Житните мухи разпространени у нас са: черна пшеничена муха, шведската, хесенската и житно-стъблена муха. При намножаването си в житните посеви те причиняват икономически вреди още в ранни фази от развитието на растенията.
Ранната сеитба и едностранното азотно торене са предпоставка за намножаване на житните мухи. Мухите от есенното поколение летят през септември и октомври и предпочитат да снасят яйцата си по младите растения – с два до три същински листа, главно зад колеоптила и по-рядко по стъблата, листата и повърхността на почвата, близо до растенията. Вредят ларвите, които се вгризват в стъблото, прегризват централния лист, който пожълтява, усуква се и изсъхва, а останалите остават зелени. В мястото на повредата се откриват по една или няколко ларви според вида на житната муха.
Борбата с житните мухи се извежда преди яйцеснасяне в началото на масов летеж на възрастните при 3 бр. възрастни мухи на кв. метър.
Важни мероприятия за ограничаване намножаването на житните мухи са:
- спазване на правилен сеитбооборот;
- сеитба на есенниците през втората половина на подходящите агротехнически срокове за района;
- провеждане на подходящи агротехнически мероприятия и балансирано торене.
