причина се забравя за влиянието на начина на обработката на почвата върху нейната структура и подложеността и на ерозия. А проблемът с преуплътняването на почвата излиза в първите позиции като причина за деградирането на почвата.
Почвеното уплътняване може да бъде естествено, тоест да бъде в резултат на процесите на образуването на почвата, и/или ръкотворно, провокирано от човешката дейност. В последния случай много зависи от влажността на почвата в момента на нейната обработка и натоварването върху осите на използваната техника. Постоянното движение на техниката по коловозите води до образуването на плужна пета. Уплътняването на почвата се превръща в проблем, когато в резултат на техногенното претоварване системата от почвени капиляри дотолкова се влошава, че почвообразуващата и регулиращата функции, както и жизнедеятелността на почвената биота се нарушават за някакъв период от време или не работят на постоянна основа. За да се установи влиянието на начина на почвообработка (със или без обръщане на пласта, както и тяхната комбинация) върху отделните физически параметри на почвата и добивите от културите, в Северна Германия още през 1994 г. е заложен опит, в рамките на който изследванията продължават и днес.
ИЗСЛЕДВАНИ ПАРАМЕТРИ
За оценка на почвената структура се използват различни параметри, сред които съпротивлението към проникване. За да се определи то, в почвата посредством пенометър се вкарва коничен накрайник, а резултатите от измерванията отразяват степента на уплътняване на различна дълбочина. Въпреки простия и надежден начин за определяне на този показател, съпротивлението към проникване се разглежда като спомагателен критерий при установяване на границите на потенциалната зона на уплътняване, тъй като днес не съществува единен подход за оценка на критичните стойности, определящи функционалността на почвената структура.
Определянето на плътността на почвата в сухо състояние, за да бъде описано уплътняването, изисква вземането на проби, тяхното изсушаване и претегляне. Изследванията на различни дълбочини са енергоемки, за тяхното провеждане е необходимо значително проникване в почвата. В зависимост от разположението на почвените агрегати според техните размери в почвената дълбочина и съдържанието на хумус се определят границите на плътността на почвата в сухо състояние, фиксиращи оптималното развитие на растенията.
Размерът на почвените капиляри предоставя информация за влагозадържащата способност на почвите, както и за въздухообмена в тях. При това частта на тесните големи капиляри и средните капиляри определя полезния потенциал на полето, а широките големи капиляри под въздействието на силите на тежестта – дрениращата функция на почвата или в случай на влажност на почвата под полезния потенциал, – въздухообменната. След изтичането на 20 години от момента на залагането на опита в рамките на оценката на физическите параметри на почвата е предприето еднократно вземане на проби, поради това представените резултати са моментни. Въпреки това почвените параметри зависят не само от многогодишния начин на почвообработка, но и от времето, както и от продължителността на периода, който е минал от момента на последната почвообработка. Добивите в рамките на изследването са оценявани не само в зависимост от начина на почвообработка, взети са предвид сеитбооборотът и видът на отглежданата култура по време на целия период от 2000 до 2018 г.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПЛЪТНОСТТА
В проверяваните варианти на почвообработка съпротивлението към проникване се е увеличавало при придвижването от горните към долните почвени слоеве, което се обяснява с естественото натоварване на почвата и увеличаващия се в дълбочина дял на дребните почвени частици. Съпротивлението на проникването на различните дълбочини се характеризира със съществени разлики в зависимост от начина на почвообработка. В случая с ежегодната оран в обработваемия хоризонт съпротивлението към проникване е било не особено голямо и достатъчно равномерно разпределено. Но в подорния хоризонт (30-50 см) са установени прекомерни (вредни) преуплътнявания, които може да водят до преразпределяне на почвените капиляри с различни размери във вреда на големите капиляри и като резултат да провокират задържането на вода на повърхността и създаването на бариера за проникване на корените на културните растения. Съпротивлението на проникването на дълбочина 10-35 см във вариантите без обръщане на пласта е било сравнявано с по-плитка оран, и се е увеличавало плавно при придвижването на дълбочина, което позволява да се разчита на безпрепятствен влаго- и въздухообмен в почвата.
Изглежда, че регенерацията на почвата по време на обработването на почвата без обръщане на пласта в периода от 1994 г. до 2013 г. е довела до разрушаване на плужната пета, образувала се в резултат на традиционната почвообработка, която е практикувана преди това. През 2013 г. зоните на прекомерното уплътняване (над 35 Мпа) се срещат на дълбочина над 35 см само в зоните, където се практикува оран.
При интерпретирането на получените данни трябва да се взима под внимание, че съпротивлението на проникване отразява сумарното въздействие на многобройни механизми в зависимост от многостранни фактори, в частност от плътността на структурата на почвата, повърхностното разпределение на влагата, размера на почвените частици и тяхната агрегация.
ВЪЗДУХ И ВОДА
Показателите на плътността на горния почвен слой в сухо състояние навсякъде, независимо от начините на обработка през годините, превишават оптималните, характерни за местността, съставляващи около 1,50 г/куб.см.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!