Вековното здание, дело на талантливия арх. Никола Лазаров, е сред най-добре запазените до днес образци на изящния необароков стил
Министерството на земеделието планира възстановяване на внушителното здание, в което се помещава над 70 години. Великолепната сграда на столичния бул. “Христо Ботев“, дело на арх. Никола Лазаров, и до днес е сочена като еталон в архитектурните среди. Тя е сред най-добре запазените до днес образци на изящния необароков архитектурен стил.
Земеделското ведомство е обявило обществена поръчка за изпълнител на проекта, озаглавен “Допустими степени на намесата и необходими консервационно-реставрационни работи по фасади на сградата на МЗм, гр. София, бул. „Христо Ботев“ №55“. Предвидено е той да се осъществи на два етап, показа проверка на „Гласът на земеделеца“.
Строителството ще се извършва съгласно изготвен проект за консервационно-реставрационни работи по фасадите на зданието, който изпълнява техническите основни, технологични и естетически нужди за извършване на консервационно-реставрационни дейности. Строителството е първа категория.
Предметът на обществената поръчка
включва изпълнение на строително-монтажни работи и възстановителни дейности, които ще се изпълнят в рамките на договорения срок и в съответствие с изискванията на Възложителя и Българското законодателство – казва се в анонса към обявлението.
В първия етап е предвидено възстановяване на южното крило и частта, оградена от ул. „Владайска“ и ул. „Димитър Трайкович“, а във втория – северното крило, оградено от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Дамян Груев“.
Планирани са няколко групи консервационно-реставрационни дейности
Първата група обхваща външни врати – на централния вход, на входа откъм ул. „Владайска“, вратата на централната част, водеща към вътрешния двор и още една на бул. „Христо Ботев“. Те ще претърпят обработка на дървени и метални части, подмяна на остъклени части, запазване на оригиналните размери, членение и детайл, китване, шлайфане, лакиране.
В друга група са включени прозорци и врати по фасадите. Дограмата при централната част, зала „Колегиум“ и министерски кабинети, стаи 201 и 240, ще бъде подменена с дъбов масивен материал, тройно слепен, с еднокамерен стъклопакет. Новата дограма ще се повтаря по размери, членение и детайл и ще бъде монтирана в оригиналните таблични каси след актуална реставрационна и консервационна обработка. Цветът и повърхностната обработка се предвижда да бъдат като тези на съществуващата ламперия в интериора. Китване, шлайфане и байцване пък ще бъде направено на повредени участъци от ламперията в зала „Колегиум“.
За дограмата на сутерена, приземните и надземните етажи
е предвидена подмяна на прозорците с дограма от иглолистна дървесина с повърхностно покритие от байц, грунд и лак. Дограмата ще бъде в кафяв цвят, с еднокамерен стъклопакет, с нискоемисионни стъкла. Почистване, антикорозионно обработване и боядисване в черен цвят на съществуващи решетки. Каменните части на нишите ще бъдат почистени и хидрофобизирани. Прозорците и вратите ще бъдат идентични със съществуващите по размери, членение и детайли, които ще бъдат монтирани в оригиналните таблени каси след състоянието реставрационна и консервационна обработка.
Самите таблени каси също ще претърпят реставрационна и консервационна обработка. Външните первази от поцинкована ламарина ще бъдат демонтирани и сменени нови алуминиеви первази с PVC покритие със сив цвят по прозорците на котата +18.00. Металната дограма в кулите ще бъде демонтирана и на нейно място ще бъде монтирана нова метална дограма като съществуващата.
Следващата група дейности са по стъпала, цокли и декоративни елементи
По гранитните стъпала при централния вход е планирано премахване изцяло на съществуващата мозайка и направа на нова с шарка, каквато съществува, наместване на съществуващите каменни стъпала, поради тяхното слягане във времето, подмазване на фугите.
Предвидено е още възстановяване на всички архитектурно-декоративни елементи, мазилка, пластична украса: рустикална мазилка, мазилкови цокли, профилирани рамки, корнизи и первази, фризове от шукатурна украса с растителни мотиви, медальони, имитация на ключов камък от скулптирани човешки глави, балконски парапети с балюстри, конзоли, обединяващи двата етажа пиластри и полуколони, капители, профилирани рамки, корнизи, первази, фронтони, пана, фризове, богата щукатурна украса с растителни мотиви, гирлянди, медальони, картиш-почистване от замърсявания и вторични напластявания, възстановяване на повредени части от пластичната украса, възстановяване на фуги и др. Повредената мазилка по фасадите ще бъде почистена до твърда основа с обезпрашаване и измиване, след което тези места ще бъдат обработени, измазани и шпакловани.
Където има големи отчупени части от корнизите,
проектът предвижда проверка на почистването на подкожушената мазилка до здрава основа, след което – отливане на калъп на база съществуващ съседен профил. Калъпът ще бъде монтиран на място и фино шпаклован до изравняване на съседни декоративни елементи. Ще бъде направено още попълване на отвори по западната фасада с керамичен елемент по размер, взет от място, грундиране и измазване и фино шпакловане до изравняване с фасадната плоскост.
Корнизите по фасадите, покрити с поцинкована ламарина, ще бъдат почистени от стари напластявания от боя и обработени със сребърен феролит.
Фасадите ще бъдат изцяло грундирани и боядисани с фасадна боя. Цветовото решение
ще запази оригиналния вид на сградата, като подчертава богатата пластика на архитектурните елементи и художествената украса
Подбраните цветове са съгласно одобрените от Министерството на културата по инвестиционен проект.
Прогнозната стойност на проекта е 2 793 702 лева без ДДС. Предложения ще се приемат до края на деня на 27 април. Отварянето на офертите ще стане на следващия ден в 14:00 часа.
Великолепното здание на столичния бул. „Христо Ботев“ има дълголетна и впечатляваща история
Създателят на проекта за него – архитект Никола Лазаров, е един от първите българи, получили високо образование в чужбина и официалното звание „архитект“. Той печели стипендия от Министерството на просветата, с която заминава да учи в École Spéciale d’Architecture в Париж. Талантът му е оценен, той е вписан в Цивилната листа на княза и се дипломира като архитект, издържан от двореца. Завършва през 1893 година като първенец на своя випуск. По-късно става първият архитект, разкрил своя частна практика в собствено бюро, което се е намирало на кръстовището на улиците „Търговска“ и „Дондуков“. Негово дело са над 60 забележителни обекта в София и общо над 200 в цяла България. Сред най-известните са Централният военен клуб в София (1907 г.), Военният клуб в Пловдив (1908 г.), Българската централна кооперативна банка в столицата (1910), основната сграда на двореца „Врана“ край София (1914 г.), дворецът „Евксиноград“, доизграден заедно с арх. Херман Майер и много други. Повечето от неговите сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и други.
През 1912 година проектът му за Окръжна палата (в която от 1947 година се помещава Министерството на земеделието) печели първа награда от престижен международен конкурс,
присъдена от изтъкнати френски, италиански, австрийски и български архитекти. Строителството обаче се отлага заради войните и започва чак през 1920 година. Заради сложното и обемно за времето си строителство сградата се строи над 7 години и е завършена окончателно през 1927 година.
„През настоящата юбилейна за България година ще се положи основния камък на първата обществена монументална сграда в столицата — Софийската Окр. Палата. Тая величава сграда ще се строи от Соф. Окр. Съвет и ще обема повече от 230 стаи и салони, в които ще се поместят всичките окръжни учреждения. Стойността на постройката, която захваща около 2400 кв. м. ще излезе на около 1,500,000 лева. Видният столичен архитект г-н Н. Лазаров, който получи за тоя си проект първата премия на недавно станалия международен конкурс, е натоварен с рьководението на работите по изпълнението на постройката и по настоящем приготовлява потребните строителни чертежи“ – съобщава тогавашната преса.
Зданието е изпълнено в изящния стил, наричан необарок или сецесион, с характерните за него извивки и богата орнаментика
Еклетичният подход на архитект Никола Лазаров е видим в сецесионовата украса на двете кули и купола в централната част, маркиращи най- важните обеми на сградата. Релефните мотиви между прозорците също са със сецесионов рисунък. В центъра на големия купол е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони. Подовите плочи са изработени от цветен цимент със стъклена глазура, които са специално изработени от чешка фабрика през двайсетте години. Те са положени така, че век по-късно нито веднъж не се е налагало да бъдат поправяни. Главната фасада е богато украсена с декоративни елементи – каменни колони, балкони с балюстради, гирлянди от цветя и плодове, медальони и др. Елипсовидното фоайе след главния вход е оформено с мраморни колони, гипсови орнаменти и големи стъклени полилеи.
А ето какво пише Б. Андреев във вестник „Пряпорец“ на 18 септември 1926 г.:
„На пътуващите с трамвая за с. Княжево екскурзиянти — когато последният от ул. „Клементина“ възвива по бул. „Хр Ботев“ към бул. „Македония“ — погледът им бива привлечен от едно колосално ново здание — на привършане вече, което по своята величина и архитектура очарова зрителя.
Немалко пристигащи от гарата по бул. Хр. Ботев гости от провинцията и чужбина на ъгъла на булеварда и ул. „Пиротска“ спират файтона или автомобила за малко, за да са полюбуват на това здание, което и в далечината със своите гиздави куличка изглежда като гигант, като едно красиво чудовище, което едновременно буди удивление и възторг у зрителите, мами и привлича веднага вниманието им. Мнозина са имали случая да разглеждат отвън този колос, без да са имали възможност да влязат вътре му и го разгледат; поради това за вътрешното му устройство те нямат представа, а и не всички знаят добре предназначението му.
Ако влизането в него беше позволено за любопитните, всеки ден с хиляди столичани и провинциалисти биха влизали вътре; но това засега е невъзможно, понеже там се работи усилено и като така не е изключена възможността да пострада някой при бързата, усложнена и твърде интензивна работа.
Като журналист успях да се вмъкна вътре и да разгледам добре зданието, което отвътре изглежда като голям и красив лабиринт, в който всеки влязъл за първи и дори за трети път външен човек би се заблудил и загубил…
Тази монументална и красива шестетажна сграда се състои от около 200 стаи и едва ли има друга такава в София, па даже и в цяла България
Тя е вече на привършване. Измазана е отвън и отвътре; инсталациите на парното отопление, електрическото осветление, телефонната и звънечната, усилено са работят и явно е, че скоро те ще бъдат привършени. Тук кипи шум, работа и успех.
Обявен е и търгът за канализацията и водопроводната инсталация и те скоро ще бъдат готови.
Понеже Окръжната Палата буди голям интерес всред населението, то потърсихме председателя на постоянната комисия запас. генерал г. Ив. Марков, за да се осведомим за някои подробности относно привършването на палатата. Намерихме го и той има любезността да удовлетвори любопитството ни, като ни даде следния отговор:
— Благодарение на ценното съдействие на г-на Ан. Ляпчев, по-рано като председател на Окр. съвет, а напоследък като министър-председател, също благодарение на съдействието на министрите на финансите: бившият министьр г-н Петър Тодоров и сегашният г. Вл. Моллов Постоянната комисия можа да бъде улеснена с един аванс от Б. Н. банка, за посрещане и плащанията на разходите по строежа на Палатата и за редовния вьрвеж на последния.
Благодарение тъй също на извънредния труд и грижа на самата Постоянна комисия, на заведующия постройката архитект и случая че се попаднаха добри и съвестни предприемачи, тази ценна постройка е почти на привършване и ако не са случат особени непредвидени затруднения, тя ще бъде окончателно готова и заета още в началото на идната година през януарий. Сесията на новоизбрания окръжен съвет на всеки случай ще заседава в помещението на Окр. Палата, а можа би и в хубавата заседателна зала, ако доизкарването на орнаментите й не попречи за това.
Помещенията на Палатата са вече почти ангажирани
Така: в партера — в 34 стаи ще бъдат поместени Окръжното управление, Окръжните медицински и ветеринарен лекари, Окръжните инженери и архитекти, Окръжните учил. инспектори.
В I етаж — 40 стаи — Постоянната комисия с бюрата си: Техническо-училищно, Водоснабдително и Планоснемачно.
В II етаж — 37 стаи — Дирекция на статистиката.
В III етаж — 40 стаи — Окр. Сметна Палата, Лесничейството и Районния Горски Инспектор, Окр. Контролно Бюро по мерките и теглилките.
IV етаж с 38 стаи засега остава свободен.
Много от стаите са големи и могат при нужда да образуват две стаи.
Под партера има удобни, сухи и циментирани 36 отделения за разни складове. Там ще се устрои: гостилница, бирария, кафене — гдето ще намират удобство дошлите от окръга по работа в палатата хора.
Палатата ще бъде едно голямо улеснение, защото като побира всички окръжни служби на едно място, спестява на населението времето, труда и средствата с избавянето му от досегашното му лутане из разни места на града при търсене едно иди друго от тия учреждения.
Окръжната Палата ще струва около 36 — 37 милиона лева
Сбогувахме се с председателя на постоянната комисия и напуснахме с отлични впечатления това място на голяма активност и добра инициатива. Ние сме обрадвани, че в близките дни нашата държава ще има най-после една монументална и модерна сграда, в която удобно ще се сгрупират и поместят толкова многобройни и важни служби“.
След завършването си до средата на 40-те години зданието приютява Окръжната палата на Царство България и на едно място са събрани всички окръжни служби: Окръжната сметна палата, Окръжното управление, Окръжните медицински и ветеринарен лекари, Окръжните инженери и архитекти, Окръжните училищни инспектори, Окръжното контролно бюро по мерките и теглилките. Освен тях в сградата са Постоянната комисия с бюрата си: Техническо-училищно, Водоснабдително и Планоснемачно, Дирекцията на статистиката, Лесничейството и Районният горски инспектор.
След смяната на властта през 1944 година в зданието се настанява Министерство на земеделието (1947 г.),
което дотогава е сменило четири различни местонахождения. Вече над 70 години институцията е стопанин на емблематичната сграда, а нейният облик е част от логото на министерството и присъства на всички официални документ на ведомството. През 1971 – 1975 г. зад старата сграда е построена нова, която се свързва със старата с преходник-коридор. Днес главния вход се отваря за използване само при посещение на важни делегации в министерството.
От фоайето се извиват пищни стълбища, водещи към главния етаж. Парапетите му са изработени от ковано желязо, мрамор и дърво. Композицията на стълбищата е идентична и вдъхновена от сградата на Военното министерство. Стените са обсипани с гипсови орнаменти и позлата, като са осветени чрез огромни десетметрови прозорци на междинната площадка към вътрешния двор. И двете разклонение на стъпалата водят към големия колегиум и кабинета на министъра.
„Голям колегиум“ е монументална зала, с височина над осем метра и елипсовиден обилно декориран таван
Именно тя е най-голямата и представителна заседателна зала в МЗм с над 50 места. В нея се провеждат важни събития – пресконференции на министъра и представители на Политическия кабинет, специализирани Консултативни съвети с участието на представители на браншови организации, работни експертни групи и заседания. Ламперията по стените и резбованите дъбови врати са от малкото останали оригинални дървени орнаменти, запазени през годините.
След 70-те години е обособен и „Малък колегиум“, който също е официална зала в министерството, където се посрещат посланици и се осъществяват работни и официални срещи на високо ниво.
„Зимната градина“ е украсена със зеленината на множество различни вечнозелени растения и мраморно фоайе, с масичка за разговори. Създадена е преди повече от 30 години. В „Зимната градина“ могат да се видят авокадо, дафинов лист, бенджамин, коледна звезда, иглолистни видове и пълзящи видове, алое, лъже кипариси, шафлера.
Днес много хора смятат, че това е една от малкото запазени в оригиналния си вид софийски сгради от началото на XX век, но реално и тя е надстроявана през 1950-те години, като са унищожени уникалните чугунени парапети по покрива.
*В текста са ползвани материали и снимки на Държавния архив, блога „Стара София“, едноименната страница във Фейсбук, сайта historicalroutes.bg.
Стоимена Александрова
