Сеитбата и торенето на културата са основни фактори, определящи крайния резултат
Крайният добив от „царицата на полетата“ се влияе от много фактори. Сред тях са правилният избор на параметрите в процеса на сеитба: срок на сеитба, гъстота на растенията и дори скоростта на сеитба. Трябва да се има предвид, че оптималните стойности на тези показатели се различават за различните хибриди и групи зрелост на царевицата.
Освен това климатичните промени и поскъпването на торовете, особено азотните, принудиха земеделците да преразгледат традиционните подходи за торене на царевицата. На първо място се промени подходът към изчисляване на нормата на внасяните торове. Най-адекватният начин за изчисляването ѝ все още се счита изчисляването въз основа на изнесените хранителните вещества с реколтата. Но ако по-рано добивът беше планиран според потенциала на сорта, плодородието на почвата и амбициите на производителя, сега е необходимо да се започне от влагата.
Сушите през последните години научиха земеделците да се опитват да сеят пролетните култури възможно най-рано, за да „хванат” влагата в почвата. При подобна стратетия обаче почти се забравя за показателя температура на почвата, която трябва да е оптимална за периода на сеитба.
Въпреки че царевицата започва да покълва при среднодневна температура на почвата от 8-10°C, оптималната температура за това е 13°C. В последния случай растенията се появяват 20 дни след сеитбата, докато в първия случай най-малко след 25 дни. При средна дневна температура на почвата от 15°C, семената поникват след 10 дни, а при температура от 19°C – след 6-7 дни.
Опитът от минали години показва, че сеитби, направени с разлика от 10 дни, например 9-14 и 20-25 април, поникват почти едновременно. В случай че има застудяване, по-късно засетите посеви са в по-добро състояние. В крайна сметка трябва да се знае, че колкото по-развита е царевицата, толкова по-трудно издържа на студ: например за растения във фаза от 6-и-7-ми лист, температура от +10°C вече е критична.
Гъстите посеви имат отрицателно въздействие върху добива. Доказано е, че на посеви с голяма гъстота се наблюдава загуба на добив от 10-20%. Оптималните показатели за гъстота са различни за различните райони на отглеждане, група зрелост, срокове на сеитба и самите хибриди. Ако запасите от влага в еднометровия слой на почвата са 120-160 мм, нормата на сеитба следва да се намали с 5-10%, а ако е 90-120 мм – с 10-15%. А при преувлажнени почви (когато запасите превишават 160 мм, което нашите земеделци отдавна не помнят и забравиха какво е това), препоръчително е намаляване сеитбената норма с 5%.
Всеки земеделелец знае колко е важно получаването на равномерно поникване в оптимален срок. Дори при дружно поникване, но получено със закъснение от 10 дни, добивният потенциал намалява с 5%, а със закъснение от 20 дни – с 12%. Ако поникването е неравномерно и една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 10 дни, то дори ако останалите три четвърти семена поникнат навреме, добивът намалява със 6%. Ако половината семена поникнат със закъснение от 10 дни или една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 20 дни, намаляването на добива стига около 10%. Ако половината от растенията изостават в развитието си с до 20 дни, тогава потенциалът за добив в най-дория случай ще бъде реализиран на 79%.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
