Отрицателните последици от войната в Украйна и последвалите високи производствени разходи и инфлация на храните продължават да тежат върху селскостопанските пазари и решенията за покупка на потребителите. Освен това големи части от ЕС преживяха зимни суши след горещото и сухо лято на миналата година, което допълнително влоши наличието на вода в региони с вече рекордно ниски водни запаси. Това може да накара засегнатите фермери да заместят културите с по-интензивно използване на вода. Настоящата макроикономическа прогноза на ЕС е сравнително по-положителна, отколкото през есента на 2022 г., въпреки несигурността относно енергийните доставки за следващата зима и неотдавнашното напрежение на финансовите пазари. Високите цени на суровините през миналата година помогнаха за противодействие на високите производствени разходи, а доходите на земеделските стопанства се увеличиха средно, със значителни секторни и регионални различия.
Последният доклад за краткосрочните перспективи показва, че понижаването на енергийната инфлация може да донесе известно облекчение по отношение на цените на суровините. Торовете, особено тези на азотна основа, могат да станат по-достъпни в сравнение с 2022 г. Като се има предвид това, цените на торовете и енергията все още са два пъти по-високи, отколкото в началото на 2020 г. Земеделските стопани започнаха да се адаптират към тази нова ситуация, като реагираха и на мерките в областта на околната среда и климата. Те наистина все повече избират култури с по-ниски нужди от торове, а използването на минерални торове се очаква да бъде под дългосрочната средна стойност и през предстоящия сезон.
Инфлацията на храните остава значителна, като средните цени на храните в ЕС са с 19,5% по-високи през февруари 2023 г., отколкото през февруари 2022 г. От потребителите се очаква да купуват повече основни и по-евтини хранителни продукти и да променят предпочитанията си между различните видове храни, например да консумират повече домашни птици и по-малко говеждо месо. Въпреки спада, наблюдаван при някои производствени разходи, цените на храните се очаква да останат на високо ниво за известно време, преди да се обърнат надолу.
Сушата и климатичните събития ще се отразят на предлагането на определени селскостопански продукти. Производството на зехтин в ЕС през 2022/2023 г. е намаляло с почти 40% на годишна база, което е довело до по-високи цени. В някои случаи, в допълнение към по-ниските доставки, качеството също може да бъде засегнато. Такъв е случаят например с портокаловата реколта в ЕС през 2022/2023 г.
Освен това, болестите по животните увеличават несигурността пред перспективите за животновъдство в ЕС. Секторът на птичето месо страда от огнища на птичи грип, докато секторът на свинското месо беше засегнат от африканската чума по свинете. Това води до намаляване на износа на тези продукти от ЕС.
Това е контекстът на пролетното издание на Европейската комисия за 2023 г. на краткосрочния доклад за перспективите за селскостопанските пазари в ЕС. Публикуван от Европейската комисия на 30 март 2023 г., докладът представя подробен преглед на най-новите тенденции и перспективи за редица сектори на хранително-вкусовата промишленост.
Полски култури
Горещото и сухо време повлия на производството на зърнени култури в ЕС през 2022/2023 г., по-специално на царевицата с добиви, които спаднаха с 25%. Увеличаването на вноса от Украйна помага на регионите на ЕС, засегнати от сушата, да задоволят вътрешната си употреба, по-голямата част от която се поема от търсенето на фуражи. ЕС продължава да увеличава износа си на пшеница (+ 9,4%, 32 милиона тона), за да отговори на световното търсене.
Общото производство на зърнени култури в ЕС през 2023/24 г. може да достигне 288,4 милиона тона (+ 8,6% на годишна база), при нормални метеорологични условия. Очакваното намаляване на производството на месо в ЕС се очаква да намали използването на зърнени култури за фуражи, докато употребата на храни се очаква да се увеличи леко.
Производството на маслодайни семена в ЕС през 2023/24 г. може да се увеличи със 7% на годишна база, за да достигне нов рекорд от 33,6 милиона тона. Площта на захарното цвекло в ЕС през 2023 г. се очаква да спадне с 3% под средната стойност за 5 години до 1,455 милиона хектара, но се очаква добивите да бъдат в съответствие с дългосрочната средна стойност, което ще доведе до производство на захарно цвекло от около 111 милиона тона.
Специализирани култури
По-ниското производство на зехтин, в допълнение към високите производствени разходи, може да доведе до по-високи потребителски и експортни цени. В резултат на това се очаква както потреблението на ЕС, така и износът да спаднат (след рекордно ниво на износ, регистрирано миналата година). Противно на производството на зехтин, производството на вино в ЕС се увеличава и износът на ЕС ще остане стабилен, с 3% над 5-годишната средна стойност.
Почти половината от производството на ябълки се очаква да бъде насочено към преработка. Това е резултат от по-високата наличност на по-нискокачествени ябълки, които не са подходящи за прясна консумация, ниските им цени, по-ниските възможности за износ и високите енергийни разходи за съхранение. Консумацията на пресни ябълки може да намалее (но по-малко, отколкото при някои други видове плодове), докато консумацията на преработени ябълки ще се увеличи благодарение на по-високата наличност на продукти и потребителските решения за закупуване на преработени продукти вместо пресни, на по-висока цена.
Мляко и млечни продукти
Производството на мляко в ЕС остана доста стабилно през 2022 г., макар и с по-ниско съдържание на млечни мазнини и млечни протеини и поради това намалена наличност на преработка. Горещото и сухо време се отрази негативно на качеството и наличността на тревни и фуражни култури, както и подложи на стрес млечните крави. През 2023 г. намаляващата цена на суровото мляко в ЕС вероятно ще помогне за ускоряване на клането, тъй като разходите за фуражи и други суровини могат да останат високи. Като цяло млечното стадо в ЕС може да се свие с 1%, а общото производство на мляко с 0,2%. От положителна страна, износът на сирене от ЕС може да нарасне с 2%, воден от възстановяването на търсенето в Китай и стабилното търсене във Великобритания и САЩ.
Месни продукти
Производството на говеждо месо в ЕС е намаляло през 2022 г. с 2,4% и се очаква да намалее още през 2023 г. с 1,6%. Потреблението на говеждо месо на глава от населението в ЕС се очаква да следва дългосрочна тенденция на спад и може да остане малко под 10 кг през 2023 г. (-1,7%), също защото говеждото месо е по-скъпо в сравнение с други видове месо.
По същия начин производството на свинско месо в ЕС е намаляло средно с 5,6%. Поради ограниченото предлагане вътрешното потребление в ЕС е намаляло с 2,8% през 2022 г., средно с 31,8 кг на глава от населението. То допълнително ще намалее през 2023 г. с 5,5%.
Потреблението на птиче месо в ЕС може да нарасне с 2,5%, а вносът в ЕС се очаква да се увеличи със 7% през 2023 г., за да покрие този ръст на търсенето.
По-подробна информация за производството, потреблението и цените в тези сектори и други може да бъде намерена в пълния доклад за краткосрочните перспективи от пролетта на 2023 г.
