Зам. министър Джиков, какви решения бяха взети по време на заседанието на Комитета за наблюдение на ПРСР, за да не се стигне до загуба на европейски средства за България?
Аз не съм председател на Управляващия орган на Комитета по наблюдение на ПРСР. Председателствах го по заместване. Получи се много полезен диалог с участниците, които са общо 150 души от най-различни сфери на земеделието в България. В ПРСР е предвидено финансирането както на частни, така и на публични мерки.
Разпределението на финансовия ресурс по Втори стълб е свързан с няколко основни неща, които трябва да се развият. Това са образование и квалификация, подобрение на социално-икономическата среда, подобряване на инфраструктурата. Тук влизат и чисто частните мерки като техническо обезпечаване на земеделските стопанства, закупуване на техника, инвестиции в преработка на първична земеделска продукция. Защото е най-добре България да изнася не суровина, а преработени продукти като добавена стойност.
Търсихме баланс. И най-важното – търсихме начини България да не загуби средства тази година, а рискът за това е изключително сериозен. Аз, като част от Служебното правителство, имам най-малкото желание България по време на нашето управление да загуби европейски средства, да ги върне в европейския бюджет, а най-вече – договорени мерки да се платят от националния бюджет, което ще е двоен удар. Така че на базата на анализи, направени в МЗм, каква и къде е вероятността да не бъдат изпълнени проекти и да бъдат загубени средства, пренасочихме една част от средствата от едни мерки в други. Смятаме, че така на практика ще обезпечим не само частния и публичния сектор, но и ще намалим вероятността от загуба на средства.
Как ще обосновете това прехвърляне на средства, а не към частните подмерки 4.1 и 4.2, както настояват консултантите?
Аз, като земеделски производител, който ще се върне към земеделската дейност, искам всички пари по ПРСР да отидат в подмярка 4.1. Но подходът при разпределението им трябва да е държавнически. Трябва да има баланс и компромиси. Нима инвестициите в напояването не са инвестиции за земеделските производители? Аз самият произвеждам зеленчуци и напоявам и години наред с личната си техника поддържам трасетата на Напоителни системи, защото имат един счупен камион.
Предвидили сме прехвърляне на средства в 3 университета за оборудване на лаборатории. През тези лаборатории ще се вършат и публични задачи. Контролирайки влизането на хранителни продукти през границите, те ще се изследват за остатъчни пестициди, тежки метали, ГМО и т.н. в тези лаборатории. Тези лаборатории ще бъдат достъпни за студентите, които се обучават. Това са университетите, които подготвят 90% от кадрите в земеделието. България изпитва сериозен глад за специалисти – аграрни, ветеринарни, агроикономисти. Всички знаем, че навсякъде по света, те излизат именно от университетите. Да вземе Университета във Вагенинген, Нидерландия, който има световноизвестна лаборатория и е автор на световнозначими изследвания, проведени с участието на студенти. Държавната администрация също изпитва остра нужда от подготвени хора. Към университетите трябва да има научни лаборатории с модерна апаратура. И мисля, че не е необходимо да убеждавам някого, че това е полезно и че инвестициите в лаборатории ще постигнат положителен ефект.
Наистина, прехвърлени са средства от бюджета за биопроизводство. Това става за втори път през настоящата година, тъй като предвидените средства няма да могат да се усвоят. Това означава, че проблемът не е в бюджета. Бюджет има. Но трябва да потърсим и да открием защо биопроизводителите не си усвояват бюджета, защо не се увеличават биоплощите и това явно не е поради липса на бюджет, защото бюджет има. Причината са очевидно специфики и други проблеми, свързани с усвояването на парите. Не виждам защо трябва да оставяме средства в бюджета на Биологично направление при положение, че така или иначе няма да могат да се усвоят. Няма икономическа логика.
Желанието ни е дадем възможност на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ да използва пълноценно капацитета си. Имат прекрасни специалисти и административна възможност, имат 9 мощни технологични радара, които покриват територията на цялата страна. И съвместно с НИМХ могат съвсем спокойно да заместят самолетните способи за борба с градушките самостоятелно с дронове. А приложението на дроновете може да е много по-широко в земеделието – обследване на горски екосхеми, превенция на пожари, обследване на бедстващи райони при порои и много други.
Инвестициите в тези неща ще ни се отблагодарят. Живеем в 21-и век. Държавата трябва да инвестира в инфраструктура. Тя улеснява и подпомага работата на земеделските производители.
Интервю на Ася Василева
