Друг, а не българският зърнопроизводител, е виновен за високите цени на олиото в магазините, според Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите
В момента няколко преработвателни фирми притискат надолу стойността на слънчогледа и културата се изкупува на 75 ст/кг. Това каза пред „Гласът на земеделеца“ Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. „4-5 фирми в момента определят цената в България. Те са монополът, който държи 95% от пазара и правят каквото си искат с цените. Това е лесно доказуемо, ако има желание от страна на държавните органи“, посочи браншовикът.
Все още няма раздвижване на пазара за зърно след обявеното намерение на държавата да ограничи вноса на стоки от Украйна, по думите на икономиста. „Появиха се сигнали от страна на българските преработватели за това, да има среща със зърнопроизводителите. Аз не бих отказал такава среща, но ще попитам: Защо за българския слънчоглед не плащат 1,15 лв/кг, а 75 ст/кг при положение, че няма разлика в качеството с културата от Украйна“ Дори и да имаше по-висока масленост при вносната стока, това прави само около 35 ст. разлика, което е 1/3 от цената. Абсурдно е“, казва стопанинът.
Правилна стъпка за България
„Ограниченията на вноса, които предприе правителството, са правилната стъпка за България и за българското земеделие. Вярно е, че сме в общ пазар, но според мен винаги на първо място трябва да стоят българските, а не европейските интереси. Затова лично аз смятам, че решението за ограничаване на вноса е правилно“, посочи браншовикът.
По повод мненията, че ограниченият внос ще доведе до поскъпване на храните в магазините и че крайният потребител ще бъде ощетен Радослав Христов посочи: „От месец юни суровините за производителите поевтиняват в световен мащаб – зърно, пшеница, слънчоглед, царевица, петрол, електроенергия. Същевременно цените на храните в търговската мрежа вървят нагоре. Някой може ли да даде компетентно обяснение, на какво се дължи това и къде отива разликата в цените? Какво става по веригата производител- потребител? При 2 лв. изкупна цена на слънчогледа олиото в магазина струва 6 лв. Изкупната цена на слънчогледа, която се предлага в момента от преработвателите е 75 ст. При това положение олиото би трябвало да струва не повече от 2,50 лв. Друга аномалия е ситуацията с изкупната цена на прясното мляко, която беше около 1,15 лв/л, докато стойността на кашкавала беше 18-20 лв/кг. Когато се внасяше украинско мляко на 70 ст/л, кашкавалът струваше 30 лв. В момента най-чувствителната стока на пазара е слънчогледът. Сделки се сключват на 550 евро, което означава 1,15 ст/кг. При тази изкупна цена стойността на олиото в магазините не би трябвало да се променя, независимо какво ще кажат преработвателите с цел реализиране на печалби.“
Точни сметки
„За мен е престъпление това, което се случва в момента в търговските вериги. Това се прави целенасочено и българският потребител страда, но не е виновен българският зърнопроизводител, друг е виновен. Утре ако цените отново започнат да се вдигат, това няма да бъде свързано с нас, но ще си измият ръцете с нас и със забраната за внос от Украйна. Тогава вече ще трябва да излязат едни добри анализатори и да покажат точните сметки“, уверен е браншовият представител.
„Никоя стока не следва да поскъпне вследствие забраната за внос на някои селскостопански стоки от Украйна в България. Ежедневно наблюдаваме как цените на пшеницата в България се движат като на борсите в Европа и няма как цената у нас да е коренно различна. При слънчогледа е малко по-различно, тъй като борсовата цена е само на олиото, но цените пак следват европейските тенденции. Ето защо няма как цената на олиото на борсата в Ротердам да поевтинее, а слънчогледът в България да поскъпне. Самите преработватели няма да ни дадат тази цена“, обясни опитният зърнопроизводител.
„Покрай зърното от Украйна някои хора отново засегнаха темата за „богатите зърнопроизводители със скъпите коли и яхти“. Не може с 5 големи български фирми да се олицетворяват 60 000 зърнопроизводители в България. Не мисля, че скъпи коли притежават само зърнопроизводители – такива имат и животновъди, и производители на мед, и строители“, защити колегите си браншовият представител.
Не пари, а пазари
Със своите протести от края на март зърнопроизводителите не искат пари, те имат нужда от пазари, категоричен е председателят на браншовата организация. По въпроса дали браншът е най-добре субсидиран той посочи: „Нека сметнем: от тази година субсидията на зърнопроизводителите намаля от 30 лв./дка на 20 лв./дка. По отношение на това, че сме получавали най-голям дял от европейското подпомагане за сектора: когато 90% от обработваемите площи са заети със зърнено-житни култури, значи 90% от плащанията ще се дадат на онези, които обработват зърнено-житни култури. Това е елементарна математика и не виждам нарушение тук.“
Зърнопроизводителите получиха два големи удара през 2022 г., каза още браншовикът. От една страна това е забраната на правителството за износ на зърно в момент, когато българските производители са могли да реализират най-добри печалби. „Загубихме международни пазари, на които нашите търговци са се доказвали с години. На всичко отгоре бяха дадени 426 млн. лв. от националния бюджет на Република България за абсолютно всички сектори, без зърнопроизводството. Тъй като бюджетът за 2023 г. не е променен, тези 426 млн. лв. отново са заложени за подпомагане на сектор „Земеделие“. Схемата може да бъде променена и да бъдат включени зърнопроизводителите, но ние не сме повдигали въпрос за тези пари. Досега са разпределени 213 млн. лв. – това са 50% от тези 426 млн. лв. и след няколко месеца ще бъдат раздадени и останалите 213 млн. лв. Така в рамките на 8 месеца всички останали сектори ще получат общо 852 млн. лв., а зърнопроизводството нито 1 лв.“, отбеляза икономистът.
„На обществото се хвърлят кьорфишеци, които да нагнетяват напрежение и да засилят негативното отношение към зърнопроизводството – един отрасъл, който за толкова години успяхме да развием повече от добре напук на всичко. Това българско производство в момента е над средноевропейското, но това стана без национални схеми и плащания. От 2012 г. зърнопроизводството не получава държавна помощ с изключение на намалението на акциза за горивата, което е за всички сектори. До европроектите ние не можем и да се докоснем, защото се ранкират с точкови критерии и всички останали сектори са с 15 точки пред зърнопроизводителите“, посочи председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
Лилия Александрова
