Торенето на царевицата с азот изисква специална стратегия 

Бавното и контролирано действие гарантира максимално усвояване на хранителните елементи без замърсяване на околната среда

Производителите на минерални торове постоянно подобряват своите продукти с цел повишаванена тяхнатаефективност. Това е особено важно за азотнитеторове, но също така е необходимо да се намали неблагоприятното въздействие на този вид агрохимикали върху околната среда като еутрофикацията*, замърсяването на подпочвените води и др.
Постигането на повишенаефективност от азотните торове не е лесна задача, тъй като растенията усвояват азотаот почвения разтвор с кореновата си система във формата на нитратни или амониевийони. При това амониевата форма на азота, за разлика от нитратната, се фиксирав почвения поглъщателен комплекс, затова почвата и растениятасе конкурират за амониевия азот, намиращ се в почвата или внесен с азотните торове.
Такава конкуренция за амониев азот е основен проблемпри определянена дозите за внасяне на минерални торове, тъй като само част отелемента може да бъде използвана от растениятапрез вегетационния период. От практична гледна точка ефективността от използване нахранителните вещества може да се определи чрез разликата между частта от общото количество достъпни форми азот в почвата или постъпилия с торовете, с усвоения от културата за определено време. Повишаване ефективността от използване нахранителните веществав минералните торове от културите винаги е било и си остава важен изследователски проблем.
Стратегия, повишаваща ефективността от минералния азот
Различните видове азотни торове, използвани в селското стопанство, все повече подлежат на контрол с цел подобряване на глобалния азотен баланс както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Най-важната задачаепо-нататъшното повишаване на ефективното им усвояване. Известно е, че при внасяне на минерални торове през първата година растенията използват само 50 – 60% азот, 10 – 25% фосфор и 50 – 60% калий. Поради това че значителна част от азота в торовете се губи в годината на внасяне, дозата му трябва да бъде балансирана с оглед максимално задоволяване нуждите на растенията с хранителния елемент. Това изисква вземането на определени агротехнически решения, фокусирани върху технологии, които позволяват да се достигне максимална съвместимост между потребността на културата и постъпването на азот от всички източници, в това число и от торовете.
Тази стратегия включва:
 стимулиране растежа на кореновата система за сметка на подобряване структурата и оптимизиране киселинността на почвата (алкализиране), повишаване съдържанието нахумус, способност за запазване достъпността нахранителните вещества;
 извършване напочвен и растителен анализ за съдържание на хранителни вещества, а също така и на постоянен мониторинг на растежа и развитието на селскостопанските култури;
 определяне дозите хранителни вещества, съответстващи на потребностите на земеделските култури и на условията на отглеждане;
 избор на оптимална форма на минерален тор и начин на неговото внасяне, например инкорпориране в зоната на кореновата система.
Много добър начин за повишаване ефективността на минералния азот е използването наторове с бавно и контролирано действие, коитопостепенно освобождават хранителните вещества в съответствие с потребностите и динамиката на усвояване от конкретната култура.
Формула за идеален тор
Идеалният тор трябва да има следните характеристики:
При еднократно внасяне да осигурява достатъчно количество хранителни вещества на растенията, необходимизатехния оптимален растеж и развитиепрез целия вегетационен период.
Съдържа максималенпроцентхранителни елементи, за да се получи най-голяма възвръщаемост на инвестицията.
Има минимално неблагоприятно въздействие върху почвата, водата и околната среда.
В голяма степен на тези изисквания отговарят торовете със забавено и особено с контролирано освобождаване на азот и стабилизираните торове. С тяхна помощ е възможно повишаване коефициента на използване на хранителните вещества при минимално количество тор и намаляване негативното въздействие на околната среда. Трябва да се знае, чегрешките, допуснати в технологията на отглеждане на културите, не могат да се поправят с помощта на тези специални видове азотни торове.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!