Представители на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ ще направят предложение да се създаде Застрахователен фонд за компенсации на пропаднали площи. Това съобщи Коста Петров, председател на Сдружението „Българска праскова“ в Сливен по време на среща между заместник-министъра на земеделието Тодор Джиков и овощари от Югоизточна България. Повод за събирането бяха пораженията, които ниските температури в края на месец март нанесоха върху овощните насаждения.
По думите на Петров, средствата в този фонд ще се набират чрез внос от собствениците на обработваеми земи, които получават субсидия. Те ще се внасят на година и ще се натрупват, а когато има нужда ще се изплащат на пострадалите с помощ и от държавата. „Ще се получи много сериозен фонд, от който да се финансират пропаднали площи и да се помогне на стопаните“, коментира той. Все още се обсъжда начинът на събиране на средства като може да се вземат примери как се случва това други държави като например Италия, Гърция, Испания, които също имат подобни проблеми.
Проблем за овощарите са и застраховките на градините им. Председателят на „Българска праскова“ посочи още, че застрахователите не правят застраховка до 20 април когато падат сланите в региона. Той бе категоричен, че от министерството трябва да вземат кардинални решения как да се извършва застраховането и кои фирми да имат право да застраховат, защото има некоректни практики и отношение от страна на застрахователите към земеделците.
Според Венцеслав Темелков от Сливен, който има опит в застрахователния бизнес, е необходима промяна и в нормативните уредби при застраховането. Причина за това е промяната в метеорологичните условия в последните години. „Рискът от измръзване го няма в указанията дадени от Държавен фонд „Земеделие“, там фигурират само риск от градушка, буря, проливен дъжд и осланяване. Освен това, в застраховането участват застрахователни компании, които нямат презастраховател, а това означава, че при една по-голяма щета застраховката няма да се изплати и щетите няма да се покрият“, каза той.
„Много от хората разчитат на тази продукция и след измръзванията на овошките им остават без доходи цяла година. При овощарството обработването продължава и след пропадането на реколтата, за са се подготвят дръвчетата за следващата година, а разходите продължават“, обясни Коста Петров.
По време на срещата със зам.-министър Тодор Джиков бяха обсъждани и въпроси, свързани с напояването и директните плащания. Обявено бе, че в обвързаната подкрепа вече ще бъдат включени и насажденията, които все още не са плододаващи, което е било пропуск досега.
В хода на дискусията земеделските производители поставиха и въпроса за снабдяването с ток в земеделските масиви. В Плана за възстановяване и устойчивост са включени възможности за изграждане на собствени соларни системи, чрез които да се получава независимо захранване. Но към момента голяма част от земеделските производители се захранват с електричество през трафопостовете на ВиК и „Напоителни системи“.
Яна Дамянова
