Земеделието е с хилядолетна история. Основният поминък на човека идва от земята и през цялото си съществуване реколтата е създавала не само спокойствие за прехраната, но и усещане за успех, величие, богатство. През вековете стратегиите в растениевъдството са се променяли, защото богат е бил този род, царство, държава, в които реколтата е била най-обилна. Съвсем естествено работещите стратегии са се предавали през поколенията, за да се запази успеха и статута. Това прави изначално сферата до известна степен консервативна. Какво се случва обаче, когато вековните традиции спрат да действат? На днешна база в информационното пространство, циркулират различни статистики, проучвания и анализи.., но много от тях без същинска подплата. Всеки земеделец се е сблъсквал с този момент на объркване и въпроса: „Ами сега?“.
В тази статия ще изложа две практики в зърнопроизводството, които трябва да разгледаме и от страна на науката, а заключения може да направим заедно в коментар.
- Практика и убеждение – Дълбока оран.
- Дълбоката оран намалява уплътнението на почвата, предпазва от разпространението на неприятели и патогени при следващата култура и вегетационен период. При дълбока оран, семената на плевелите се вкопават и това намалява плътността им.
Според проучвания, публикувани в BBC при сравнение на двата модела стратегии в земеделието – конвенционален и No-Till, ползите при последния се наблюдават по време на самата вегетация. Наблюдението засвидетелства, че културата израства по-силна и здрава, но добивът е по-малък в сравнение с конвенционалната почвена обработка. Въпреки това, запазването на почвената екосистема кара изследователите да заключат, че това е тенденция, която в бъдеще би довела до устойчиво земеделие и която е важно да внедрим в общите практики.
Инж. по иновативни технологии и решения в земеделието Пламена Гагова, споделя, че съвременните технологии при обработката на земята, позволяват максимално щадяща почвата стратегия, която до голяма степен комбинира конвенционалния подход с ползите, които ни носят новите проучвания. Тя подчертава, че основен приоритет е максималното съхранение на земеделската земя, която в световен мащаб намалява ежеминутно. Технологичната еволюция в машиностроенето, позволява обработката на земята след събиране на реколтата да запази растителните остатъци при обръщането на горния обработваем слой, съхранявайки пълният почвен профил. В същото време се дава възможност на по-тежките киселинни почви да достигнат повърхността и да проникнат в здравата горна почва. Това от своя страна позволява дълбочинно обогатяване и по-добра циркулация на микроорганизмите, микро елементите и хранителните вещества. Те се съхраняват и създават плодородна еко среда. Използването на съвременната технология при машините за почвена обработка, значително би улеснила и в същото време би спомогнала за оптималната ефективност при земеделските обработки, допълва инж. Пламена Гагова. Технологията намалява разходите в перспектива, защото съхранявайки естествените процеси пестим средства, време и най-вече рискове.
Практиката за вкопаване на растителните остатъци, заедно с обръщането на горния почвен слой до 25 – 30см е добро решение, което освен запазването на хранителните вещества в почвата, води и до спомагане за намаляване на нейното уплътняване. Тук е важно да отбележим, че намаляването на патогени и някои видове неприятели се дължи основно на правилния сеитбооборот. При спазен правилен ред, настоящата култура не е гостоприемник на болестите и вредителите от предходната, следователно те намаляват плътността си и при следващата подходяща за тяхното развитие култура, те са без икономическа значимост. Разбира се това е в идеална ситуация, в която нямаме условия за бурно развитие.
Важно е дълбоката оран да не оставя горния обработваем слой почва „гол“ и уязвим. Запазването на растителните остатъци особено в комбинация с растителни деструктори, пречат на слънцето и метеорологичните влияния да повлияят негативно и почвата да загуби голяма част от богатството си на микроорганизми, вода и полезни насекоми. Проучвания на Русенският университет сочат че смяна на дълбочината при оран, оказва благоприятно въздействие срещу уплътняването.
- Практика и убеждение – Изгаряне на стърнища.
- Изгарянето на стърнищата в земеделските площи след събиране на реколтата спомага за стерилизацията на почвата, освобождаване на хранителните елементи от растенията и денатуриране на протеините.
Малко е нереално през 2023г. да говорим за тази практика, доказала своята голяма вреда, но е факт, че въпреки законовите забрани, все още се практикува на много места в страната. Разбира се неофициално. Това е и причината да бъде спомената тук.
При горенето се губят всички хранителни вещества съдържащи се в растителните остатъци, а земята остава в стрес, напълно лишена от полезните видове и микроорганизми. Фермерите разбира се правят опит за компенсация чрез внасяне на торове, но това в никакъв случай не възвръща качествата на почвата. Освен улеснение при сеитбата на следващата култура, тази методика няма положителни страни.
На какво трябва да обърнем внимание?
Разбира се, много учени и опитни производителите биха възразили, че не е достатъчна само добрата механична обработка, за да има правилно усвояване и разпределение на хранителните елементи от разлагащите се остатъци.
В момента, в който сме подготвили почвата за следващата култура, растителните остатъци, попаднали под повърхността, започват да се “възползват” от азотните запаси в нея за своето разграждане. Микроорганизмите, които извършват процеса на разграждане, имат нужда от азот, а някои растителни остатъци имат по-дълъг период на разграждане, което създава редица рискове. Разбира се ползата в много аспекти, оправдава многократно запазването на остатъците, но винаги има опасност от развитие на патогени, отделяне на токсини и обедняване на почвата. Макар липсата на азот да може да бъде компенсирана с внасянето на азотни торове, трябва да помислим за още по-добра алтернатива, за която споменахме в предходен материал – внасяне на бактерии, микроорганизми и гъби. Подходящите бактерии и микроорганизми от видовете Bacillus subtilis, enterobacter, enterococcus, azotobacter и др. помагат за разграждането на растителната маса, като запазват хранителните вещества в почвата и ги правят достъпни за растенията. Проучванията доказват ефекта и при справянето с множество патогени, които не остават в наследство.
В заключение спокойно можем да обобщим, че човечеството се развива и всеки успешен фермер е такъв, защото търси най-доброто за развитието на своето стопанство. Традициите в земеделието са стълбицата, която ни е извела до тук, а за да не прекъсне, науката подпомага пътя на прогреса. Важно е да държим съзнанието си будно, за да откриваме вярната посока сред тоновете информация в информационната мрежата. Все пак не забравяйте – вие притежавате частица от обработваемата земя в Европа, която е едва 38% от общата площ.
Моника Господинова
