България има богат опит в производството на винено грозде, но делът на лозарството в брутната продукция на селскостопанския отрасъл ежегодно намалява. Намаляват както площите с лозови насаждения, така и реколтираните площи. Въпреки че производството на вино и износът също намаляват ежегодно, България продължава да бъде нетен износител. Европейският съюз е основният търговски партньор в международната търговия с вино – над 80% от общото изнасяно количество в периода 2015-2021 г. е към държавите-членки.
Лозаро-винарският сектор се характеризира със специфична организационна и производствена структура, включваща от една страна производителите на суровина – винено грозде, а от друга винопроизводителите, произвеждащи продукт с висока добавена стойност. Икономическата ефективност, конкурентоспособността и устойчивостта на сектора зависят пряко от успоредното развитие на гроздо- и винопроизводството.
Настоящият анализ представя развитието на лозаро-винарския сектор в периода 2015-2021 година, като обхваща производството на винено грозде; анализира структурата на стопанствата и винопроизводителите, както и възрастовата и сортовата структура на лозовите насаждения; представя основните тенденции в производството на вино в този период, както и неговата реализация на вътрешния и външния пазар.
Брутна продукция
Делът на брутната продукция от винено гроздопроизводство, изразена в млн. лв., в брутната продукция на селскостопанския отрасъл се движи в интервала 1,4%-1,7% през всички години в периода 2015-2020 година, а през 2021 г. той е 0,9%. Стойността на общата продукция от грозде за производство на вино през 2021 година е 98,66 млн. лв., което е с 9,3% повече от стойността на производството през предходната 2020, на фона на силно изразен ръст от 38% в общото производство на селскостопанския отрасъл. Причините са свързани освен със силно изразения ръст в брутната продукция на селскостопанския отрасъл, но и в по-ниските цени на производител за винено грозде през 2021 спрямо предходната 2020 година.
Площи с винени лозя и производство на винено грозде
Лозаро-винарският сектор в България е изправен пред предизвикателства от различен характер. Продължава тенденцията за ежегодно намаление в размера на реколтираните площи с винени лозя, макар че това намаление през 2021 г. е едва 0,5%. През 2021 г. са реколтирани 16 445 ха от площите с червени винени сортове, което е с 1,5% повече спрямо 2020 г. и 10 005 ха от площите с бели винени сортове, коeто e с 4% по-малко в сравнение с предходната 2020 година. Сред причините за това, наред с протичащите в последните над 20 години процеси в сектора, е и избухналата през 2020 година и продължаваща и през 2021 г. пандемия от COVID-19, която оказа силен негативен ефект върху икономическите дейности и търговията в световен мащаб като ограничи движението на хора и стоки и доведе до почти пълно спиране на туристическия и ресторантьорския бизнес в продължение на месеци.
През 2021 г. за пръв път в периода 2015 – 2021 г. се наблюдава ръст в произведените количества винено грозде. Реколтата от 164 784 тона грозде е с 13% повече от реколтата през предходната 2020 г, въпреки че е рано да се каже дали негативната тенденция за ежегоден спад в произвежданите количества ще бъде преодоляна. Все още обаче произведените количества не могат да достигнат нивата от преди 2019 г.
По информация от Изпълнителната агенция по лозата и виното климатичните условия в страната през 2021 година са били относително благоприятни за лозовите насаждения. Въпреки че прибраната реколта е по-добра и в количествено, и в качествено изражение спрямо 2020 г., сухото и горещо време през юли и август, особено в южните части на страната и липсата на напояване води до загуба на течност, завяхване и стафидиране, което е сред причините за влошаване на качеството на произвежданото грозде. Имайки предвид засилващата се тенденция за засушаване през летните месеци, изграждането на напоителни системи е ключово за гарантиране на качеството на произвежданото грозде.
Най-висок среден добив при винените сортове лозя за разглеждания период е постигнат през 2015 година – 6 702 кг./ха., следван от 2021 година – 6 230 кг./ха. Различия има в средните добиви, както при различните сортове грозде, така и в различните лозарски райони. Само по себе си средното количество произвеждано грозде в страната не може да бъде използвано като надежден показател за продуктивността във виненото лозарство, поради факта, че всеки отделен сорт развива своите най-добри качества при различно натоварване на лозите и съответно постига различен среден добив. Все пак, ниските нива на добива отразяват и структурните проблеми, пред които е изправено виненото лозарство, имайки предвид, че голяма част от насажденията в страната са с неблагоприятна възрастова структура и остаряла агротехника. Негативно отражение оказват и климатичните промени и липсата на адекватно напояване.
Сортова структура. Значение на местните български сортове
Сортовата структура на винените лозя в България е сред факторите, определящи производствения и конкурентния потенциал на българското винено лозарство. През последните над 25 години освен спад в площите не се наблюдава значително изменение в структурата на отглежданите сортове. През лозарската 2020-2021 г. са създадени 271,8 ха нови лозови насаждения, от които 118,6 ха са за производство на бели вина, а 153,2 ха за производство на червени вина. Все пак се наблюдава значителен интерес към създаването и поддържането на насаждения от бели винени сортове, като през 2020 година те заемат 45,1% от общите насаждения, което е с 8 процентни пункта повече в сравнение с 2017 година. При белите винени сортове, отглеждани у нас, се наблюдава сравнително силно изразена концентрация – през 2020 година 75% от площите са заети от 5 основни сорта – Ркацители, Мискет червен, Мускат отонел, Шардоне и Димят. Все пак е налице известна диверсификация в сортовия състав, имайки предвид, че тези пет сорта са заемали 90% от площите с бели винени сортове през 2015 година. Важен показател е и структурата на реколтираните насаждения, тъй като той отразява в по- оляма степен търсенето на винено грозде в страната. Петте сорта, които са водещи по показателя размер на реколтираните площи в страната през 2020 г. са: Мускат Отонел, Шардоне, Совиньон блан, Мискет червен и Ркацители. От тях при Совиньон блан са реколтирани над 92% от общите площи със сорта, което е важен показател за интереса на гроздопроизводителите към сорта. За сравнение едва 19% от всички площи със сорт Ркацители са реколтирани през 2020 година. Сред площите със червени винени сортове водещо значение имат пет основни сорта – Мерло, Каберне Совиньон, Памид, Мавруд и Широка мелнишка лоза, които заемат 80% от общите площи с червени винени сортове. И докато през 2015 година сортът Памид е заемал около 20% от всички площи с червени винени сортове, през 2020 година той заема 18% от площите. Сортът Мерло е на първо място сред отглежданите сортове, следван на 2% от Каберне совиньон през 2020. Все още има значителни като размер площи с и традиционно отглежданите Мавруд и Гъмза, както и със Широка мелнишка лоза, а в последните години се наблюдава и силен интерес към няколко нетрадиционни за България сорта – Сира, Каберне Фран и Пино ноар. Това е продиктувано от търсенето от страна на винопроизводителите, които залагат на популярни и харесвани в чужбина сортови вина. По отношение на процента на реколтирани площи от общите, впечатление прави, че именно модерните интродуцирани сортове като Сира, Каберне Фран, Пино ноар, Карменер, Кот, Пети вердо, Темпранило, Санджовеце и др. държат първенство през 2020 г.
Към 2020 година 47 автохтонни и новосъздадени български сорта, част от одобрения списък с винени сортове лози, заемат площ от 18 835,84 ха., което представлява 31,3% от площите, заети с винени лозя. От тях по-голям е делът на площите с български червени винени сортове – 18,1% от общия размер на площите (33,1% от общите площи с червени винени сортове), и 13,2% от общите площи са с български бели винени сортове (29,2% от площите с бели винени сортове). Площите, които отговарят на изискванията на схемите за качество на ЕС за Защитено наименование на произход (ЗНП) и защитено географско указание (ЗГУ) и са с български и регионални сортове, са 5 055,98 ха.
При новосъздадените през последните пет години насаждения очаквано се наблюдава по-висок процент на реколтиране. През последните 6 години са създадени 4222,79 ха. с винени лозя. Засадени са лози от общо 82 сорта. До 2020 г. от българскит сортове най-много площи са засадени със сорт Тамянка – 196,97 ха., следван от сорт Гъмза – 52,10 ха. Най-много лозови насаждения са създадени със сорт Мускат отонел – 710,72 ха., следван от Шардоне и Совиньон блан. Топ 10 на най-популярните сортове през последните 5 години включва само един български сорт – Тамянка. Десетте най-популярни сорта заемат 73,5% от всички нови насаждения. Интересът към създаването на насаждения с бели сортове надвишава този за червени, като с тях са засадени 2 587,63 ха. или 65,5% от всички новосъздадени винени лозя.
Тази специфична сортова структура при новосъздадените лозови насаждения би могла да се обясни с променящите се пазарни изисквания и търсенето на популярните международни сортове на българския и световния пазар. Все пак размерът на новосъздадените площи в периода 2016-2020 г. заема твърде малък дял (едва 6,6%) в общия размер на площите с лозови насаждения през 2020 г., за да може да окаже сериозно влияние върху структурата на насажденията като цяло.
Възрастова структура при винените лозя
Възрастовата структура на лозята също е важен показател за оценка на потенциала за развитие на лозарството в България. Неблагоприятен е фактът, че през 2017 и 2020 година най-голям дял имат лозята с възраст над 30 години, но все пак техният относителен дял през 2020 година е по-малък в сравнение със 2017. Малък обаче продължава да бъде и делът на лозята на възраст до 3 години и от 3 до 9 години, макар че може да се отчете като положителна тенденция ръста в размера на новозасадените площи (лозя до 3 години) през 2020 г. в сравнение с 2017 г. През 2017 година те са 4,1% от площите с лозови насаждения, а през 2020 година – съответно 4,7%. Тези данни могат да служат и за потвърждение на ефекта, който има мярка „Преструктуриране и конверсия на лозята“ от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор, за презасаждане, конверсия и създаване на нови насаждения.
Делът на насажденията на възраст от 10 до 29 години е по-висок от дела на новите насаждения. Това е нормално следствие от развитието на сектора през последните повече от 15 години и, въпреки че лозовите насаждения от тази група са гръбнака на лозарството, следва да се обърне специално внимание на правилната агротехника с оглед поддържането им в оптимално състояние. Все по-ясно изразеното влияние на климатичните промени, водещо до по-ниски добиви, допълнително се отразява негативно върху продуктивността на лозовите насаждения, като растенията не успяват да реализират биологичния си потенциал. Това допълнително утежнява икономическата ефективност на лозарските стопанства.
Структура на лозарските стопанства
По информация от ИАЛВ пререгистрираните лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните напитки към ноември 2022 г. са 3 789. Структурата на лозарските стопанства в страната в голяма степен е отражение на структурата на земеделските стопанства по принцип – голям брой малки стопанства, стопанисващи малко площи и малък брой големи стопанства, управляващи основната част от площите. Настоящата структура е отражение на процеса по връщането на земята на реалните й собственици след промените от 1989 година и на протичащите в резултат от това процеси в лозарството.
Стопанствата с размер до 0,5 ха и тези с размер от 0,5 до 1 ха произвеждат грозде най-често за лична консумация, а произведеното вино най-често е в рамките на допустимото за лична консумация. Тези стопанства често са управлявани от хоби-лозари и те нямат икономическо значение за сектора или за самите производители.
Въпреки че броят им не е незначителен (43 %от всички стопанства), съвкупно те стопанисват едва 3% от насажденията, или 785,1 ха. Най-многобройната самостоятелна група лозарски стопанства е тази с размер от 1 до 5 хектара – 1 328, или 35% от всички регистрирани стопанства, като обаче те отглеждат едва 10% от общите насаждения – общо 2 902,8 ха. Тези стопанства притежават потенциал за развитие и възможност да бъдат фактор в икономическите процеси в сектора. Сред най-удачните възможности за тяхното бъдещо развитие е кооперирането с цел повишаване на конкурентоспособността им.
Лозарските стопанства от 5 до 30 ха са 578 броя и стопанисват 15% от насажденията. В тази група попадат стопанства, част от които притежават собствени винарски изби, които успяват да задоволят и собствените си потребности от суровина. Това са най-често стопанства – производители на качествени и бутикови вина от по-висок ценови клас. Те притежават сериозен потенциал за развитие и адаптиране към тенденциите на пазара на вино, но в същото време са чувствителни към постоянно променящата се пазарна среда. Стопанствата с размер от 30 до 650 и над 650 ха са значително по-малко на брой – 6% и 0,03%, но съвкупно те управляват 63% от общата площ с лозя в регистрираните стопанства. Само едно стопанство попада в категорията над 650 ха, което разполага с 806,2 ха площ и самостоятелно заема дял от 3% от общата площ с винени лозя. Стопанствата от тези две категории също често имат свои винарски изби или имат търговски отношения с големи такива, които имат висок винопроизводствен капацитет. Техните пазарни позиции са доста по-силни, но в същото време при тях често липсва гъвкавост по отношение на навременното реагиране на пазарните сигнали.
Цени на винено грозде. Индекс на цени на производители
Цените на производител (в текущи цени) на произвежданото в страната винено грозде се движат в диапазона от 536,40 лв./тон през 2010 година до 651,30 лв./тон през 2020 година. През 2021 г. средната цена на производител на винено грозде е 631,31 лв./тон. През последните десет години няма значителна промяна в цената, която получават производителите въпреки движението в цените на факторите на производството (материали за растителна защита, торове, преки разходи за труд и т.н.), което затруднява производителите и ограничава брутният им маржин от производството. По данни на ЕВРОСТАТ през 2021 година сред държавите-членки на ЕС единствено в Унгария цените на производител продължават да са по-ниски (267,5 евро/тон) в сравнение с тези в България (322,8 евро/тон).
Реалният индекс на цените (2015=100) на производител на винено грозде разкрива изменението на цените, като изключва влиянието на инфлацията. За периода от 2015 до 2021 г. индексът на цените е под 100, като единствено през 2020 година реалните цени превишават тези през базовата 2015 година. Наблюдават се и флуктуации, които са по-силно изразени от флуктуациите в реалния индекс на цените на основните фактори на производството. Следва да се отбележи че още през 2021 г. се наблюдава изразен ръст в цените на торовете и препаратите за подобряване на почвата, което допълнително ограничава доходността на производството. Цените на тези производствени ресурси, наред с разходите за труд, формират основните производствени разходи за всяко едно лозарско стопанство и оказват пряко влияние върху неговата икономическа устойчивост и конкурентоспособност.
Производство на вино
Производството на вино зависи пряко от наличието на суровина и съответно в голяма степен следва тенденцията в производството на грозде в страната. Към ноември 2022 година регистрираните в ИАЛВ винопроизводители са 356. При винопроизводителите не се наблюдава ясно изразена дуална структура, както при стопанствата. Тук най-големият брой предприятия (76) разполагат със съдов капацитет в интервала от 100 до 500 hl (хектолитра), а втората по многобройност група разполага с капацитет в рамките от 1000 до 5000 hl. Най-големите предприятия, със съдов капацитет на 100 хил. hl са 13. Във всички категории има предприятия, които не функционират, както и голяма част от тях не работят при пълен капацитет.
По данни на ИАЛВ през 2021 година в промишлените предприятия са преработени 127 446 тона грозде, което е с 5,5% повече от преработеното през 2020 г. През 2021 г. се наблюдава ръст от 17% и в количествата, преработени извън промишлените предприятия. От тях по данни на отдел „Агростатистика“ на МЗм над 90% са за винификация, а останалото за производство на други продукти. При количествата, преработвани в извънпромишлени условия, се наблюдава значително по-голяма динамика и по-силна зависимост от климатичните условия и обема на произведеното грозде, тъй като тези количества са преработвани най-често от самите земеделски стопани за лични употреба.
При гроздето, преработвано в промишлени условия от винарските предприятия, до 2020 г. се наблюдава ежегоден спад в количествата, подходящи за производство на вино със ЗНП. Негативна е тенденцията и за вината без ЗНП и ЗГУ. В потвърждение на по-стабилните пазарни позиции и търсене на качествени вина е фактът, че все още се търсят и преработват значителни количества грозде за производство на вино със ЗГУ и на сортови вина без ЗНП и ЗГУ, както и фактът, че през 2021 г. се наблюдава ръст в обема на преработеното грозде по почти всички направления.
През 2021 година са произведени 837 467 hl вино, което е със 11% повече от количеството, произведено през 2020 г. Допълнително са произведени 3 740 hl плодови вина и 51 650 hl гроздова мъст. От произведеното през 2021 година вино 5 101 hl е вино със ЗНП. Трайната тенденция за намаляване на произвежданото количество вино със ЗНП се запазва за целия период след 2015 година като средногодишният спад (CAGR) в производството е 18%. По-голям продължава да е интересът към производството на вино със ЗГУ. През периода 2015-2021 г. то пада под 350 хил. hl годишно само през 2020 година, когато е 323 510 hl. Дълго време вината без ЗНП/ЗГУ заемат най-голям дял в производството на вино в страната, но през последните четири години (2018, 2019, 2020 и 2021) количеството произведено вино със ЗГУ превишава това на вината без означения поради повишаващия се интерес към качествени вина, както на вътрешния пазар, така и за износ.
Общото количество вино, произведено извън промишлени условия през 2020 година, е 157 447 hl. След 2015 година се наблюдава значителен спад в количеството вино, произвеждано извън предприятията, но все още размерът му е значителен.
Международна търговия
Износът на българско вино продължава да надвишава вноса и в периода 2016-2021, макар че има ясно изразена тенденция на намаляване на търговския баланс, дължаща се на спада в стойността на износа, и изразения ръст на вноса на вино (особено през 2021 г.). В периода 2016-2021 година тенденцията вносът да превишава износа при пенливите вина се запазва като през 2021 г. единствено при тези вина се запазва и ръста в износа в сравнение с предходната година. Общият износ на вино през 2020 година е сериозно засегнат от пандемията от COVID-19, която доведе до влошаване на икономическите и търговските условия по целия свят и наруши както веригите на доставки, така и възможностите за реализация на вино в туристическите обекти и обектите за обществено хранене.
През 2021 г. негативният тренд се задържа, но оживлението на международните пазари и възстановяването на потреблението води до значителен ръст във вноса на вино – почти 50% увеличение спрямо предходната 2020 г. Износът на вино от България през 2021 година в стойностно изражение отбелязва спад с едва 0,8% на годишна база.
Макар че през 2021 година износът и вносът на вино в стойностно изражение са почти равностойни, в количествено изражение износът надвишава многократно вноса. Това обаче е показателно за една от основните характеристики на българския износ на вино – ниската средна цена. Най-значителна е разликата в средните цени на внос и износ на бутилирани вина. Българското вино, изнасяно в чужбина, традиционно е от по-ниския ценови клас. На международните пазари то разчита основно на ценова конкурентоспособност. Развитието на сектора в голяма степен е свързано с повишаване на реномето на българското вино, както на българските, така и на международните пазари, което да доведе и до повишаване на средните цени на изнасяните количества вино.
Вносът на прясно винено грозде в България е незначителен на фона на родното производство. През последните три години той е под 1000 тона годишно. Общият внос на прясно грозде, включващ и трапезното, е под 10 хил. тона годишно за всички години за периода, с изключение на 2016, когато е почти 12 хил. тона. България изнася малки количества трапезно грозде и още по-малки количества винено такова.
Основни търговски партньори
Полша остава основен пазар за българско вино и през 2021 г. Износът за Швеция продължава да е на второ място в стойностно изражение. През 2020 година Чехия измества Великобритания като трети по големина пазар от ЕС, като тенденцията се запазва и през 2021 г.
От третите страни най-голям дял в стойностно изражение през 2021 година заема износът към Япония, измествайки Русия, въпреки че в количествено изражение Русия е водещ пазар сред третите страни и на пето място сред търговските партньори на България. Износът за Китай през 2021 продължава да бележи спад в стойностно изражение. По отношение на вноса на вино, в стойностно изражение, основните доставчици са Франция, Италия и Испания. В количествено отношение обаче водещите вносители са Испания, Италия и Северна Македония. На графиките по-долу могат да се видят основните търговски партньори за категориите вино, през 2021 в стойностно изражение.
През 2021 година цялото внесеното количество гроздова мъст е от Испания. През 2021 година основното изнесено количество гроздова мъст е за Армения (75%). Експортно насочените производства са в основата на изграждането на конкурентоспособността на всяка една икономика. В този смисъл, въпреки отчитаните трудности във външната търговия с вино през последните години, ориентацията на сектора към износ е важна причина за насочване на специално внимание към него. В последващата таблица са представени данни, с чиято помощ може да се направи обща оценка на конкурентоспособността на винопроизводството на България. Общата картина за конкурентоспособността на българското вино на световните пазари е неблагоприятна. Делът на износа на вино в общия износ на страната намалява ежегодно. През 2017 година той е 0,13% а през 2021 е едва 0,09%. Намалява и значението на българския износ на вино в световния износ, като през 2021 година делът на българския износ е 0,09%. Анализирайки развитието на износа през последните 5 години се вижда, че средногодишният темп на развитие е -2% в стойностно изражение и -9% в количествено. За целия разглеждан период индексът на Баласа5 за износа на вино от България e под 1-ца, което е лош знак за конкурентоспособността на българското винопроизводство.
През разглеждания период се наблюдава и трайно задържане на индекса на Амир6 под единица, което говори за влошаващото се положение на българското вино на международните пазари. Единствено през 2019 година индексът има стойност над 1, но последващите кризисни години 2020 и 2021 имат силен негативен ефект върху българската търговия с вино на световните пазари.
ИЗВОДИ:
- Въпреки традиционно голямото значение на лозаро-винарския сектор за българското земеделие, неговият дял в брутната продукция на селскостопанския отрасъл ежегодно намалява. Ежегодно намаляват както общите площи с лозови насаждения, така и реколтираните.
- Различия има в средните добиви, както при различните сортове грозде, така и в различните лозарски райони. Ниските нива на добива отразяват структурните проблеми, пред които е изправено виненото лозарство, имайки предвид, че голяма част от насажденията в страната са с неблагоприятна възрастова структура и остаряла агротехника. Негативно отражение оказват и климатичните промени и липсата на адекватно напояване.
- Структурата на лозарските стопанства в страната в голяма степен е отражение на структурата на земеделските стопанства по принцип – голям брой малки стопанства, стопанисващи малко площи и малък брой големи стопанства, управляващи основната част от площите.
- Сортовата структура, макар и концентрирана в 5 червени и 5 бели сорта, отговаря на съвременните изисквания на винопроизводството. Забелязва се повишен интерес към по-търсени и съвременни сортове. Продължава да нараства и интереса към отглеждането на лозя, подходящи за производството на по-високо конкурентни качествени вина.
- Възрастовата структура на лозарските насаждения продължава да е неблагоприятна – над 55% от лозята, регистрирани в лозовия регистър са създадени преди повече от 30 години.
- Наблюдават се по-силно изразени колебания и вариации в количествата ежегодно произвеждано вино. Това се дължи от една страна на колебанията в количеството и качеството на реколтата от винени сортове грозде в страната, така и промяната в търсенето на български вина на вътрешния и на международните пазари. Инвестициите в модерни технологии и нови технологични линии ще позволи на бизнеса да отговори на този тип пазарното търсене, като в същото време ще допринесе за оптимизиране на производствените разходи и повишаване на енергийната ефективност.
- Намалява конкурентоспособността и дела на българските вина на международния пазар. Полша продължава да е основният търговски партньор за износ на български вина, в количествено и стойностно изражение. Все още страната ни е нетен износител на вино, но количеството на износа намалява ежегодно. Положителна характеристика до 2019 г. е повишаването, макар и минимално, на средната стойност на изнасяното вино, както и повишаването на пазарния дял в някои трети страни – Китай, Япония, САЩ. Пандемията от COVID-19, обявена през 2020 г., обаче доведе до сериозни затруднения пред износа и до рязък спад в изнасяните количества за някои трети пазари.
