Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.
За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.
За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:
*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;
* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.
Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на 22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.
Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?
Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества варират от 20 до 25 процента от общата маса.
Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.
Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж
– при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.
Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно – за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.
Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови
– люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.
Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,
абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж
в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.
