И нека не забравяме,че животът на пчелното семейство е хармоничен и неделим от растителния свят
Горан Миленков
Пчелното семейство е функция на растенията. Зависимост между растения и пчели съществува от милиони години, не се е променяла и не може да бъде променена. Това е биологичен закон за пчелното семейство. Образувано от хиляди отделни индивиди то е сложен организъм чиято жизнена дейност съответства на биологичните закони – инстинктите на вродената способност да реагират на всеки дразнител с определени действия. Основна движеща сила в пчелното семейство е храната. Тя определя възпроизводството, физиологичното състояние и продължителността на живота в семейството. С усиленото пролетно развитие на природата, нормално презимувалото пчелно семейство се стрeми да я следва. Може да се каже,че всички инстинкти в пчелното семейство са подвластни на природните условия и потребностите на семейството. Всяко изкуствено задвижване на биологичните закони в неподходящо време с неподходяща храна, дори и с положителен резултат е временно, несигурно и негативно. При нашите климатични условия от края на декември до февруари, винаги се появяват по няколко топли слънчеви дни. Много пчелари бързат да ги използват, като поставят в гнездата захарно тесто (питка). Захарното тесто се явява, като дълговременен дразнител – храна отвън. Това нарушава зимния покой на семейството, повишава се неговата активност, увеличава се обмяната на веществата и се изостря инстинкта за размножаване като ответна мярка за съществуване. С ранно, зимно-пролетно размножаване получаваме жив продукт не при естествени условия, а при изменени природно климатични условия, храна и хранене. Приказката “пчелите умират не от студ, а от глад” е напълно валидна. За пчелното семейство е проблем храната, а не студът. Пчелите много лесно могат да повишат температурата на една пита в центъра на кълбото и майката да осемени кръгче от няколко сантиметра, което след десет дни ще бъде източник на топлина. Всъщност пчелите си пускат парното отопление в гнездото и питите се явяват радиатори, постоянни източници на топлина, но тя не е достатъчна за поддържане на жизнените функции на пилото и пчелите трябва само да ограничават, допълват и регулират тази топлина. Това е биологическа даденост, без която пчелното семейство не би могло да съществува. Остава открит въпросът с храната. След последното есенно пило рамките в кошера не са променени. Майката започва да осеменява килийките от които се е излюпило последното есенно пило. Есенното размножаване има своите особености. Приносът на прашец намалява и се увеличава нуждата от него за изхранване на есенното пило, захранване на новоизлюпените пчели и запасяване на телата им с телесни белтъци. Голяма е вероятността на тези пити прашецът да е малко или изконсумиран. С краткото затопляне прашец отвън няма да дойде. Растенията все още са в покой. Възможно е някъде в гнездото да има прашец, но той не може да бъде пренесен, консумира се на място. Пчелите кърмачки не търсят мед и прашец, на тях всичко им се доставя наготово. Прашецът донесен отвън и мед или нектар се поставят в непосредствена близост до пилото от други пчели. Всъщност липсата на прашец в този период води до изразходване на собствения телесен белтък. Излюпилите се по това време млади пчели поради острия дефицит в тялото им на белтък, никога не ще станат пълноценни пчели – кърмачки и ще живеят късо време. А това означава, че пчелното семейство няма да получи почти едно поколение пчели. По литературни данни една зимна пчела със собствения си телесен бетък може да изхрани една (личинка) пчела. Освен това всяка новоизлюпена пчела, за да стане пълноценна кърмачка и изпълнява своите функции трябва да се захрани с прашец. Маурицио казва: “Ако от 8-я до 16-я ден младата пчела не се захрани с прашец, след този период прашецът престава да действа. И още: установено е, че храненето с прашец влияе на продължителността на живота на пчелите и е тясно свързана със степента на развитие на хранителните жлези и мастното тяло”. И така, ако след известно време до месец прашецът тръгне, той дълго време не ще може да задоволи нарасналите нужди на семейството от прашец, необходим на новоизлюпените пчели и пилото. А пчеларят самодоволно ще потрива ръце от голямото количество пило и ще чака пашата. Но само след месец пчелите млади и стари невидимо започват да се топят като сняг на слънце. В семействата без питка (дразнител) дори да започне ранно развитие под влияние на топлото време, то може да се поправи, като майката намалява или спира осеменяването при недостиг на прашец или силно застудяване. Обикновено в семействата без подбуда размножението започва след първия принос на нектар и прашец и върви успоредно с приноса и развитието на растенията. Кърмачките се хранят с прашец удължават живота си и могат да отгледат макар стари до 2-3 личинки. Присъствието на прашец в кошера подобрява физиологичното състоянието на пчелите кърмачки и смяната на поколението протича плавно.
