На официалната страница на Министерството на земеделието, кръстено официално накратко МЗм, има списък на неправителствените организации в земеделието.
Правим бърз прочит на всички изписани…
Национална асоциация на картофопроизводителите,�Национална асоциация на зърнопроизводителите,�Асоциация на земеделските производители в България,�Българска асоциация на фермерите,�Национален съюз на земеделските кооперации в България,�Съюз на животновъдите в България,�Българската асоциация на търговците на агротехника,�Асоциация на производителите на декоративни растения в България,�Асоциация на млекопреработвателите в България,�Национална млечна асоциация, Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България,�Асоциация на месопреработвателите в България,�Асоциация на свиневъдите в България, Национален браншови пчеларски съюз,�Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция,�Национална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна,�Федерация на независимите синдикати в земеделието,�Българска�aсоциация на търговците на зърно и фуражи,�Национална овцевъдна асоциация,�Фондация за биологично земеделие „Биоселена“,�Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България,�Съюз на производители на комбинирани фуражи,�Съюз на птицевъдите в България,�Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в България,�Съюз на лесовъдите в България,�Асоциация Български пипер,�Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Сдружение „Българска Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните“,�Асоциация на агроекологичните земеделски производители,�Българска асоциация за растителна защита,�Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Тридесет на брой…Пак е добре, защото до миналата година там бяха изредени 58. И пак не бяха всичките, защото има и още регистрирани.
Кои от тях са действащи и кои-не, кои с реална членска маса и колко, това никой не знае и не може да каже със сигурност. Защо в Консултативните съвети участват и много други, невписани в този регистър, също е трудно да се разберец
Всичко това е така повече от десетилетие. И си има своето просто обяснение – липса на национално законодателство за тях и тяхната национална представителност!
Но структурирането на браншовите организации, като партньор на изпълнителната власт, е един много важен въпрос.
В интерес на истината, последното служебно, направи опит да представят проектозакон за браншовите организации, но видяхме, че той на два пъти бе отхвърлен от социалните партньори.
Но е ясно, че секторът има голяма нужда от него, както и от ясно структурирана браншова земеделска камара. Това ще е гаранция за ефективен секторен професионален и социален диалог за решаване на важните секторни проблеми и хоризонтални въпроси.
А липсата на подобно законодателство ни показва какъв бюлюк се получава, когато се водят най-важните дебати, като тези за ОСП и генералните стратегически въпроси между работещите в сектор земеделие и държавата.
Така че, очакваме по-скоро да видим начало на дебат и че МЗм изготвя анализ на законодателната рамка и адаптирането й, от което да произлезе проектозакон за легитимни браншови обединения с гарантирана национална представителност и с такава на всички техни членове, които да са реални.
Дано… но
Първият опит да се съберат всички браншови организации в земеделието на една маса завърши неуспешно
Първият опит да се съберат всички браншови организации в земеделието на една маса завърши неуспешно. Срещата бе инициирана от Министерството на земеделието като на нея присъстваха над 40 браншови организации. Тя бе свикана с цел да се съберат конкретни предложения за критерии за представителност на браншови организации в секторите „Растениевъдство“, „Животновъдство“ и „Преработватели“.
„Необходимо е да има функциониращ регистър с ясно представителство на браншовите структури в аграрния сектор“ посочи министърът на земеделието Явор Гечев, след като изслуша становищата на присъстващите. И уточни, че министерството няма за цел да взема страна на една или друга организация, още по-малко да създава еднолично правила и регулации по темата за представителност на браншови организации, но е важно да има диалог в сектора.
Въпреки, че по-голямата част от представителите на организациите подкрепят започването на конструктивен диалог в сектора по темата за представителността на бранша, представители на четири организации решиха да нарушат добрия тон на срещата и предизвикаха провокации в залата. В края на срещата повечето организации заявиха готовност да продължат диалога по темата по сектори.
Така формално бе обощено протичането на това събитие от пресцентъра на МЗм. На практика – шоуто е било голямо и обидно. 2-3 винаги театралничещи браншови организации са саботирали процеса. Дано този проблем да бъде решен със създаването на Аграрна Камара у нас. Първите стъпки вече са направени. За съжаление, на цели 2 Камари наведнъж.
Според българското законодателство НПО се регистрира от 7 души, а всяко НПО може да се кръсти Браншова организация. Никъде няма изискване колко члена трябва да имаш, за да си сложиш това име. Затова и ставаме свидетели на Консултативни съвети, където Браншови организации с по 1, но пък колоритен член, саботира работата на организациите, дошли да проведат ползотворен и градивен диалог с властите. А това не е от полза за никого. Особено за реалните производители.
