То е част от консервационното, но трябва да го надгражда с ясни правила – кои са те
Нова заблуда за потребителите се разгръща и в България. Една технология за безорно земеделие, която използва глифозат, синтетични торове и химически пестициди за раститиелна защита се рекламира като регенеративно земеделие – това написа в социалната мрежа Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ и Българската асоциация на биопроизводителите – БАБ.
Така поиска смело и срочно да предупреди мнозина, които не са длъжни да са наясно с всички видове земеделие, че нещо става и с нещо може да се злоупотреби.
Апостолов съобщи, че Европейската федерация на движенията за биологично земделие (IFOAM Organics Europe), чийто член е и БАБ, е в процес на подготовка на становище до Европейската комисия с предложение за законово регламентиране на термина регенеративно земеделие, за да се възпрат злоупотреби и подвеждане.
Повод за това стана мнение на председателя на Асоциацията на но-тилърите в България, който сравнява биохраните с храните, произведени в стопанства, които прилагат безорна технология и стига до извода, че храната от едно регенеративно стопанство не бива да се бърка с храна от биологично стопанство, защото при второто няма остатъци от пестициди, но това не означавало, че продукцията е полезна.
Честно казано доста объркана е изказаната теза, но тя може да хвърли в смут и много фермери, и много потребители. Затова е много добро предложението на Стоилко Апостолов да настоява Европейската федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM Organics Europe) да подготви по-скоро официално становище до ЕК с предложение за законово регламентиране на термина регенеративно земеделие.
Същото би трябвало да става и у нас, защото подобна национална регламентация и образование на производителите ще им помогнат да преценят какъв вид земеделие да прилагат на прага на новата ОСП. Пък и потребителите би трябвало да знаят всичко за храната, която купуват и консумират.
…Темата се разгорещи както в социалната мрежа, така и сред фермери, според които у нас липсват базови познания за почви, микроорганизми, кръговрат на веществата, азотен цикъл и какво ли не още и това дава почва някои факти да се преиначават, а в земеделие, хвалено като регенеративно да се използва глифозат.
…Че е дошло времето на новите системи на земеделие няма спор. Световни земеделски и хранителни организации, институти и асоциации отдавна предупреждават, че отглеждането на храни чрез индустриални методи опустошава нашата почва и климат, и то с по-ускорени темпове. Прогнози на ФАО и други предвиждат, че глобалният горен слой на почвата ще се изчерпи след 60 години със сегашната скорост на обработки. Проучвания доказват, че конвенционалното промишлено земеделие допринася за до 25% от емисиите, предизвикващи и климатичната криза.
Явно е време за промяна, но първо се налага всички фермери и по-дребни стопани да имат шанса да придобият пълни знания коя система на земеделие какво представлява и могат ли да я прилагат.
Това ни припомни неотдавна, през март т.г., и едно обучение, посветено на революцията на регенеративното земеделие, проведено именно от АБНТ – Асоциацията на българските но-тилъри. Тя е избрана за партньор от EIT Food, за да подпомага трансформацията на български земеделци и стопанства към регенеративното производство. Засега обаче това остана сравнително изолирано като информация от по-широката аграрна общност.
Преди близо година се проведе и важно международно събитие на Европейската федерация по консервационно земеделие, която обсъди принципите на регенеративното. В нея участват асоциациите по консервационно земеделие от 19 европейски страни, където член е и АБНТ. Федерацията работи от цели 20 години за изучаването, развитието и разпространението на консервационното земеделие, но сега иска да го постави на вниманието на Брюксел като термин и система, използван в контекста на еволюцията на земеделските практики по света с принос в борбата срещу изменението на климата.
ФАО и нейните висши експертни групи са разработили и стандартизирали концепции като агроекология, органично земеделие, биодинамично земеделие, консервационно земеделие, агролесовъдство, но все още нямат официална дефиниция за регенеративното земеделие. Този вакуум от липсата й дава възможност да се злоупотребява и да се използва терминът за рекламни цели, като се слага етикет „регенеративно земеделие“ и когато се прилагат само няколко или дори само една регенеративна практика. Защото да сложиш бактерии в почвата все още не означава, че правиш регенеративно земеделие.
Но въпреки че още няма официална дефиниция, то методологията на регенеративното земеделие вече се оформя като научен и практичен подход и система от практики в развитие, които дават все по-добри резултати.
Според дефиниция от Научния и технически комитет към движението „4 на 1000 (4 per 1000)” например регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя най-сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите. Целите му са възстановяване и подобряване на цялата екосистемата в стопанството и връщане на почвата в естественото й природно плодородно състояние.
Всъщност регенеративното земеделие започва със спирането на деградацията и спасяването на почвите от ерозия. То се основава на консервационното земеделие, което се практикува, развива и разпространява над 60 години в стопанства от индустриален мащаб по света, но претендира и да го надгражда.
Какво е консервационно земеделие?
Това е система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата, поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растенията, за да се подобряват биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност.
Три са основните му принципи, стандартизирани от ФАО:
0 Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове.
0 Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури.
0 Разнообразие на видовете култури – чрез разнообразни техни ротации и асоциации, включващи поне три различни култури.
Какво е регенеративна система?
При регенеративното земеделие надграждането се изразява не само в спиране на деградацията, но и в подпомагане на естествения процес на изграждане на нова почва. По тази причина принципите на регенеративното земеделие са повече на брой:
Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба, които са принципи и на консервационното земеделие.
Минимално химично обезпокояване – намаляване на синтетичните торове и пестицидите всяка година до възвръщането на баланса в екосистемата,
Баланс между бактерии и гъби, които осигуряват разнообразие от хранителни вещества и полезни насекоми, което води до здрава почва и здрави растения, които издържат на болести и вредители,
Перманентно органично покритие на почвата – мин. 30% остатъци от предходни култури и/или покривни култури, което е принцип и на консервационното земедели.
Цялостно покритие и защита на почвата с цел осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна защита и изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите (мулчиране).Стремеж към постигане на 5-8% органична материя в почвата,
Живи корени – да се поддържат, колкото може по-дълго през годината растения, които са зелени и се развиват дори и в късна есен и зимата. Корените им осигуряват по-голямата част от биомасата за повишаването на органичната материя в почвата. Живите корени водят до живи растения, които фотосинтезират и превръщат слънчевата енергия във въглеродни захари, с които хранят бактериите в почвата. Освен това, докато фотосинтезират растенията вкарват въглерод в почвата, където е супер полезен, а намаляват количеството му в атмосферата, където е в повече,
Сеитбооборот – разнообразие на видовете култури чрез техни ротации и асоциации, включващи поне три различни култури, което също е принцип на консервационното земеделие.
Биоразнообразие – миксове от покривни култури между основните, защото всяко различно семейство растения има нужда от различни хранителни вещества и привлича и храни различни видове бактерии. Напредналите регенеративни земеделци сеят миксове от покривни култури с над 10 вида растения в тях.
При регенеративното земеделие се търси разнообразие и на полезните насекоми, за които е добре да се създаде местообитание от растения, за да се увеличава тяхната популация и ролята им в естествения контрол над вредните насекоми,
Намаляване на химичните добавки – ефективно минерално торене, оптимизиране и намаляване на хербицидите,
Интегриране на животни чрез комбинирано отглеждане с растения – на принципа, че природата не функционира без животни се въвежда интегрирането им. Бонус е, че когато животните пасат растенията, те започват да се борят за възстановяване и вкарват повече въглерод в почвата – по този начин хранят микроорганизмите, за да получат в замяна хранителни вещества от тях.
Тук експертите напомнят, че мястото на животните е да пасат на полето, а не да живеят затворени в клетки и хранени със зърно. Оборският тор пък, приложен директно на полето вкарва повече въглерод, бактерии и хранителни вещества в почвите, докато този събиран на купища отделно води до процеси на отделяне на метан и други парникови газове в атмосферата, които имат в пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид.
Важно е да се цитира и това, че кравите не са вредни за климата, даже обратното – те помагат за възстановяването на почвите, но начинът им на отглеждане и хранене прави разликата.
Интеграцията с различни видове животни ускорява процеса на възстановяване на почвите в пъти, намалява нуждата от хербицид, защото животните „окосяват“ и стъпкват покривните култури и плевелите, а освен това те оставят директно на полето богати на бактерии и минерали слюнка, урина и екскременти.
Това общо взето са основните принципи, заложени в регенеративните земеделски практики, които отчитат взаимовръзката на всички части на една земеделска система.
Съветите на специалистите към фермерите за предприемане на първи стъпки към тези практики са:
0 Когато е възможно да се използват ресурси, произведени в самото стопанство вместо вносни ресурси – за целта е нужно да се поддържа биоразнообразие освен в основните култури, така и при засяване на миксове от покривни междинни култури.
0 Да се направят основни подобрения на почвата предварително, ако нейните естествени характеристики й пречат да достигне оптималното състояние за добро здраве.
0 Да се минимизира използването на добавки, в това число синтетични торове и пестициди.
0 Да се внасят микроорганизми за подобряване на почвените биологични процеси.
0 Да се интегрират животновъдството и растениевъдството, където е възможно, да се включат многогодишни култури и дървета.
0 Да се управляват отпадъците за повторна употреба като суровини за стопанството – примерно компостиране за производство на компост и компостен чай.
0 Да се използват принципите на кръговата икономика или други принципи за рециклиране и намаляване на отрицателните екологични въздействия върху почвата, въздуха и водата.
0 Да се осигуряват добри пасищни практики за подобряване на производителността на пасищата, растенията, почвеното плодородие, биоразнообразието от насекоми и растения, помагащи за улавяне на въглерод в почвата.
0 Да се избягва обезлесяването и превръщането на торфищата за земеделски цели.
Но най-вече се изисква обучение, обмяна на опит и развитие на фермерите, агрономите, държавните експерти. Тук авторите не спестяват и това да има независима и актуална агрономия и незивисими от големите корпорации агрономи. Препоръчват науката да се върне на полето и земеделецът и агрономът да заслужат и заемат своето почетно място в производството на храни по регенеративен начин.
Доста сложно, нали!? Но си заслужава, заради загубите на почва и плодородие.
Факти и цифри за регенеративното земеделие
0 Установено е, че 1% увеличение в органичната материя на полето води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар, което помага за устойчивост на суши и гарантиране на земеделието в условия на климатични промени и засушавания. (По данни на Министерство на земеделието на САЩ).
А задържането и наличието на влага води до увеличаването на хранителните вещества в почвата, по-здрави растения, устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.
Вследствие и почвата се структурира и е по-защитена от ветрова и водна ерозия, процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва
0 Проучванията са показали, че през годините на засушаване добивите на културите са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото при индустриалното, според Rodale Institute, 2020.
0 Ново изследване, водено от геоморфолога Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет сравнява ефекта от регенеративното земеделие върху здравето на почвата и плътността на хранителните вещества на културите от сдвоени ферми в САЩ с цел сравнение. Това сравнение е показало, че регенеративните селскостопански практики подобряват здравето на почвата и микроелементната и фитохимичната плътност на различните култури.
0 От изследвания на редица учени се стига и до извода, че регенеративното земеделие произвежда питателна храна с по-високи хранителни стойности, както и по-високи нива (от няколко процента до няколко пъти) на протеини, минерали и витамини, както и на фотохимикали, които пък са важни за функционирането на имунната система, предпазват клетките и ДНК от повреди, които водят до ракови заболявания.
Диана Ванчева
