Профилактиката на заболяването струва значително по-малко от щетите, които са в състояние да съсипят фермера
Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн
Копитният гнилец представлява едно от най-сериозните заболявания в овцевъдството у нас. Когато се говори за копитен гнилец, трябва ясно да се разграничи тази болест от некробацилозата (некробактериоза). На много места се говори за едно заболяване, но натрупаните през последните години данни показват, че всъщност се касае за две различни болести с някои общи причинители.
В етиологията на копитния гнилец се посочват множество причинители: няколко вида бактерии, между които и стафилококи, бацили, гъбички, вируси и др. Цялата тази смес от различни патогенни агенти води до появата на много упорито и трудно поддаващо се на лечение заболяване. При това обикновено с хроничен характер. Тук е мястото да споменем и за разликата от некробацилозата. При последното като виновник се сочи само един вид бактерия. Двете заболявания много често протичат като смесена инфекция или едното отключва другото.
Копитния гнилец се появява най-често в края на лятото, началото на есента и рано напролет. Като правило
зачестят ли валежни дни – очаквайте да се появи куцота по стоката
При наличие на кал в овчарника и в района около него в копитната цепка на овцете се задържат малки кални парченца, които на практика са основната причина за гнилеца. Когато тези малки кални отломки изсъхнат, те стават твърди като камъчета, трият между пръстите (където кожата е много тънка и нежна) и създават малки, невидими ранички – микротравми. Именно през тези ранички навлизат причинителите. Входната врата на инфекцията се поддържа от влагата, която силно благоприятства процеса. Когато е непрекъснато във влажна и кална среда, копитният рог се размеква (мацерира), става пропусклив, тънък и вече не може да осигури защита на копитото. За всички е пределно ясно, че в калта има всякакви микроорганизми, вируси, гъбички, яйца на паразити и какво ли още не. Така причинителите на гнилеца лесно навлизат през междукопитната цепка, а по-късно и през размекнатата рогова капсула и бързо се намножават. Друг често срещан момент е след жътвата овцете да се пускат да пасат в стърнищата или по каменисти терени. Старите опитни овчари знаят, че
пасането по стърнища може да им струва много скъпо,
тъй като овцете нараняват копитата, а след това идва и гнилецът. Паленето на стърнища у нас е забранено, защото крие големи рискове от пожари, така че внимавайте.
Копитният гнилец може да обхване до 30-40 на сто от стадото.
Основният симптом е куцотата с един или повече крайници
Копитото и венецът на засегнатия крак са топли, болезнени, появява се отток в междукопитната цепка и венеца. По-късно се отварят язви с гъсто, неприятно миришещо изтечение. Болестният процес се развива бавно, като в дълбочина могат да се засегнат сухожилията и дори да се стигне до отпадане на роговата капсула, развитие на деформиращо възпаление на ставите и др. Финансовите щети от копитния гнилец могат просто да съсипят фермера. Животните силно отслабват, млечната продукция спада с 20%, а вълнодобивът с около 25 на сто, влошава се качеството на вълната, младите животни изостават в растежа и развитието си, често се стига до клане по необходимост, раждат се слаби и недъгави агнета, а разходите за лечение са много големи.
Лечението е трудно, много продължително
и невинаги дава добър резултат. Използват се антибиотични спрейове, които се нанасят след внимателно изрязване на увредения копитен рог. Инжективно се прилагат антибиотици (най-често тетрациклинови) в продължение на поне 7 дни. Добрата новина е, че през последните години на пазара се появиха ваксини, които надеждно предпазват животните от тази упорита и тежка болест. Ваксината
Овикон се оказа надежден щит
срещу копитен гнилец и некробактериоза. Поставя се двукратно през интервал 25 – 30 дни в доза 5 мл подкожно в областта на шията и имунитетът продължава шест месеца. Последващите реваксинации се правят еднократно на всеки шест месеца в доза 5 мл. Ваксината няма карентен срок и странични ефекти.
Профилактиката на болестта, освен ваксинация на всички здрави и болни животни, включва още цял комплекс от действия. Болните и съмнително болни животни се изолират. Копитата на болните животни е добре да се обработят чрез изрязване на прорастналите заразени участъци. На копитата се правят лечебни вани с разтвор на формалин или друг силен дезинфектант. Тежко болните животни се лекуват. Всички помещения, дворове и инвентар периодично се дезинфекцират. Труповете, отпадъците и оборският тор са потенциален източник на инфекция и затова трябва щателно да се обезвреждат. Където е възможно, пасищата трябва да се санират чрез отводняване. Не на последно място трябва да се помисли за подобряване храненето на животните, чрез включване на достатъчно витамини и минерали. Ваксинирането на животните и прилагането на гореописаните мерки са гаранция за подобряване здравния им статус и недопускане на болестта в стадото. Профилактиката на копитния гнилец струва значително по-малко от щетите, които заболяването би нанесло на животните.
